"Селски" номера и пинизи

Ми да, ти си портиерче там, кво има да ти благодари 


Вече имам чувството, че някак трябва да се отърся от това, на което ме е възпитала мама (да задържам вратат за идващия след мен, да изчквам излизащия и т.н.), че май май, няма смисъл от тези неща. Хлопвам вратата в лицето му/ѝ и това е 

Не си била длъжна, само и само да са заедно, щом се е намерило място и за нея.
За телефоните, обаче, са били прави. Набута се половин клас в трамвая и зяпва в телефона, все едно там ще намери смисъла на живота. Не че аз не го правя, но по спирките се оглеждам точно за нуждаещи се хора.
Harleen, ако на висок глас помолиш: "Извинете, може ли големият кораб да мине?" - много повече хора ще ти обърнат внимание и респ. отстъпят място, автохуморът не е често явление.

Аз не съм половин клас, който стои прав и евентуално пречи на хората да минават, защото си чета. Седнала съм на място, което не е обозначено за хора с увреждания, бременни жени или възрастни хора. Автобусът е полу-пълен. Защо трябва да се оглеждам в този случай, щом всеки може да седне някъде, макар и да не е най-желаното място? Не е час-пик, няма трафик, няма препълнен и пукащ се по шевовете автобус. Съжалявам, не мога винаги да съм нащрек за нечии желания. Ако четях книга, вестник или пътна карта по-различно ли щеше да е?

Емпатията към хора, които имат чувство, че си им длъжен, е отровна, дори смъртоносна. Изпробвано.
Аз също имам болни и/или стари близки и никога не са искали специално място. Както и други хора. Видя ли, че някой пристъпва, сякаш си му длъжен (поне половината са такива), 5 пари не давам дали е без глава или носи Айнщайн втори в корема си.
Преди ставах на всички, щото съм възпитана, че "то си е за тях"/ "направи добро, пък дори да не е за добър човек, ти ще си доволна" и т.н. Ама като видях, че нито хората оценяват, нито ми се връща някакво добро, а дори напротив, вече се самовъзпитах, ако някой ме пита ЗАЩО, да ми е достатъчно да кажа "не искам". Това не е селски блокиращ отговор "щото така искам", просто във всеки един момент ми подсказва, че е напълно достатъчно да не искам нещо, за да не го направя. Не да се обяснявам и оправдавам.
Ако не съм в настроение, не бих пуснала искаща да влезне без час. Щото това, че е записана без час и с корема, ми подсказва, че е от тия, които мислят, че един корем им отваря всички врати.

Абсолютно е дразнещо това отношение "то ми се полага, понеже съм стара/бременна/красива..."
Предполагам, че изначално това е и причината за негативната част от моя опит, явно повечето хора очакват като съм бременна/с бебе да съм нахална и решават да "атакуват" първи. Въртим се в кръг просто защото има много невъзпитани хора, независимо от тяхното състояние.

Много се посмях с поста ти, много ти е сладка историята в скрития текст  


Сега се сетих и за друго, по-скоро несъобразително, отколкото селско бих го нарекла. Ще пътувам с автобуса извън града. Когато купувах билета, помолих за място до прозореца, да гледам навън, тъй като ми става зле иначе. Както и да е, докато стане време да се кача на автобуса отидох да си купя и една водичка, Връщам се, хората започнали да се качват, качвам се и аз съответно. Стигам до моето място, гледам един господин седи на него. Питам го аз:
"Извините, кое номерче е Вашето?" и той:
"Ми тук са 12-13 едното от двете ще да е"
Казвам му аз, че съм помолила за място до прозореца, тъй като ми става зле и той, вместо да стане седи си и :
"Аааааа, ми защо така? Странна работа. Не съм чувал на някой да му става лошо. Защо така?"
на мен лекичко ми кипна и му казах :
"Защото съм бременна!" скочи нашия, но не млъква. Зпочна да ме разпитва, в тъмни стаи става ли ми лошо, защо ми става лошо в автобуса и т.н., толкова много говорше, че успя, преди да тръгне автобуса да обсъди и това какво се учи по музика, Хитлер и холокоста, както и някакви други теми, спрях да го слушам.
В момента, в който звънна на някой по телефона, пръстите щях да си счупя да си сложа слушалките. Много мразя да ме занимават така, антисоциална съм, интроверт, който гледа да сведе разговорите с непознати до минимум

Имах предвид не конкретно теб, извини ме, ако така си ме разбрала. Имах предвид, че за телефоните донякъде споделям раздразнението им.

По- скоро не личи, а и има хора, които просто не излъчват "нужда". На майка ми също до последно рядко са й ставали.
Не мисля, че някой някого "атакува". Аз ставам, ако нищо не ми кажат отсреща. Ако забележа погледи, пуфтене или други невербални жестове на "тая кво чака, що не е скокнала още като ме видя през прозореца на автобуса", има да взима.

Harleen, вероятно имаш предвид "асоциална", защото "антисоциална" означава нещо доста по- кофти

Още помня една случка от преди много години. Аз чавдарче, прибирам се от училище с тролея. На следващата спирка се качва една възрастна жена и се хваща за дръжката на седалката до мен. Тролеят беше почти празен. Тъй като има свободни места, на които да седне, реших че не е необходимо да ставам. Един дядо ми направи луд скандал, как можело такова нещо. Жената била с бели коси /сини бяха в случая, но както и да е/, така ли са ме учили родителите ми, срам съм била за тях. Еми станах, отидох на седалката пред мен, която беше свободна. Разплаках се, а той не спира да обижда. Добре, че един тогава "чичко" за мен се намеси, иначе не знам до кога щеше да продължава.

Тогава имаха самочувствие, защото се приемаше, че им дължиш уважение. "Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава" 
Сега заради липсата на средства и уважение наблюдавам все по-свадливи или направо гадни възрастни, едва ли е само от възрастта.

И аз имам същата случка като дете. Явно много ме е впечатлила, защото до днес я помня като травма. Седнала съм на първата седалка зад водача. По някое време усещам как силно ме дърпат за рамото, обръщам се и виждам някаква лелка, която започва да ми се кара, веднага да стана, за да седне еди коя си възрастна жена. Но с такъв назидателен тон, като че ли съм била длъжна да имам очи на гърба и да следя за качващи се възрастни хора. Почти се разплаках от обида. Представям си в днешно време дали е възможно така да навикваш чужди деца?

Селска проява от днес.
Аптека "Марешки", работят от 5 три гишета, като едното е само за рецептурни книжки. В момента на влизането ми вътре аптекарката от едно от гишетата за свободни продажби овиква клиентка от гишето за рецептурни книжки, но направо крещи. Нареждам се на същото гише, пред мен има 3-4 човека. На ред е жена с малко дете, иска шуслерови соли няколко вида и обяснява, че иска от малките разфасовки, не от големите - каквото и да значи това. Същата аптекарка започва да крещи и по нея, че не била малоумна, нямало нужда да ѝ се обяснява, знаела какво да даде. Клиентката продължава с нормален тон да обяснява, че друг път е ставала грешка и затова уточнява. Аптекарката започва да обижда с епитети като "ненормални хора", "защо не си седите в къщи" и т.н. При което детето започва да плаче и тогава на клиентката ѝ кипна, и отново със спокоен тон зададе въпрос: "Госпожо, ако сте си станали с д...нагоре, да ви изчакаме да седнете на него и тогава да дойдем"? При което аптекарката просто се врътна и напусна гишето. Останалите стоим безмълвни и се чудим какво става. Мъжът след нея попита колежката ѝ да чакаме или да се прехвърляме на нейното гише, онази измрънка нещо и ние се наредихме там. Обслужиха жената със солите, тя си излезе и аптекарката излиза отвътре с въпрос :"Онази ненормалница тръгна ли си? Изключително дебилно същество". На което колежката ѝ отговаря "Щом се лекува с хомеопатия,ти какво очакваш?", последвано от бурен смях и от двете.
Останах без думи. Държат най-евтини цени в града, постоянно е пълно с хора поради тази причина, но подобно отношение за мен е недопустимо. Няма да стъпя повече в тази аптека.

Дали има шанс да се пусне някакъв сигнал или жалба? За точно коя аптека става дума, ако не е тайна?

В тези аптеки Марешки и аз съм забелязала неучтиво обслужване,повечето са пенсионерки и са доста нелюбезни,нервни и откачат ако питаш,връщаш или не вземеш даден продукт

Не е в София.
В провинцията е.