"Селски" номера и пинизи

  • 5 231 066
  • 49 908
# 46 275
Е аз мога винаги да купя нещо на детето си. Не това е смисълът на детския рожден ден, поне според мен.
Освен това поне половината пликчета бяха с една двадесетолевка вътре, нито картичка, нито нищо - ето това показва отношение. Все още са малки, сега е моментът някой да ги научи, че на рождения ден се споделя радост, не пари.
И освен това радост има и в това да даваш, не само да получаваш. Да мислиш за предстоящето събитие, да избереш това, което приятелчето ти харесва, да чакаш с нетърпение да отидеш. Къде е всичко това в белия плик, в който дори не знаеш колко пари има.
И после що на сватба просят пари. Очаквайте скоро "Ако е по-малко от стотачка, хич и не идвай".
Виж целия пост
# 46 276
Именно за това говоря. Къде отива радостта да даваш, да избираш подарък специално за човека?
Виж целия пост
# 46 277
При нас имаше картички и то собственоръчно направени, от всички които бяха решили да дадат пари. Самия той не знаеш какво иска за рождения си ден и то от нас. Каза, че по-натам щял да си избере нещо, сега нищо не му идвало на ум.
Виж целия пост
# 46 278
Ами нали вие ще му купите подаръците на детето от събраните пари, тъкмо знаете неговите вкус и предпочитания.

А радостта на детето? Аз каквото искам, ще му купя и без да ми дават пари, с които не мога да купя щастието и радостта на детето, когато празнува. особено по-малките, които не чакат пари, а изненада.
Виж целия пост
# 46 279
Не го разбирам това с пликовете с пари на детски РД. Не е сложно да вдигнеш телефона или да драснеш два реда във вайбър/месинджър на родителите с въпрос какво би искал да получи рожденикът, какво си нямат. Единственият проблем, поне при мен, е, че децата около нас масово са презадоволени, в т.ч. и моята осемгодишна пикла, и става все по-трудно да им се избере нещо. Те самите трудно решават какво им липса - както казва баба ми, защото реално погледнато, нищо не им липсва. Тя си е играла с една дървена кукла няколко години и цветни камъчета.
Виж целия пост
# 46 280
Аз като дете имах страшно много играчки, но винаги се радвах на подарък, нямам спомен нещо да не ми е харесало. Сега пък разнообразието от играчки и подобни е в пъти по-голямо, все може да се избере нещо. Хайде, за тинейджъри вече както и да е, но за малки деца не ми се струва удачно да се дават пари.
Виж целия пост
# 46 281
Извинението с "имат си всичко", е на родителите, които искат да посъберат едни пари.
Децата винаги се радват на подарък- няма значение колко време след това ще играят с него.
За мен, настройката "това ми/му трябва", когато става дума за подарък, е силно селска.
Трябва му очакването, трябва му трепета от мисълта, какво ли има под опаковката.
Като го научиш, че му трябват пари, пък после да мисли какво да му купиш с тях, го учиш на сватбата си да проси "паричКИ в пликЧЕ"
Виж целия пост
# 46 282
Имат си всичко. По много от всичко. Племенницата ми е на пет и има четири кухни, две прахосмукачки, несметно количество кукли и плюшени неща. Играчките и са в три стаи, не се събират в една. Част от тх дори не са извадени. Всичко е от подаръци.

Отнема ми много време да и измисля подарък за рожден ден и Коледа.
Виж целия пост
# 46 283
Съученичка на детето ми директно е заявила на децата, че за РД иска всички да и подарят пари, за да може да си купи дрешки от мола. В този случай май родителите са за бой Rolling Eyes
Виж целия пост
# 46 284
Питам детето какво харесва приятелчето му и досега винаги са се харесвали подаръците. Те се познават и знаят на какво ще се радват. С момичета аз избирам, че там още му е тера инкогнита какво ще харесат.
Виж целия пост
# 46 285
За тинейджър и аз бих подарила ваучер за дрехи от мола.
Виж целия пост
# 46 286
А, защо се набляга на "дрехи от мола"? Уайкики и H&M за мен не са критерии. Моите деца също носят дрехи на тези марки, но никога не съм им набивала в главите, че са "от мола".
Виж целия пост
# 46 287
Нормално за тези, които в мола разхождат бебетата и ги кърмят сред бацилите.
Някаква погражданена селска мода- еквивалент на "стъргалото"... Mr. Green
Виж целия пост
# 46 288
Не знам къде остана идеята, че подаръкът е жест и отражение на отношението на подаряващия. Едни от най-скъпите ми спомени са свързани с подарени "боклуци" - домашно оплетени терлици от бабата на мъжа ми ❤️, статуетка за сватбата, специална покривка, качествени чаршафи от моята баба, сутиен от приятелка и т.н.  Не са ми трябвали, жизнено необходими пък съвсем, но са докоснали сърцето ми.
Виж целия пост
# 46 289
Имам две приятелки от училище, с които винаги си празнуваме рождените дни, даже много често наведнъж, родени сме в рамките на месец. Винаги си подаряваме подаръци, повечето изобщо не ми вършат работа, може би и моите на тях. Но винаги ми е мило като си обсъждаме как сме ги избирали, какво харесваме, дали са ни харесали.Каквото ми е нужно съм си купила, но споделените добри чувства толкова години след като сме завършили не мога да си купя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия