Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно! - 3

djazmin, не съм ходила там, но доколкото съм чела коментари имаше и жени, на които пътят им се видял страшен  Всичко си е до човека. Предполагам, че доста друса, а пътя прашен. Джиповете попринцип са отворени, не знам дали има затворени / за да се чувства детето по-сигурно /.
Вариант е да изкачите пътя пеша, ако много искате да отидете.

Миналата година видяхме и по-малки деца в джиповете. Прашно е, иначе май на децата е най-забавно.
Ние миналата година се качихме пеш по пътя на джиповете, а на връщане хванахме пряката пътека надолу към Ягодина. По пътеката също срещнахме деца на подобна възраст.

А колко време ви отне отиването пеша?

Преживяването с джип сигурно е хубаво,но да се изкачиш пеш за нас беше несравнимо - гледката,адреналина.....
Изкачихме се за 1.30 - 40 минути и се върнахме за около 40 минути,като минахме по пътеката през баира.Обядвахме на върха,където има обособени места за хранене и почивка,даже и място за огън имаше.
Мисля ,че по пътя за офроуд доста се заобикаля,а и беше кално май месец.

Не съм сигурна, най-много 3 часа
Обаче ние се моткахме, беше жега (август, че и следобяд) и т.н.
Тръгнахме към 10 от Триград за Ягодина, от там решихме да се качваме на Орлово око. Накрая слязохме в Ягодина към 5 следобяд. Общо взето нямаше време за връщане пеша до Триград и цанихме един джип да ни закара до колите в началото на Триград. Луда работа, че и за София трябваше да пътуваме
Пътят на джиповете заобикаля.

Благодаря за отговорите! 

Миналата година ходихме до Орлово око, бяхме със сина ни - на 6 години тогава. Отгоре като видях по какъв път идват хората пеша, не бих се хванала да го минавам с детето по него, освен ако не сте планинари. Мое мнение. А иначе има и закрити джипове - ние бяхме с такъв. Случайно го уцелихме, но като видях какъв прахоляк се вдигна наоколо - опредено си беше за предпочитане.

Благодаря ви, ако имаме късмет ще ползваме закрит джип

Ние се качихме преди дни на Орлово око - не е толкова страшно. По разкази на мои познати очаквах, че ще се движим на две гуми или по покрив едва ли не  Бяхме в закрит джип. Валя ни дъжд и град, ама беше супер яко преживяване. Горе ни посрещна слънце  Гледката си струва всяка трудност.

Здравейте и от мен! Реших, че може да съм полезна на някой и за това се включвам В началото на май и ние пътувахме в тази посока - минахме през Асеновата крепост и Бачковския манастир след това по пътя за Смолян се добрахме до Чепеларе, където отседнахме в един невероятен комплекс - Родопски къщи се казва. Останахме предоволни от всичко, дори надмина очакванията ни - страхотни къщички, невероятна гледка, пълно спокойствие и т.н., Единственото е кофти, че трябва да се самоизхранваш, но пък имаш всички условия за това. Посетихме Чудните мостове, Триград, Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Музея на Мечката, Планетариума в Смолян - все невероятни места. На връщане също се спуснахме по другия път през Широка лъка, язовир Батак и самия Батак - пак разкошотия пълна. Пътят наистина е леко тесен, с много завои и натоварен, но си струва определено гледката и преживяването. Бяхме с 3 годишно дете, което не е от най- послушните, но беше пленен от всичко това и не можахме да го познаем. Препоръчвам горещо тази дестинация. Ако някой иска да пита нещо по - конкретно за комплекса в Чепеларе нека каже 

Завърнах се от пътешествието из Родопите... с много впечатления, приятно изморена, изпълнена с много чувства и емоции, видяла прекрасни места и гледки, срещнала се с хубави хора. Екскурзията я бях планирала за 7 дни, ама каталясахме и я приключихме с 1 ден по-рано. Избрах варианта да пътуваме от точка до точка, а не да имаме изходен пункт… Планът за екскурзията в по-голямата си част включваше посещение на места включени в 100-те национални туристически обекти. И така…
1-ви ден: Спряхме в Пазарджик – посетихме само РИМ  и се разходихме в района около музея, който се намира в центъра, много харесах фонтаните. Следваща спирка Брацигово – посетихме Градския исторически музей, обядвахме в механа Илинден, в старата част на града, разходихме се до църквата, която е в близо до музея и камбанарията й е висока 35 м. в двора на църквата видяхме 2-ка пауни. След това хапнахме татлии, местният характерен десерт в сладкарница „Венеция”, която се намира в близост до механата. Читалището, което е в центъра на града е много красива сграда, издигната нависоко. Следващата ни спирка, беше пещерата Снежанка – екопътеката до пещерата е около 800 м., стръмна и за нетрениран човек като мен си беше изпитание. Пещерата е много красива, което възнагради „мъките” ми в началото на пътеката са обявени часовете на влизане на групите в пещерата, време на изкачване на пътеката около 30 – 40 мин., не съм го засичала точно, позволено е да се снима в пещерата. Последна спирка за деня беше Батак – там посетихме само Историческият музей, църквата-музей "Св. Неделя" сме я разглеждали при едно друго посещение на града, има и новопостроен храм в центъра. Спахме в района на Велинград при приятели.
2-ри ден: Разходка до Клептуза, посещение на Историческия музей и разходка из Велинград, не остана време да отидем до Юндола, да видим пещерата Лепеница до Ракитово, за следващото ни посещение в района останаха и Плиоценският парк в с. Дорково и крепостта Цепина край Дорково, които също бях планувала за посещение.
3-ти ден: Тръгнахме за Доспат, пътят е ремонтиран, но с много завои, то из Родопите само завои има, така че няма да го пиша постоянно. Спряхме за малко да се насладим на гледката на яз. Голям Беглик и след това на една специално направена за целта отбивка на яз. Доспат, малко преди да се влезе в града. Влязохме да разгледаме град Доспат, но не ме впечатли с нищо. Пътят за Ягодина преминава през с. Борино, голямо село, общински център е. От там посока Ягодинската пещера, преминава се през Буйновското ждрело, дълго 7 км. много внушително и красиво (пътят е тесен), изпуснахме часът за влизане в пещерата, затова избрахме да се качим с джип на Орлово око, минава се през с. Ягодина. Аз съм голямо шубе, но удържах фронта, не е толкова страшно, неприятното е, че много друса… На панорамната площадка гледката е уникална, въпреки, че не погледнах надолу към пропастта от платформата… Отиването и връщането е за по-малко от час, следваше посещение на пещерата, много красива също, много студена, маршрутът е лесен, но е хубаво да сте с удобни и сигурни обувки и връхна дреха задължително (отнася се за всичките пещери), не е позволено да се снима в пещерата. Разгледахме и Пещерното жилище в естествения вход на пещерата. Взехме си мурсалски мед и се отправихме към Триград, последната ни спирка за деня. Селото е хубаво, не успяхме де се разходим из него както ми се искаше, тъй като пристигнахме късно. Настанихме се в х-л Триибрия, намира се в края на селото, точно на пътя… ами не ми хареса… при условие, че бяхме единствените гости в хотела, стаята, която ни дадоха беше в задната част на сградата, срещу прозореца ни на един баир се намираше мястото където събираха кравите на селото, за да ги изведат на паша. Стаята беше сякаш леко влажна, може би поради факта, че тази част от хотела не се огрява от слънцето, а банята беше ужасно малка. Както и да е, бяхме много уморени и имахме нужда от сън, през нощта валя дъжд, трещя както му мяза в планината, но на сутринта времето беше спокойно и слънчево. Иначе собственичката на хотела е много приятен и общителен човек, за закуска ни направиха пържени филийки и чай, при условие, че от вечерта помолих сутринта да имаме кафе. Сигурно има и по-добри стаи от нашата, но аз останах леко разочарована от хотела, не бих се върнала втори път там. Мандрата на селото се намира точно до хотела.
Вечеряхме в ресторанта на Аркан хан, намира се на около километър от селото, много харесах сградата на хотела, великолепно обслужване, приятна кухня, страхотно отношение към гостите, за съжаление кончетата ги нямаше, били на поход и не можах да ги видя.
4-ти ден: На тръгване от Триград, посетихме музея на мечката и пещерата Дяволското гърло, позволено е да се снима в пещерата. Пещерата е пропастна, леко страховита и призрачна,  но също ми хареса, има си нейната красота. Стълбите на излизане от пещерата ги превзех геройски, уморително е леко, но след това гледката по пътя докато се връщаш до входа на пещерата е уникална. От там тръгнахме към Широка лъка, малка разходка из селото (централната част), обяд в механата на хотел „Калина” – „При Славчев” , бързо обслужване въпреки, че имаше доста хора. Другата част, по интересната според мен, видях от колата на излизане от селото. Насочихме се към Смолян, пътят преминава през с. Стойките, от него до Смолян беше леко кошмарно пътуване, много дупки, лоши кръпки… ама се преживява. В Смолян разгледахме РИМ, много ми харесаха експозициите му, гледахме последния сеанс/програма в звездната зала на Планетариума и влязохме в новопостроената църква, която се намира на площада срещу планетариума. От там тръгнахме за Смилян, последната ни спирка за деня, доста голямо село (не знам защо бях решила, че и то ще е малко). Настанихме се в хотел „Смолена”, стаята ни беше хубава, слънчева, поддържана, банята голяма, чиста. Разходихме се из селото, взех си смилянски боб и родопски терлици. Вечеряхме в механа „Аида” на центъра, бяхме едни от първите гости и обслужването ставаше бързо, ама след като се напълни механата доста се чакаше, докато единственият сервитьор успееше да „огрее” навсякъде. Кухнята не ме впечатли особено, поне това, което си бяхме поръчали.
5-ти ден: Станахме по-раничко, нарочно не закусих, защото знаех какво ме чакаше… пещерата Ухловица, на около 9 км. от селото. До пещерата се стига по екопътека и след това се изкачват стъпала… явно вече се бях тренирала, тъй като преходът не ме умори много. Бяхме първата група за деня (първите групи в повечето случаи са по-малки, което е за предпочитане според мен). Пещерата е най-старата в Родопите, също много ми хареса, първата част от прехода минава по доста влажен терен с много стъпала, колкото по-надолу се слиза, става по-сухо и по-красиво. Краят на пещерата е една уникално скално образувание, приличащо на бял леден водопад. От там по същия маршрут се връщаш, не е позволено да се снима в пещерата, защото има прилепи и за да се предпазят образуванията от позеленяването. От там на 5 км. е с. Могилица, там разгледахме Агушевите конаци (обадихме се на телефони оставени за информация на вратата и една госпожица дойде да ги отвори, разведе и разкаже за историята им), и си направихме снимки пред голямата дървена лъжица в центъра на селото. Върнахме се в Смилян с идеята да разгледаме Музея на боба, но сиестата на служителката беше по-голяма от указаната в работното време и трябваше да тръгваме… та не го видях, за съжаление. От там се отправихме в посока Смолян – Пампорово, отбихме се за на връх Снежанка, с колата, качихме се и на кулата (входът е 4 лв.), кафето/бистрото работи, може да се хапне или да се пие кафе. Излязохме и на панорамната площадка да разгледаме и за снимки, много студено и силен вятър имаше, за съжаление леко се беше заоблачило, но това не попречи на красивата гледка, която се открива там. Бях планувала посещение на НАО – Рожен и разходка в Чепеларе, но нямаше време за това… директно поехме към Чудните мостове. Пътят след отбивката за тях е с доста дупки, стари кръпки и тесен, но това което природата е сътворила и виждаш си заслужава „мъките” Не успях да сляза точно до реката долу, но и това, което видях беше уникално! Последната спирка за деня беше с. Орехово и еко-къща „Рая”. Домакините леля Стефка и чичо Любо, много приятни, сърдечни и гостоприемни хора. Позволиха ни да си изберем стаята, в която да спим, леля Стефка ни направи вечеря, поговорихме си с тях за живота в Родопите. Доста студено стана вечерта, както и на сутринта като станахме, заваля и дъжд. За закуска имахме родопски катми със сладко от боровинки, сиренце, уникално вкусни и кафе. След обилното хапване, тръгнахме в посока с Косово, много исках да го разгледам, но успях само едната част, защото започна пак да вали. От Косово тръгнахме за Кръстова гора, дъждът спря, слънцето пекна, стана даже горещо. Пътуването до там е по-доста криволичещ път, в последната си част тесен. За първи път посещавам това уникално място, много тишина, много енергия и спокойствие за душата дава. Запалихме свещички, видяхме параклисите, Качихме се до кръста, взехме си светена вода, икони, наляхме си вода от аязмото, постоях малко просто така, да се насладя на това, което виждам и усещам. Отварям скоба, тоалетните са ужасни! Тръгнах си преизпълнена със светлина… Спряхме на Бачковския манастир и там си запалихме свещички. Обядвахме в едно открито заведение – бистро „Ничинков”, местни месопроизводители от Бачково. От там към Асеновата крепост, с идеята отново да я изкачим, но беше станало много горещо, бяхме изморени от пътя, решихме само да вземем печати и да потеглим към вкъщи!
Разказът ми е доста подробен, надявам се не съм ви отегчила и съм ви била максимално полезна с поднесената информация, както бяха за мен вашите разкази в темата. Аааа… и още, мечки никъде не видяхме, само страхотни гледки и прекрасни хора!

Aredhe      безкраййййййно благодаря за подробния пост!!!!!!!! Мнооооооого полезен!!!!!

В Пазарджик много хубаво място е наскоро изградения Парк Острова.Има зоо-градина,много играчки за децата,къщички където се оцветява,пръскалки,паркчета и т.н.Входа е свободен.Изобщо задължително място ако сте с деца.

Ще дам и аз малко инфо за двудневния ни трип.Така ,минахме през Пловдив,Бачково,Чепеларе,с.Соколовица .Пътя е много добър.На роженския проход е чисто нов асфалт.Изобщо аз останах изумен колко добри са пътищата в балкана.
Първа спирка Роженската обсерватория.Много ме впечатли  .1750м надморска височина.Има "гид" 5лв на възрастен без да дават билети   Казаха че заплатите им били 350лв и вероятно компенсират с билетите.Най-чистия въздух в България бил там.

http://prikachi.com/images/963/7513963H.jpg  
http://prikachi.com/images/102/7514102F.jpg

Струва си да се посети.Гледката от горе е невероятна.

Смолян.Втория най-грозен град в класацията ми след Велинград.Може би защото и двата "града" са съставени от три обединени села.
Планетарума.Много разочарован.Може би 1975г. когато е отворил е бил нещо впечатляващо но днес е смешна работа.Чудя се как не ги е срам даже, да прожектират такива нискокачествени снимки и изобщо да взимат пари за вход.50 мин загубено време.На 3D да се иде, да се гледа някакъв научо-популярен филм за космоса е стотици хиляди пъти по-добре, а за качеството изобщо няма какво да говорим.
До пътеката на водопадите не ходихме заради нападенията на мечки отпреди месец.Два центъра има "града" но не впечатляват с нищо.Общо взето може да се пропусне като дестинация.

С.Смилян,Соколовица.Ковачевица и Стоиките са много малки селца с по 50 къщи където няма абсолютно нищо за правене.Разбира се, природата е добра и като база стават, но за нищо повече.

Пампорово.Тук съм бил и няма какво да разказвам.

С.Широка лъка.Много хубаво и приятно място.Разбира се ,не може да се мери с Копривщица и Арбанаси ,но е техния малък събрат.Много грозно впечатление правят хилядите коли ,паркирани навсякъде заради надсвирването в с.Гела.
Общо взето Широка лъка е задължителна дестинация.

http://prikachi.com/images/129/7514129F.jpg

Имахме късмета да сварим гайдарското надсвирване в с.Гела,на 7км от Широка лъка

http://prikachi.com/images/132/7514132r.jpg

На едни огроооооооомни поляни на 1500м надморска ,се бяха събрали сигурно 5000 човека.Разбира се ,заради валялия сутринта дъжд ,всичко бе в кал и по едно време затвориха пътя нагоре към селото и трябваше да се качваме 4-5км пеша по байрите ,но си струваше.

http://prikachi.com/images/140/7514140b.jpg
http://prikachi.com/images/143/7514143M.jpg
http://prikachi.com/images/144/7514144m.jpg

Едно 4 минутно видео от събора:
https://www.youtube.com/watch?v=GPizmiduEVw&feature=youtu.be

На снимки и от видеото изобщо не може и да се добие и малка представа за атмосферата горе в балкана като засвирят тея гайди    
Невероятно изживяване !!

За финал решихме да се върнем през р.Въча,язовири Цанков камък и Въча,Кричим ,Пловдив.

Уникална природа,ама уникална   Може би най-красивото място в Родопите е тази отсечка.Не знам как не сме го минавали преди.Има място за отбиване на коли и да гледаш и да се маеш къде аджеба се намираш    Просто шокиращо уникални гледки,спиращи дъха.

http://prikachi.com/images/329/7514329j.jpg
http://prikachi.com/images/334/7514334u.jpg
http://prikachi.com/images/336/7514336y.jpg
http://prikachi.com/images/337/7514337i.jpg
http://prikachi.com/images/339/7514339N.jpg
http://prikachi.com/images/342/7514342f.jpg

Места ,където губиш "говор и картина "   Снимките не могат да пресъздадът и на 1/1000 това което е в действителност.Задължително трябва да се види и "усети" на живо  

Моля, дано съм ти била полезна!