Болката от раздялата с любим човек

  • 67 032
  • 291
# 165
И аз не съм сигурна, че знам какво е любов и не мисля, че я разпознавам. Струва ми се твърде абстрактно, за да има ясни граници.
Аз също не съм на мнение, че задължително ще се появи принцът на белия кон след раздяла с неподходящ човек. Често даже, жените които си го мислят, много се пренавиват за следващата връзка и после дълбоко се разочароват.
Не искам да звуча негативно, но не на всеки му е писано да има хубава връзка и истинска любов, каквото и да значи това. Някои наистина си остават сами.
Виж целия пост
# 166
На няколко пъти почвах да пиша, отказвах се, ама ей ме на и мен.
В процес на раздяла съм след повече от 5,5 години с човека до мен. Чух "не знам дали искам да сме заедно" и "не съм щастлив", та реших, че е време да се изнеса.
Тъжно и тежко ми е, че не съм успяла да го накарам да се чувства щастлив. Но на този етап вече май няма какво да направя. Уж няма друга.
Дълго време вървяхме заедно и гледахме в една посока, но някъде пътищата ни са се разделили. И аз не съм сигурна кога точно. Имали сме проблеми, но се опитвахме да ги оправим. Уж не беше дошъл камъкът, дето да обърне каручката. Уж разговаряхме, ама май аз докато съм говорила, съм пропуснала да чуя тишината.
И стана тя, каквато стана.....
Още ми изглежда невъзможно да се разделяме. Все едно става въпрос за нечий чужд живот или за някакъв сън и ей сега ще се събудя и всчико ще си е както преди. Ама няма.


ПП: Catcher, мисля че си права. Дори и да се обичаме, явно вече не сме влюбени един в друг. Взимаме си поуките и напред.
Виж целия пост
# 167
Много съжалявам, че преминаваш през това. Наистина в началото на човек не му се вярва, че  се случва. Всеки път ли е толкова трудно се питам аз? Все си мислех, че с опита любовната мъка намалява.
Виж целия пост
# 168
Ние се разделихме след 13 години заедно. Тези 13 между 21-22 и 34-35 г. ни възраст.
Бяхме студенти, после си купихме общ дом, и докато го завършвахме и обзавеждахме, станахме съквариранти.
На 34 г. знаех, че няма да изкарам така цял живот, аз си тръгнах. Беше 2014 г. Не се търсим, освен когато трябваше да разделим домът, който създадохме. Поздравяваме се по празници и това е.
Той има семейство и син, аз имам семейство, което се надявам да порастне с още едно човече ...


Виж целия пост
# 169
Мира, благодаря ти, че сподели.
Радвам се, че си създала ново семейство. Искрено ти пожелавам съвсем скоро то да се увеличи! Hug

Ние уж говорихме за семейство, даже той по-често от мен говореше за деца. И в един момент се оказа, че не му е ОК вкъщи да го чака някой.
Виж целия пост
# 170
Emerald, за нищо, голяма прегръдка ти пращам и много кураж.
Когато близки и познати разбраха и мина моментът на изненада (бяхме за пример, с хубави работи, първи си к упихме апартамент и т.н.) получих много поздрави за смелостта и потвърждения, че не сме били един за друг.
Не ги питах "сега ли се казва", то явно такива неща не се казват, ама аз се учудих.
Не поддържам връзка с никой от общите ни познати.
От баща му чух много грозни думи, майка ми и тя реагира мега неадекватно, но аз слушах себе си.
Виж целия пост
# 171
Благодаря ти, наистина ми вдъхва кураж историята ти! Извинявай, че ще питам: Грозни думи спрямо него ли или спрямо това, че се разделяте?


Аз не мога да се оплача - получавам подкрепа от близки и приятели, а и отношенията ни с него все пак са добри. Помага ми да се пренеса в нов апартамент. Някои хора много се учудват, че се разделяме, други казват "абе от известно време изглеждахте напрегнати заедно". Явно кой каквото види. Пък и като не е човек вътре в една връзка няма как да знае всичко.

От тук нататък само си пожелавам да сме здрави и щастливи. Исках заедно, но явно ще е поотделно. Ако това е цената, за да сме щастливи от животите си, така да бъде. :/
Виж целия пост
# 172
Питай каквото ти е важно, ще споделя....
Грозният разговор започна така (това е баща му, на първата Коледа, която не празнувахме заедно. От един град сме и всеки се прибра сам): защо, какво стана, какво е направил, то аз май малко спартански съм го възпитал (наред си беше с възпитанието), ех що не се намесих, кажи ми какво да направя за да се оправят нещата и т.н.
Аз обясних, че не е направил нищо синът му, просто не общуваме и сме се отчуждили;
Пита ме защо не става бебето, когато вече бяхме решили, че ще работим по върпоса. Казах, че според изследванията той е ок, в мен е проблема.
После още някви неща ми наговори, и като видя, че няма да ме убеди или разубеди или каквото там си мислеше ми каза да съм ходела да се продавам за по 10 бона на месец и разговорът приключи.

Така както тогава се прибрахме по отделно, аз споделих случката моментално и синът му обра срама на баща си.
Виж целия пост
# 173
Къде да се продаваш за 10 бона, що за тъпотия?
Виж целия пост
# 174
Emerald, не се обвинявай Hug
Тежко е да се разделиш с човек, до когото си заспивал до вчера, но обикновено в "не знам дали съм окей да сме заедно" се крият много слабости на партньора. Без да искам да го шейдвам, но да кажем, че не си струва да се самообвиняваш.
Никога не съм си позволявала във връзка да не кажа от какво не съм доволна и после изведнъж да изпляскам, че не съм щастлива. Така е коректно Simple Smile
Виж целия пост
# 175
Мира, WTF?! Това наиситна е потресаващо... На моя баща му май още не знае. Поне до оня ден не знаеше.

Catcher, има някои неща, за които ми е казвал, че го дразнят и съм опитвала да ги променя. Но наистина напоследък бяха зачестили. Редовното му беше "ходи на някакъв спорт". Супер, ама като ходех на фитнес директно след работа, се нацупваше (няма да си признае, разбира се), че се прибирам късно.
Имаше и някои неща, които не успях да подобря, но там и той трябваше да има роля, която не пое. Не ми се иска да задълбавам де. Мисълта ми е, че съм наясно, че имаше неща, които не му харесват. Ама каквото можеш, правех. Каза ми, че го е видял и го е оценил. Но просто не е щастлив.
Виж целия пост
# 176
Редовното му беше "ходи на някакъв спорт". Супер, ама като ходех на фитнес директно след работа, се нацупваше (няма да си признае, разбира се), че се прибирам късно.
Ъъъ, това е lose- lose ситуация. Хич не е безобидно, но няма нужда да задълбаваш в миналото.
Под "какво не ми харесва" имам предвид в отношението, а не списъче с очаквания какъв трябва да бъде другият и да скача да го изпълнява. Уф, много кофти. Недей да вярваш сляпо и на "няма друга" и се дистанцирай.
Виж целия пост
# 177
Напоследък май в доста такива ситуации бях.

Иначе за "няма друга": на нищо не вярвам на 100%, по-скоро не искам да знам. Има, няма - все тая.
Виж целия пост
# 178
Именно, затова казах "дистанцирай се" Simple Smile. За да си спестиш нерви.
Така де, според мен, ти, разбира се, би си,преценила най- добре.
Виж целия пост
# 179
Емералд, прегръщам те!
Дано по-бързо преминеш болката и се съвземеш!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия