Няма смисъл да се убеждавате една - друга коя е повече права. Май всяка връзка е строго индивидуална и не може да обобщавате как е най-добре да приключи с разни модели и шаблони на поведение...
Виж целия пост
Болката от раздялата с любим човек
- Публикувана: 18 март 2014, 18:57 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2024, 23:57 ч.
# 60
25 март 2014, 22:56 ч.
# 61
29 март 2014, 21:50 ч.
Абе да ти кажа в някои случаи е по-добре или всичко, или нищо. Т.е. щом вече не си в интимна връзка с даден човек, по-добре го изхвърли от живота си изцяло. Аз поне не мога да си представя да съм била дълго време с един човек, да съм си представяла как ще остарея с него, как ще отгледаме децата си... и после да съм приятел с този човек и да си пия кафето с него или да си говорим колко добре изглеждаме или как е минал денят ни. Би било излишна болка.
Да и аз не мога да си представя в такава ситуация,да бъда приятел..Не мога!Трябва евентуално да минат мноого години след раздялата,за да не ми пука и да ми е безразлично...
Сега искам просто да ми е спокойно,искам да забравя...Искам повече никога да не преживявам тази болка...
Виж целия пост
Раздялата никога не е 100% . Нещо остава и такъв човек никога няма да е непознат за теб колкото и да си го представяш така. За да не разводнявам темата няма да споменавам тук причините. Ако те интересува можем да минем на лични.
Абе да ти кажа в някои случаи е по-добре или всичко, или нищо. Т.е. щом вече не си в интимна връзка с даден човек, по-добре го изхвърли от живота си изцяло. Аз поне не мога да си представя да съм била дълго време с един човек, да съм си представяла как ще остарея с него, как ще отгледаме децата си... и после да съм приятел с този човек и да си пия кафето с него или да си говорим колко добре изглеждаме или как е минал денят ни. Би било излишна болка.
Да и аз не мога да си представя в такава ситуация,да бъда приятел..Не мога!Трябва евентуално да минат мноого години след раздялата,за да не ми пука и да ми е безразлично...
Сега искам просто да ми е спокойно,искам да забравя...Искам повече никога да не преживявам тази болка...
# 62
29 март 2014, 22:43 ч.
Дори и отново да ти се случи, според мен ще си по-подготвена. Впрочем от създаването на темата до сега как се чувстваш? Олекна ли ти поне мънинко? 
Виж целия пост
# 63
29 март 2014, 22:57 ч.
Чуствам се маалко по добре.Разликата е,че болката вече не е непоносима,както в първите 15 дни.. 
Все още ме боли силно,все още ми е мъчно и тъжно,че се случи,все още си задавам куп въпроси,все още се сещам за всичко,за всичко..,за спомените,за хубавите моменти,за надеждите,за мечтите....
Има моменти в който се чувствам силна и такива в които съм много слаба,но се боря,просто се боря..и усещам,че някой ден може би ще бъда "излекувана"..
Всички мои приятели и близки ме подкрепят,но осъзнах,че такава болка всеки сам трябва да си преживее,сам да си я изстрада,няма как някой да му помогне,колкото и да иска..Болката си е само моя и сама ще се я изживея..
Опитвам се сама да си бъда приятелка,сама да си давам кураж..Опитвам се да се чувствам добре в собствената си компания,колкото и да е трудно..Опитвам се да се радвам на малките неща..
Благодаря ви за подкрепата и кураж и сила на всички,които преживяват раздяла... 
Виж целия пост
Все още ме боли силно,все още ми е мъчно и тъжно,че се случи,все още си задавам куп въпроси,все още се сещам за всичко,за всичко..,за спомените,за хубавите моменти,за надеждите,за мечтите....
Има моменти в който се чувствам силна и такива в които съм много слаба,но се боря,просто се боря..и усещам,че някой ден може би ще бъда "излекувана"..
Всички мои приятели и близки ме подкрепят,но осъзнах,че такава болка всеки сам трябва да си преживее,сам да си я изстрада,няма как някой да му помогне,колкото и да иска..Болката си е само моя и сама ще се я изживея..
Опитвам се сама да си бъда приятелка,сама да си давам кураж..Опитвам се да се чувствам добре в собствената си компания,колкото и да е трудно..Опитвам се да се радвам на малките неща..
Благодаря ви за подкрепата и кураж и сила на всички,които преживяват раздяла...
# 65
29 март 2014, 23:31 ч.
Възможно е,но не и в моя случай,защото АЗ не желая това,въпреки болката..Би било огромна грешка..Аз искам едно ново начало...
Виж целия пост
# 66
29 март 2014, 23:58 ч.
Колко време?
Не вярвам това да ми се случи.
Виж целия пост
Повечето мъже обичат да се връщат след време.
Не вярвам това да ми се случи.
# 67
30 март 2014, 01:02 ч.
+ 1
Естел Бързоход, може месец, може година , може и повече . И на мен ми се е случвало и съм го виждала при други . Жени също го правят.
Виж целия пост
Повечето мъже обичат да се връщат след време.
+ 1
Естел Бързоход, може месец, може година , може и повече . И на мен ми се е случвало и съм го виждала при други . Жени също го правят.
# 68
30 март 2014, 11:58 ч.
Колко време?
Не вярвам това да ми се случи.
Няколко години може да минат. Друг е въпроса дали ще можете да ги приемете отново. Малко са тези мъже, които не се връщат да си пробват отново късмета с вас.
Виж целия пост
Повечето мъже обичат да се връщат след време.
Не вярвам това да ми се случи.
# 69
30 март 2014, 13:01 ч.
Казват,че има два вида болка- такава ,която отминава и такава, която ни променя завинаги.... Аз се разделих с човек, който смятах за най-голямата ми любов. Той реши така и не намери доблест да каже защо. мисля, че ме обичаше... Дори и да се върне някога никога няма да е същото.
Виж целия пост
# 70
30 март 2014, 15:00 ч.
"...Боли, когато хубавото си отива,
когато всичко свършва, пак боли.
Търпим, макар и в болка свити,
търпим, защото знаем, че боли.
Какво е болка?
- та това сме ние
Роден е всеки с болка на света.
Това е тя,
която ни догоня след всяка
светла радост и тъга..."
По темата: няма еднозначен отговор. Времето е фактор немаловажен: едни лекува, у други притъпява чувствата, трети- научава да живеят с болката.
Това, което не ни убива ни прави по-силни.
Виж целия пост
когато всичко свършва, пак боли.
Търпим, макар и в болка свити,
търпим, защото знаем, че боли.
Какво е болка?
- та това сме ние
Роден е всеки с болка на света.
Това е тя,
която ни догоня след всяка
светла радост и тъга..."
По темата: няма еднозначен отговор. Времето е фактор немаловажен: едни лекува, у други притъпява чувствата, трети- научава да живеят с болката.
Това, което не ни убива ни прави по-силни.
# 71
31 март 2014, 09:57 ч.
И в крайна сметка не забравяйте, че мъже има под път и над път. Здравето и нервите обаче не се намират на пътя.
Виж целия пост
# 72
1 апр. 2014, 21:41 ч.
И да допълня- това с изхвърлянето на нещата и триене на номера помага! Иначе постоянно си в очакване ,тези неща ти навяват спомени...аз му изтрих номера и снимките ни и ми е много по-добре.Така не очаквам нищо, по-лесно е да осъзнаеш, че всичко е приключило.
Още един глас за. Нещо се обръща от този момент.
Това направих с края на първата връзка на дъщеря ми (беше на 17). Аз не съм имала разтърсващи връзки преди да срещна баща й, с когото впоследствие си я направихме щерката. Тоест никак не съм имала любовни страдания, но когато детето взе да ми прави пулс 120, рекох си, че радикално ще действам. Изтрих номера, събрах всички подаръци в кашон и ги хвърлихме заедно. Много помогна в съчетание с могъщата формула МГВ три пъти дневно по 20 капки
Виж целия пост
И да допълня- това с изхвърлянето на нещата и триене на номера помага! Иначе постоянно си в очакване ,тези неща ти навяват спомени...аз му изтрих номера и снимките ни и ми е много по-добре.Така не очаквам нищо, по-лесно е да осъзнаеш, че всичко е приключило.
Нещо се обръща от този момент.Това направих с края на първата връзка на дъщеря ми (беше на 17). Аз не съм имала разтърсващи връзки преди да срещна баща й, с когото впоследствие си я направихме щерката. Тоест никак не съм имала любовни страдания, но когато детето взе да ми прави пулс 120, рекох си, че радикално ще действам. Изтрих номера, събрах всички подаръци в кашон и ги хвърлихме заедно. Много помогна в съчетание с могъщата формула МГВ три пъти дневно по 20 капки
# 73
3 апр. 2014, 12:20 ч.
При нас нещата бяха емоционално приключили месеци преди физически да си събера багажа. Лъжехме всички около нас и себе си, че всичко е ОК и че е нормално. Само че не беше и аз го осъзнах първа. Въпреки това, ми трябваха няколко месеца, за да се възстановя. А той усложни нещата, защото не ме "пускаше" - не спираше да пише, да звъни, да ми обяснява колко ме обича, как не може без мен, колко много иска да се върна и каk нещата ще са различни 
. Това превърна преживяването в агония. Все още, когато се сетя за него ме жегва (понякога). Предполагам, че е нормално предвид седемте години, мечтите, плановете... Нараненото ми его и смазаното ми самочувствие - от това, че не можах да накарам нещата да "работят" 
Добре, че нямахме деца.
Съвзех се. Осъзнах, че не само аз съм виновна за това, че не се получи. Осъзнах, че да си сама, не е срамно. Осъзнах, че това, че си зарязала гаджето не те прави, гадна кучка, неспособна да обича и да има връзка.
Сега имам нова връзка - влюбена съм до уши, щастлива съм и се чувствам на мястото си И май това е най-важното. Другото е вятър и мъгла
Виж целия пост
. Това превърна преживяването в агония. Все още, когато се сетя за него ме жегва (понякога). Предполагам, че е нормално предвид седемте години, мечтите, плановете... Нараненото ми его и смазаното ми самочувствие - от това, че не можах да накарам нещата да "работят" Добре, че нямахме деца.Съвзех се. Осъзнах, че не само аз съм виновна за това, че не се получи. Осъзнах, че да си сама, не е срамно. Осъзнах, че това, че си зарязала гаджето не те прави, гадна кучка, неспособна да обича и да има връзка.
Сега имам нова връзка - влюбена съм до уши, щастлива съм и се чувствам на мястото си
И май това е най-важното. Другото е вятър и мъгла 
# 74
3 апр. 2014, 14:08 ч.
^ Браво
И смятам, че след едно такова разсипващо и болезнено преживяване, после животът ни тръгва някак си нагоре, и като се влюбим отново (макар и след време), уцелваме правилния човек. Съгласни ли сте с мен?
Виж целия пост
И смятам, че след едно такова разсипващо и болезнено преживяване, после животът ни тръгва някак си нагоре, и като се влюбим отново (макар и след време), уцелваме правилния човек. Съгласни ли сте с мен?
Препоръчани теми