Засега е само температура, но вчера цял ден, цяла нощ, като през нощта вдигна и 40°С. Събуди се с 39°С. А сега няма и 37 без да я меря. Няма хрема, няма кашлица, яде, пие вода. Даже е доста жизнена като изключим през нощта.
Виж целия пост
Жената зодия Риби - 18
- Публикувана: 19 март 2014, 17:55 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2021, 19:12 ч.
# 571
7 март 2020, 20:40 ч.
Дано бързо да се оправи детето! И ти да си здрава, защото на нашите рибешки плещи кой ли не лежи! А пък ние сме си мърморещи, но всеотдайни и много, много отговорни.
Виж целия пост
# 572
8 март 2020, 16:34 ч.
Бързо оправяне и справяне с тежките мисли.
При мен нямаше нищо по време на ретроградния Меркурий. Позната ми каза, че родените по време на РМ не се влияят толкова от него, проверих и се оказа, че съм родена наистина по такова време.
Баш накрая се скарахме повечко с половинът, доста сериозно-не се бяхме карали така от есента. Но успяхме да изговорим нещата веднага, още по време на караницата и някак излязохме спокойни и разбрали се. Може пък с това да ни е повлиял този период.
От известно време сме в много добри отношения, аз си го знам, че след хубав период ни следва кофти караница, но учудващо той сега поиска да ме изслуша и сякаш го успокоих. Дори се извини после, каза, че ме обича и затова го боли. Немислими признания от един козирог
Чак се учудих. Но напоследък е много мил, влюбен и ме изненадва с някакви неща, които би направил преди 10 години, не сега.
А аз се чувствам добре последните месеци.
Виж целия пост
При мен нямаше нищо по време на ретроградния Меркурий. Позната ми каза, че родените по време на РМ не се влияят толкова от него, проверих и се оказа, че съм родена наистина по такова време.
Баш накрая се скарахме повечко с половинът, доста сериозно-не се бяхме карали така от есента. Но успяхме да изговорим нещата веднага, още по време на караницата и някак излязохме спокойни и разбрали се. Може пък с това да ни е повлиял този период.
От известно време сме в много добри отношения, аз си го знам, че след хубав период ни следва кофти караница, но учудващо той сега поиска да ме изслуша и сякаш го успокоих. Дори се извини после, каза, че ме обича и затова го боли. Немислими признания от един козирог
Чак се учудих. Но напоследък е много мил, влюбен и ме изненадва с някакви неща, които би направил преди 10 години, не сега. А аз се чувствам добре последните месеци.
# 574
12 апр. 2020, 09:46 ч.
Илияна Раева е риби с асцендент скорпион. Тук е важно обаче в кой дом е слънцето. При нея е в 5ти дом в съвпад с Юпитер, което дава самочувствието и "лъвското" поведение. А и Марс е на МС.
Виж целия пост
# 575
16 апр. 2020, 17:24 ч.
Аз съм Риби с Асцендент Скорпион. Какво по-точно и конкретно те интересува?
При мен Слънцето е в съвпад с Меркурий и Венера в 4. дом. Също така Марс ми е в Рак, а Уран - в Скорпион, лежи точно върху Асцендента откъм 1. дом. Получава се голям воден тригон, с 6 важни точки във водни знаци /Слънце, Меркурий и Венера в Риби, Уран в Скорпион, Асцендент Скорпион и Марс в Рак/.
Виж целия пост
Какво мислите за жена риби с асцендент скорпион?
Аз съм Риби с Асцендент Скорпион. Какво по-точно и конкретно те интересува?
При мен Слънцето е в съвпад с Меркурий и Венера в 4. дом. Също така Марс ми е в Рак, а Уран - в Скорпион, лежи точно върху Асцендента откъм 1. дом. Получава се голям воден тригон, с 6 важни точки във водни знаци /Слънце, Меркурий и Венера в Риби, Уран в Скорпион, Асцендент Скорпион и Марс в Рак/.
# 576
16 юли 2020, 09:59 ч.
Как сте рибки?
Как отмина карантината? Аз все още се чувствам, като в карантина. Като вляза в магазин и все едно не трябва да съм там 🤣
Избихте ли се с домашните?
Виж целия пост
Как отмина карантината? Аз все още се чувствам, като в карантина. Като вляза в магазин и все едно не трябва да съм там 🤣
Избихте ли се с домашните?
# 578
16 юли 2020, 16:31 ч.
И ние оцеляхме, макар на мен да ми дойде твърде много. Мъжът ми работи от вкъщи и така ще е още месеци...аз обичам да съм с него, ама това вечно присъствие ме побърква 
Двата малки стрелеца бяха по-голямото изпитание за рибешките ми нерви.
То човек си мисли, че обича да си стои вкъщи, докато не го застигне такова нещо
Открих, че съм учудващо екстровертна...ама с други хора, не семейството.
Виж целия пост
Двата малки стрелеца бяха по-голямото изпитание за рибешките ми нерви.
То човек си мисли, че обича да си стои вкъщи, докато не го застигне такова нещо
Открих, че съм учудващо екстровертна...ама с други хора, не семейството. 
# 579
16 юли 2020, 16:40 ч.
Тежко беше при мен. Уж щеше да е до края на Март - ок. Излязох в платен. Айде оказа се, че и Април ще се откара, при което останах без работа и излязох на борсата. Добре че поне другите вкъщи си работеха. С приятеля се скарахме също през този период. Направо се чувствах ужасно. Налегна ме депресия разбира се. Изобщооо много кофти период изкарах 2 месеца.
Виж целия пост
# 580
16 юли 2020, 17:11 ч.
Карантината сближава. Най-сетне имах малко време за семейството,те също имаха време да го оценят. Звучи егоистично и грубо, но прекарах чудесно лято/пролет и съм някак благодарна. 
Виж целия пост
# 581
16 юли 2020, 18:03 ч.
Аз се почувствах разочарована. Есента започнах нова работа, малкото дете тръгна на ясла. Януари/февруари точно влязох в ритъм, зарадвах се на заплатата, на редовното ходене на децата на градина. И изведнъж-прас... Не съм загубила работата си, но ходех и все още ходя до офиса доста рядко, от което и заплатата няма как да я вържа добра. Много неща си бях запланувала и очаквах.
Имахме и пътуване до Гърция в края на май/началото на юни и отпадна. Преместихме до за септември и ще видим дали ще ни огрее(съмнява ме).
Всъщност, поне сме здрави, близките ни са добре и няма такива, които да са променили кардинално работния си статус. Четох книги, говорихме си с мъжа ми...той работи от вкъщи и може да поема децата, като трябва да отида на работа. Всичко всъщност е наред, просто явно си се отразява на психиката.
Усещам се непрекъснато в очакване на нещо лошо. Или, че нищо няма смисъл. Примерно-за какво да си купувам обувки, като никъде няма да ходя и нищо не ме очаква.
Но си държа тези неща за себе си, мъжът ми малко повече се поддава на тревогата и по едно време много се беше вживял в тези брифинги, данни, нови случаи. Бях му забранила да ми говори на тази тема Предполагам, че съм от хората, които се стараят да не мислят за нещо и то спира да съществува.
Но пък наистина се усеща близост, някакъв ренесанс във връзката. Не сме се карали сериозно от края на февруари. И да има някой зъл поглед, минава помеждудругото.
Виж целия пост
Имахме и пътуване до Гърция в края на май/началото на юни и отпадна. Преместихме до за септември и ще видим дали ще ни огрее(съмнява ме).
Всъщност, поне сме здрави, близките ни са добре и няма такива, които да са променили кардинално работния си статус. Четох книги, говорихме си с мъжа ми...той работи от вкъщи и може да поема децата, като трябва да отида на работа. Всичко всъщност е наред, просто явно си се отразява на психиката.
Усещам се непрекъснато в очакване на нещо лошо. Или, че нищо няма смисъл. Примерно-за какво да си купувам обувки, като никъде няма да ходя и нищо не ме очаква.
Но си държа тези неща за себе си, мъжът ми малко повече се поддава на тревогата и по едно време много се беше вживял в тези брифинги, данни, нови случаи. Бях му забранила да ми говори на тази тема
Предполагам, че съм от хората, които се стараят да не мислят за нещо и то спира да съществува. Но пък наистина се усеща близост, някакъв ренесанс във връзката. Не сме се карали сериозно от края на февруари. И да има някой зъл поглед, минава помеждудругото.
# 582
16 юли 2020, 22:21 ч.
Точно днес си мислех да споделя в тази тема мислите си и какво да видя - има раздвижване.
При мен нещата не са добре. Не, никак. Но нещо сякаш вече ми е безразлично.
Люшкам се от една крайност в друга, но сякаш ме влече повече към негативното.
Бях малко време в платен през м. март. Почти осъмвах с форума и темата за коронавируса. И готвех за домашните си. Свалих от притеснения няколко килограма. После се върнах на работа.
Роднините непрекъснато ме бомбардират със здравословните си проблеми / сякаш аз си нямам /, без да искат да разберат, че сега не е момент да се ходи за щяло и нещяло до болницата. Всеки си прави каквото поиска, но как така винаги излиза, че аз съм виновна, дори когато проявявам загриженост.
От време на време ми се иска си изпия кафето в малък двор пред селска къщичка по изгрев или по залез. А никога преди това не съм искала живот на село.
На работа всеки се опитва / и успява / да ми пробута работата си, а аз съм сравнително нова и не смея да откажа. "Проплаках" няколко пъти, но в резултат започнаха да ме товарят с още повече работа. Вече не знам да се смея ли, да плача ли. Ако не бях единствената, която издържа семейството си, да съм напуснала. Тези дни е особено непоносимо.
Днес осъзнах, че ако се разболея от нещо нелечимо, не искам никой да полага усилия да ме спаси.
Виж целия пост
При мен нещата не са добре. Не, никак. Но нещо сякаш вече ми е безразлично.
Люшкам се от една крайност в друга, но сякаш ме влече повече към негативното.
Бях малко време в платен през м. март. Почти осъмвах с форума и темата за коронавируса. И готвех за домашните си. Свалих от притеснения няколко килограма. После се върнах на работа.
Роднините непрекъснато ме бомбардират със здравословните си проблеми / сякаш аз си нямам /, без да искат да разберат, че сега не е момент да се ходи за щяло и нещяло до болницата. Всеки си прави каквото поиска, но как така винаги излиза, че аз съм виновна, дори когато проявявам загриженост.
От време на време ми се иска си изпия кафето в малък двор пред селска къщичка по изгрев или по залез. А никога преди това не съм искала живот на село.
На работа всеки се опитва / и успява / да ми пробута работата си, а аз съм сравнително нова и не смея да откажа. "Проплаках" няколко пъти, но в резултат започнаха да ме товарят с още повече работа. Вече не знам да се смея ли, да плача ли. Ако не бях единствената, която издържа семейството си, да съм напуснала. Тези дни е особено непоносимо.
Днес осъзнах, че ако се разболея от нещо нелечимо, не искам никой да полага усилия да ме спаси.
# 583
16 юли 2020, 22:47 ч.
anra, и това ще мине.
За да се насладиш из дълбочина на хубавото, което ти е приговил животът, се случва да преминеш и през периоди, изпълнени с трудности. Ще мине. Горе главата и просто продължавай да вървиш напред. Крачките, които правиш, може и да ти се струват все едно тъпчеш на едно място или вървиш назад, но само така изглежда за момента. Ще мине и ще дойде много радост и спокойствие.
Темата отдавна ми липсва, но пишещите сега рики са мълчаливички.
Виж целия пост
За да се насладиш из дълбочина на хубавото, което ти е приговил животът, се случва да преминеш и през периоди, изпълнени с трудности. Ще мине. Горе главата и просто продължавай да вървиш напред. Крачките, които правиш, може и да ти се струват все едно тъпчеш на едно място или вървиш назад, но само така изглежда за момента. Ще мине и ще дойде много радост и спокойствие.
Темата отдавна ми липсва, но пишещите сега рики са мълчаливички.
# 584
17 юли 2020, 10:34 ч.
Ще изгрее слънцето на полянката на всяка, просто трябва да издрапаме. След време ще се обърнем назад и както е клишето-ще си кажем, че сме успели. Пък на внуците ще има да разправяме
И аз съм така между роднини и нали съм мека Мария и всеки си излива проблемите и аз само ги мисля. Майка ми се хвърли без да помисли в едно начинание, свързано с напускане на работа и връщане в родния град...довери се на много близки роднини и нещата пропаднаха... и си остана така без работа, успя с някаква врътка да мине на борсата. Но все я мисля справя ли се, финансите ми отиват и за нея, защото не мога да я оставя.
Още преди да замине и говорех, че надали ще се получи...но тя е Овен, хвърля се с големи надежди и после се жалва, че са я подмамили. Та има някаква светлина в тунела и там, ще започва работа в местния старчески дом и се надявам да има сигурност и да и е спокойно.
И баща ми го мисля, и баба ми. Знам, че има хора някъде там, които не се тормозят за близките, живеят си и си свиркат. Как го постигат въобще? Аз и свекърва ми я мисля
Някакъв отдушник трябва да си намираме, не можем ние да сме вечния отдушник на другите.
Мечтаем си и ние за къща с моя мъж, но все още не сме узрели за сериозната крачка. Има много въпросителни, а и я няма перфектната къща
Но ми изглежда страхотно да си имам дворче, децата да имат много място за игра. Да няма съседи над мен и под мен.
Виж целия пост
И аз съм така между роднини и нали съм мека Мария и всеки си излива проблемите и аз само ги мисля. Майка ми се хвърли без да помисли в едно начинание, свързано с напускане на работа и връщане в родния град...довери се на много близки роднини и нещата пропаднаха... и си остана така без работа, успя с някаква врътка да мине на борсата. Но все я мисля справя ли се, финансите ми отиват и за нея, защото не мога да я оставя.
Още преди да замине и говорех, че надали ще се получи...но тя е Овен, хвърля се с големи надежди и после се жалва, че са я подмамили. Та има някаква светлина в тунела и там, ще започва работа в местния старчески дом и се надявам да има сигурност и да и е спокойно.
И баща ми го мисля, и баба ми. Знам, че има хора някъде там, които не се тормозят за близките, живеят си и си свиркат. Как го постигат въобще? Аз и свекърва ми я мисля
Някакъв отдушник трябва да си намираме, не можем ние да сме вечния отдушник на другите.
Мечтаем си и ние за къща с моя мъж, но все още не сме узрели за сериозната крачка. Има много въпросителни, а и я няма перфектната къща
Но ми изглежда страхотно да си имам дворче, децата да имат много място за игра. Да няма съседи над мен и под мен. Препоръчани теми