Декемврийчета 2013

TDI много висока твойта бубка ми се струва пу пу пу  много сладка

Страхотни бебчета си имаме

А ето ни и нас http://prikachi.com/images/28/7183028K.jpg

verinka в  темата за многодетните майки си говорим, че някой ни наричат геройни, други ни съжаляват, а ние сме майки мечтателки. Аз мисля, че най-трудно е само с едно, като децата са повече те си имат някакъв техен свят, в който се забавляват, карат се, сдобряват се и най-вече мислят един за друг.

Оффф!  свекървата каза на ММ, че малката била малка да отидем с нея един ден на къщата ни на Балкана и той я слуша и сега стоим в това чудно време заточени в София  Не мога да го преживея!!! Добре че не живеем заедно а родителите ни, че бял ден нямаше да видя от глупости!

Аз да се оплача, че днес сме със запушено носле и не знам дали за това обаче от както сме будни само реве, яде, заспива за малко и пак рев. Не знам даже дали навън да излизаме.

Здравейте, момичета!  

Дон Бебон, да си призная честно все още съм ужасена от раждането и не мога да си представя, че втори път бих преминала през всичко...Нооо от друга страна, не искам моята кукличка да расте без братче или сестриче. А и ММ много иска момченце  

Колко са хубави бебчетатааа!

Свети много си права и аз искам второ бебче...но още е много рано а ММ иска 3 да имаме..
Вилхелм Тел амън от тия свекърви ...   радвай се,че само изразява мнение, че моята се натиска да и дам малката да спи при нея   обаче хич не е познала ..а и много ме дразни като я вземе и нарочно я изкарва на вън на "разходка" да я видят всичките съседи,че я гледа... много и мраза тия номера 

Да, толкова много красавици и хубавци направо не знам къде ще ги крием по празниците, както се казва по стара българска поговорка (да не ни ги откраднат чуждите момци и моми   )

Аз също бях ужасена от нормалното раждане и се бях заклела, че повече няма да позволя да ми се случи каквото ще да става и то пък така стана, че беба беше седалищно и бях секцио, то и баткото беше с показания за секцио, ама както и да е, важното е че минава и заминава, а най-хубавото си остава  

Телче, той пък твоя какво толкова я слуша, я му дърпай ушите и очите в правилна посока  


Ами на 14-ти февруари бяхме 61см. сега не знам колко сме, но размер 3-6 месеца (62-67см.) ни окъсява. Даже имаме една скъсана пижамка на крачето, където се съединява и става като ританка, между стъпалото  и останалата част на крачолчето - там шева е скъсан, явно от много ритане и опъване    и сега сме с клинчета и терлички, през деня когато сме по-активки, а купих нови пижамки, че тези вече не ни побират  
Луда работа, аз съм 167, баща й 178, само свекър ми е висок, явно и двамата на него са се метнали. На Борко му купувам панталони за 5 годишни (той е на 3,5!) и понеже в кръста са широки ги нося на шивачка да му слага ластик  

абе те нещо не си отговарят май много много тия дрешки ние сме сигурно 62 см по мои преценки (в сряда ще ни мерят) обаче имаме дрешки дето са 74 см и ни стават нещо не си отговарят много много май номерата или поне аз на такива дрешки попадам...ама твойта госпожица наистина висока

Хах, TDI, не знам, ще видим. Може и да се премисля като навършва ... ммм, 40, да речен
(Страхотна девойка си имате! )

Как малка?! Вилхелм Тел, глупости са това, не ги слушай!
Всеки уикенд сме на вилата и малката се чувства страхотно! Спи по цял ден на открито в зимния кош (най-накрая му намерих смислено приложение ) и след това, като никога, си изяжда всичко. До капчица!

Благодаря    и твоята е голяма красавица    

Аз пък на 40 (сега съм на 28) си мисля, че ще искам само да пътувам, да спортувам, да чета книги и изобщо няма да ми се занимава с бебета    
Може би защото бях много отдадена на работата си (работя в отдел Връзки с обществеността, или т.нар. PR), която е свързана с много извънредни часове, много отпуски и почивни дни, в които съм работила от тъмно до тъмно, Борис е бил с 39,8 с детегледачка - аз пак на работа    ... и не съм се оплаквала, всичко съм вършила с много желание и любов към това, което правя, докато другите родители водеха децата си на коледно тържество, моето стоеше вкъщи, защото аз организирам тържеството и съм на работа, а щом съм на работа не мога да си позволя да се разсейвам и не мога да си взема детето и това по всички празници.... изобщо много, много пропиляно време, в което вместо да се радвам и да гледам как расте детето ми, мен ме нямаше и в един момент, може би когато кървях с малката, но ходех на работа и шефката ми ме караше да пътувам до Варна... в един момент ми просветна, че има по-важни неща от работата, ще работя цял живот, но децата ми никога няма да са на 3 месеца или на 3 години, това време, тези дни няма да се повторят и не си струва - нито парите, нито потупването по рамото. И ей така в един момент се промених много.  
И започнах да уча нещо по-различно, защото искам да си тръгвам навреме и дори и да се налага да оставам извънредно, няма да е от май до септември + целия декември, а ще е 2-3 пъти седмично или покрай проекти.  

Та така се замислям и дали да не си откарам 2 години вкъщи, повече в майчинство не смятам да излизам  

TDI, напълно те подкрепям и те разбирам! Мисля, че си направила добър избор и промяната е към по-добро. Сега си майка на две дечица, които все повече ще имат нужда от внимание и "стоенето вкъщи" всъщност няма да е шега работа... а децата наистина го заслужават!

И аз съм работохолик - обичам си работата и до сега съм имала късмет винаги да работя нещо, което наистина ми харесва... Сега обаче, когато Деян пристигна в живота ни с ММ, не съм сигурна, че ще продължа да гледам на работата по такъв начин. По-скоро ще се опитам да намеря баланса между двете неща, защото желаните от нас три дечица все пак ще имат нужда И от стабилни финанси. (Което пък не значи, че няма да си намеря супер високо платената работа от вкъщи. Блажени са вярващите )

Благодаря на всички, които ми отговориха за желанието за още дечица. Радвам се, че не съм единственото хахо. 

Дон Бебон, работейки същата тази работа, т.е. пак нещото, което обичам, но в онлайн пространството, ако мога така да се изразя, си докарвах 2 пъти повече пари от вкъщи, от колкото от ходенето ми на работа, но и на 2-та пъти бяха проекти, които приключиха. И дори след първия си мислех, че е било еднократно щастливо събитие, обаче в тези среди хората си говорят и така дойде второто ми предложение. Мисълта ми е, че от вкъщи също можеш да си докарваш нелоши пари    Но ако трябва да съм честна, при нас ММ е човекът, който осигурява по-голямата част от семейния бюджет 

И аз така си казвах допреди година, даже раздадох всичките си бебешки и за малки деца неща. Но ей го на изненада.. Малко изтърсаче се появи, няма да го махам я.. На 40 тата ми година. И хайде всичко отначало, с майки на по 15 г по- млади от мен Така че не се заричай, всичко се случва

И аз съм с три, работеща, без баби и дядовци, та даже и мъжо не помага кой знае колко..Само че моите са 3 секцио и съм на 40. На 31 се роди второто