За свекървите, децата и още нещо...

  • 57 144
  • 975
# 60
Е колко е много скъпа, нали сама казваш, че е около 2 бона?? Ще каже човек, че за някакви колосални суми се говори. За вещ за 2-3 хиляди лева нито мога да си представя някой да си счупи главата, нито някой да се раздели с партньора си.

Браво на теб, надвила си си на масрафа. Е, за мен 2 бона са си пари, та затова смятам, че е колосална сума, особено на фона и на други суми, които се дават за ремонт и пълно обзавеждане на жилище. Та така.

Свекървите нямата право на думата в дома и семейството на снахите и синовете си, което важи и в обратния случай.

Ами там е работата, че всъщност техният дом технически е мой дом...Не щат да си купят или вземат под наем свой...та такива ми ти работи. Май заслужавам малко повече от повече уважение. Иначе ако искат да са еманципирани, вратата е отворена - домове за купуване и наемане много...Има един много важен урок, който всеки човек трябва да усвои - няма безплатен обяд на този свят. Wink Цената винаги се плаща под една или друга форма. И ако нещеш да я платиш, ще те изритат от заведението.
Виж целия пост
# 61
Ами моят дом е купен от родителите ми и те нямат ключ, и идват само с покана. Можеш да си помислиш и ти върху това, или им покажи вратата, ако очакваш и си мислиш, че можеш да им казваш на какъв точно диван ще лежат.
Виж целия пост
# 62
Е колко е много скъпа, нали сама казваш, че е около 2 бона?? Ще каже човек, че за някакви колосални суми се говори. За вещ за 2-3 хиляди лева нито мога да си представя някой да си счупи главата, нито някой да се раздели с партньора си.

Браво на теб, надвила си си на масрафа. Е, за мен 2 бона са си пари, та затова смятам, че е колосална сума, особено на фона и на други суми, които се дават за ремонт и пълно обзавеждане на жилище. Та така.


За теб може. Явно за тях не е. Радвай се на ентусиазма им, в най-лошия случай загуба от 2 бона няма да убие никого.
В тон с една друга тема в друг подфорум, с нетърпение чакам бъдещото внуче и може-би-бъдещото Stokke   Laughing
Виж целия пост
# 63
За теб може. Явно за тях не е. Радвай се на ентусиазма им, в най-лошия случай загуба от 2 бона няма да убие никого.
В тон с една друга тема в друг подфорум, с нетърпение чакам бъдещото внуче и може-би-бъдещото Stokke   Laughing

Дано да не е. Защото не смятам да я покривам тази "загуба". Нека да се разберем тук, в тази тема - едиственото, което ме притеснява е, че от моя гледна точка това са много пари. Мислех да помогна, ако бяха избрали разумна покупка, независимо от цената. Но щом не са, аз няма да се меся, но и няма да помогна. Толкова е просто...

Колкото до името на внучето, готова съм да платя цената, ако им е толкова свидно да го наименоват на мен от уважение. Обаче ако и "цената" не помогне, нека да си го наименоват на когото си щат. Коя съм аз, че да им се меся? Peace
Виж целия пост
# 64
...
Ами там е работата, че всъщност техният дом технически е мой дом...Не щат да си купят или вземат под наем свой...та такива ми ти работи. Май заслужавам малко повече от повече уважение. Иначе ако искат да са еманципирани, вратата е отворена - домове за купуване и наемане много...Има един много важен урок, който всеки човек трябва да усвои - няма безплатен обяд на този свят. Wink Цената винаги се плаща под една или друга форма. И ако нещеш да я платиш, ще те изритат от заведението.

Аз съм ЗА всяко сем. да бъде в собствен дом. Но има и един друг момент. Приемаме, че те си купят обяда сами. Технически ( Wink) това им дава право да обядват и да "обядват" без теб, защото нали ти не си им купила обяда. Примерно ти искаш да дойдеш в купения или наетия от нас "обяд", но аз ти казвам: "До входната врата, в това заведение не се допускаш. Има телефони." Собствеността напълно ли определя отношенията? Не е ли по-добре да има двупосочно уважение и зачитане на личния избор?
Виж целия пост
# 65
Четейки авторката, съм готова да се обзаложа, че не диванът, а тя ще стане причина за раздялата на младите.
Много съжалявам, ама това, че си дала жилище по свое желание, не ти дава право да се бъркаш в чуждо семейство, дори то да е на сина ти. Като искаш уважение, трябва и ти да уважаваш тях. А намесата в избора им какво да купуват и защо да го купуват си е неуважение. Не са деца на по 10 години, че да им размахваш пръст и да им обясняваш като на глупаци кое е правилно и кое не според теб. Важният урок, за който говориш - че цената за всичко се плаща - е двустранен. Моят свекър го усвои по особено неприятен начин точно защото прилагаше подобни на твоите подходи и си мислеше, че без него решения не може да се вземат. Плати си с лихвите за това си нахлуване в семейството ни. Остави хората да си правят, каквото си искат, за да не стане така, че или да ги разделиш, или да принудиш сина си да се отдръпне от теб.
Виж целия пост
# 66
...
Ами там е работата, че всъщност техният дом технически е мой дом...Не щат да си купят или вземат под наем свой...та такива ми ти работи. Май заслужавам малко повече от повече уважение. Иначе ако искат да са еманципирани, вратата е отворена - домове за купуване и наемане много...Има един много важен урок, който всеки човек трябва да усвои - няма безплатен обяд на този свят. Wink Цената винаги се плаща под една или друга форма. И ако нещеш да я платиш, ще те изритат от заведението.

Аз съм ЗА всяко сем. да бъде в собствен дом. Но има и един друг момент. Приемаме, че те си купят обяда сами. Технически ( Wink) това им дава право да обядват и да "обядват" без теб, защото нали ти не си им купила обяда. Примерно ти искаш да дойдеш в купения или наетия от нас "обяд", но аз ти казвам: "До входната врата, в това заведение не се допускаш. Има телефони." Собствеността напълно ли определя отношенията? Не е ли по-добре да има двупосочно уважение и зачитане на личния избор?

Да. Ако технически домът е твой, щом не ме поканиш, няма да ти дойда. Това е то. Защо? Ами защото освен на синът ми, този дом ще е и твой. А това коренно променя нещата. Т.е. аз ще се превърна в гостенин в дома на синът ми, защото там ще живееш ти. Обаче ако синът ми ми даде ключ, тогава няма с мен да се разправяш за което, а с него. Heart Eyes

Виж целия пост
# 67
За теб може. Явно за тях не е. Радвай се на ентусиазма им, в най-лошия случай загуба от 2 бона няма да убие никого.
В тон с една друга тема в друг подфорум, с нетърпение чакам бъдещото внуче и може-би-бъдещото Stokke   Laughing

Дано да не е. Защото не смятам да я покривам. Нека да се разберем тук, в тази тема - едиственото, което ме притеснява е, че от моя гледна точка това са много пари. Мислех да помогна, ако бяха избрали разумна покупка. Но щом не са, аз няма да се меся, но и няма да помогна. Толкова е просто...

Колкото до името на внучето, готова съм да платя цената, ако им е толкова свидно да го наименоват на мен от уважение. Обаче ако и "цената" не помогне, нека да си го наименоват на когото си щат. Коя съм аз, че да им се меся? Peace
Еми нали точно това ти написах преди.
То пък голяма драма, голямо нещо. И свекърва ми ни е дала къща, ама до ден днешен една дума не ми е казала за нещата, които купувам. Единствено ме помоли, това, което не ми е нужно да дам на каките (дъщерите и) ако не ми трябва.

П.П.Свеки ключ от вкъщи няма. Идва само с покана. За сметка на това, аз от нейната къща имам и мога да ходя когато пожелая.
Виж целия пост
# 68
Липсата на маса винаги може да се реши със сгъваема такава, аз лично оценявам грамадния ни диван /3.00 на 2.80/ като най-практичната вещ в дома. Мястото за релакс е важно, няма как да седна и да отпочивам около трапезна маса.
Предполагам,че тук тънка подробност играе вероятният факт, че снахата е избрала гарнитурата, а синът няма избор освен да се съгласи - затова се прокрадва опасението за раздяла/явно мама ще напилва упорито за грешната покупка/.
Има и вариант да не се закупува пълен комплекта, щом е толкова харесан.
Виж целия пост
# 69
Четейки авторката, съм готова да се обзаложа, че не диванът, а тя ще стане причина за раздялата на младите.
Много съжалявам, ама това, че си дала жилище по свое желание, не ти дава право да се бъркаш в чуждо семейство, дори то да е на сина ти. Като искаш уважение, трябва и ти да уважаваш тях. А намесата в избора им какво да купуват и защо да го купуват си е неуважение. Не са деца на по 10 години, че да им размахваш пръст и да им обясняваш като на глупаци кое е правилно и кое не според теб. Важният урок, за който говориш - че цената за всичко се плаща - е двустранен. Моят свекър го усвои по особено неприятен начин точно защото прилагаше подобни на твоите подходи и си мислеше, че без него решения не може да се вземат. Плати си с лихвите за това си нахлуване в семейството ни. Остави хората да си правят, каквото си искат, за да не стане така, че или да ги разделиш, или да принудиш сина си да се отдръпне от теб.

Темата отдавна вече не е за мебелите, а стана по принцип. За мебелите се разбрахме вече - изборът ще си е техен, аз няма да се меся, но няма и да помогна с покупката. Това е.

Вече говорим за отношенията между свекърви и снахи по принцип. Смятам, че горното ми изречение напълно илюстрира тези отношения. Свекървите не бива да се месят - нито да помагат, нито да пречат. Смятам да приема тази политика и аз. Няма да ми навреди, от гледна точка на моята личност. Доколко ще навреди на тях си е тяхна работа, нали? Ако не ме искат, няма да ме имат. Аз вече съм декларирала, че ги искам, давайки им дом, за да живеят в него. По-голяма декларация от това каква?
Виж целия пост
# 70
Липсата на маса винаги може да се реши със сгъваема такава, аз лично оценявам грамадния ни диван /3.00 на 2.80/ като най-практичната вещ в дома. Мястото за релакс е важно, няма как да седна и да отпочивам около трапезна маса.
Предполагам,че тук тънка подробност играе вероятният факт, че снахата е избрала гарнитурата, а синт няма избор освен да се съгласи - затова се прокрадва опасението за раздяла/явно мама ще напилва упорито за грешната покупка/.
Има и вариант да не се закупува пълен комплекта, щом е толкова харесан.

Доколкото разбирам от политика, покупката е идея на сина ми. Снахата клони към по-разумните неща - тя ми е комбина. НО, няма да заеме открито позиция по въпроса. Разбирам я и й се радвам. Лошото е, че тя ще си пати, чистене, прах, цветова гама, ама...коя съм аз, че да се меся?

Аз самата имам огромна мебел с бобинг/реклайнинг фотьойли (той синът ми затова настоява за тези мебели, знам си аз). Страхотно съм доволна. И както казах по-нагоре, нямам проблем децата да си купят нещо подобно, но няма да имат място в хола. Сори, ама човек трябва да се съобразява с реалностите.
Виж целия пост
# 71
Popule, самонадеяно влизаш в битка, от която ще има само една жертва - синът ти. Ако гордостта ти  колко силно е влиянието ти над него, която прозира във всичките ти постове, е подплатена,  наистина не виждам що за гордост в това, че момчето ти ще се раздвоява между момичето си и мама, която ще го кара да "плаща" за всяко свое решение, която тя надлежно не е одобрила   Thinking

Не разбирам какво и на кого искаш да докажеш.
Освен, разбира се, колко си мъдра, разумна и властна, и как само твоите решения и преценки са правилни.
Голям праз.
Виж целия пост
# 72
Предпоследният ти пост е в правилната насока. Не се меси, опитай се да насочиш от самото начало отношенията в посока разирателство и взаимно зачитане на пространството, уважение. Мислете за други  неща, не за битовизмите. Изградете добри отношения.
Може да има много поводи за обостряне по-нататък, но ако от самото начало се тръгне от конфликта никога няма да има шанс за оправяне...
Виж целия пост
# 73
Защото си имам личен живот, който не се върти около децата ми.  Wink
Чудесно! Концентрирай се върху него и зарежи младите да се оправят.

Ами там е работата, че всъщност техният дом технически е мой дом...Не щат да си купят или вземат под наем свой...та такива ми ти работи.
....
Тука имам усещането, че или става дума за двама млади готованковци или просто не сте сложили открито картите на масата. Което ме връща към първия ми пост - по-добре ги посъветвай да се отделят отсега, отколкото след като сте си развалили трайно взаимоотношенията. Няма да им е леко, но по-добре да свикнат сега, докато имат възможност, отколкото да им се налага да се изнасят с дете и да се чудят как да се оправят.
Или наистина отначало още им дай да разберат - жилището е твое и цената за това е да те слушат безпрекословно. Дано пък това ги отрезви и сами ще дойдат на горния ми съвет.
Обаче ако синът ми ми даде ключ, тогава няма с мен да се разправяш за което, а с него. Heart Eyes
Ц, няма. Обикновено в такива случаи е по-удобно да обвиниш не любимия, а другия човек, респективно ти ще си виновна. Надникни в съседната тема за свекървите - винаги свекървата е виновна, а мъжа обикновено е безгрешен, нищо, че той тича по акъла на мама.

И за да не слагам повече цитати, искам само да адмирирам предпоследното ти мнение, надявам се да успееш. Предполагам за родителите е трудно, когато виждат, че децата им правят грешна стъпка, но наистина все някога трябва да ги пуснем да поемат по пътя си, иначе не им правим услуга, а напротив.
За протокола - бъдеща свекърва съм и имам вече поотраснал син, така че кой знае дали след десетина години няма да нямам твоите вълнения.  Simple Smile
Виж целия пост
# 74
И както казах по-нагоре, нямам проблем децата да си купят нещо подобно, но няма да имат място в хола. Сори, ама човек трябва да се съобразява с реалностите.

Ами като видят, че няма място ще измислят решение, нали ти не живееш там.

Вече става смешно, егати проблема за някакъв си диван. ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия