Математически турнири - 27

Аз на моя син чисто алгебрични задачи не бих му давала.  Решава достатъчно такива в училище и съответно за домашно. Справя се без проблеми с тях и ако му дам допълнително такива, освен да намрази математиката (както вече е понамразил българския заради безкрайните преписи), друго няма да постигна.
Съгласен е да решава допълнително само, ако са текстови задачи, логически или пък да има някаква игра с числа - числови редици, ребуси.
А и какво толкова сложно има в това "2 пъти по-малко/повече"? Че то и малкият ми син като играем на разни игри смята, че е спечелил примерно 2 пъти повече котки от мен.

Математически фолклор я бях забравила и съвсем случайно я изнамерих отново при майка ми преди известно време. На него засега съм му дала само няколко задачки оттам, обаче пък аз колко реших през последната седмица. Отдавна не се бях забавлявала така.

Този  не е за първи,а за втори ,но  доста от задачите,които могат да се решават и преди втори клас-подобен е на този на Рухова за 1 клас .

А, не! Нищо сложно няма, разбира се.. но материала не е за 1 клас.
Моето лично мнение и преди, и сега, след 4 г. занимаване с математика извън  училищния материал е, че е излишно и натоварващо избързването. Тя и дъщеря ми между първи и втори клас можеше да каже колко е една пета от баницата, но това не значи, че съм я занимавала с дроби.
Но това си е моето мнение, никого не задължавам с него. Жената попита, аз отговорих. Други отговориха по друг начин. Тя намери своята полза и всичко е ОК  
Да, всяко дете е различно, но е факт, че език се учи с много писане, както и математика с много решаване на еднотипни задачи. Също така се учи музикален инструмент и практически всичко ) Творчеството идва, когато има база от знания.
И пак казвам, че това е мое мнение, не задължавам никого с него. Но може пък и други да мислят така.

Vache, точно така и аз обяснявах на дъщерите си за математиката, сравних я с ученето на език. Как сядат да преписват думи по английски и не им тежи, а задачите, които са решавали по време на час ги мързи да ги изрешат пак.

Аз искам да попитам малко встрани от темата, но ще се радвам, ако някой ме посъветва. Голямата ми дъщеря догодина е 7 ми клас и ще ходи на курсове. В школата предлагат и математика за малки деца, мога да запиша малката дъщеря, 3ти клас, на курс по математика на половин цена. Малката е добра в математиката, много бързо смята и схваща логическите задачи, но мисля, че в у-ще не получава достатъчно стимул и забелязвам, че нивото й пада. От друга страна, не е ли малка за курс. Благодаря и честит празник!

Трети клас е точно най-подходящото време за започване на такива курсове по математика. Неслучайно и курсовете на СМГ започват именно от 3 клас. На тази възраст децата вече имат достатъчна основа за да им се дават и по-сложни задачи, а методиката вече не е по силите на родителите.


Това хем е така, хем не. Разковничето е в думата "много". Ако много са 10 задачи приемам. Толкова са нужни за затвърждаване на материала, след като детето го е разбрало. Но да караш дете да решава 100 еднотипни задачи е загуба на време и ентусиазъм. Е, ако става дума за затвърждаване на таблицата за умножение или за смятането - там си е зубрене и многото задачи помагат. Но при по-сложните трябва да има градация, а не да се тъпче на едно място.

Черна станция, много, ама не прекалено много  . То се усеща колко еднотипни задачи може да дадеш за затвърждаване. Мога и пример даже да дам. Задачите с цифри и числа, страници, редици и пр. Там има едни положения, които практически се наизустяват. Например колко цифри имат двуцифрените числа от 10 до 99, трицифрените и т.н. Това са неща, които имат своето обяснение разбира се, ама когато детето е решавало ударно една след друга например 15 такива задачи няма начин да не запомни някои неща. Както всички знаем без да се замисляме колко е 2+2. След това е важно за състезанията. Не да бориш като луд цифрите, а просто знаеш колко пъти се среща 6 между 1 и 100. Тогава не губиш време на състезанието. Същото това важи за някои основни положения в математиката, които стават рефлекс накрая. Запомняш и не се замисляш. Но това става с тренировки.
На модулите на дъщеря ми учителката изважда задачи само по дадена тема, 15-20 и детето решава само тях. Така се изясняват и затвърждават.

Аз подкрепям, това, че е добре курсовете да започнат от 3 клас. Ние започнахме от 4-ти, защото аз не бях убедена, че трябва да са от 3-ти, отделно и някои обстоятелства се стекоха неблагоприятно. Но сега знам, че щеше да е по-добре да е от 3 клас. Аз, съм се занимавала с нея от 1 клас, но наистина в 3, 4 клас е важна методиката.


Много зависи какво всъщност искаш за детето. Ако имаш амбиции за математическа паралелка или прогимназ. курс в математическа гимназия си трябват курсове. Ако не, няма нужда от това. По какво съдиш, че нивото й пада? Сравнено с децата, които ходят по състезания или сравнено със съучениците й. Ако е първото, там си трябват допълнителни занимания. Състезателната математика далеч не е като тази в училище. Тя трябва да се учи специално. Но ако нямаш намерение да я пращаш на състезания е безмислено да ходи и на курсове.

Много ви благодаря за отговорите! Ще поговоря и с нея да видя тя какво иска. Харесва й математиката, в сравнение със съучениците си е добра и госпожата все я хвали. Притеснявам се да не стане така, че да си каже, а, това го знам, а, математика, лесно. Напоследък с таблицата се разсейва, не се старае достатъчно според мен. Не мога да кажа искам ли математическа паралелка или гимназия отсега. Ако й се отдава, защо не. Може би наистина да използвам, че догодина така или иначе ще водя сестра й, да пробваме и с нея. Дда има и тя някакво допълнително занимание, което да я стимулира и развива. Щом казвате, че е добра възраст да започне, ще опитаме.

write2katia, говорим за математически паралелки от 5 клас, а не за гимназия. Детето сега ли ще бъде в 3 клас или вече е била? Ходи ли на математическите състезания през годината? Как се представя? Всичко това дава отговор на въпросите ти какво би могла да правиш.

Целия този пасаж от моя опит с детето ми е различен. След всички състезания и сега не може да  каже колко цифри са до 100 и винаги всичко си брои. Пък и повече от 5-6 задачи от тип за домашно не съм виждала да има като ходеше на курса в 4 клас. Многото еднотипни задачи са ужасно досадни, и въобще математиката с нищо не мога да я сравня със зубренето на думи по английски, и слава Богу, че е така 

Христос воскресе   .
Аз също по-скоро подкрепям мнението, че решаването на еднотипни задачи има смисъл до 3-тата най-много 4-тата задача от един тип. Детето обикновено на първата мисли и схваща логиката, на втората я доосмисля и затвърждава и на третата вече му е съвсем лесно и не виждам смисъл от повече. Предпочитам всеки път да брои числата от 1 до 100, които съдържат 6 или каквото и да е там и да осмисля, отколкото да наизустява.
Дадохте ми доста полезни идеи за книжки, помагала и сборници.
Благодарности и на svetlaem за изпратените неща, които още не съм прегледала   

Vache, догодина детето ще е 3ти клас. На състезания ходи само на Великденското, защото миналата година беше наградена, случайно рабрахме преди месец и тя искаше да опита пак. Обаче тази година изкара само 52 точки. Не се е готвила допълнително за състезанието, хич. Аз и числата има 50, но това било лесно. Така че как да знам дали е за математическа паралелка, като трябва допълнителна подготовка за състезанията и тя не я получава? Затова, да пробва да ходи, да речем, половин година на курс, да отиде на някое и друго състезание по-подготвена, и тогава да съдим? Все пак е на половин цена? Или не разсъждавам правилно.

Както не на всички деца им трябва да напишат пет реда с дума на чужд език, за да я запомнят-някои успяват и с далеч по-малко писане , така и не на всички им е необходимо да решат по двайсет задачи от тип. Но това не означава, че тези, дето пишат десет реда дума или решават по повече задачи, трябва да спрат да се занимават с чужд език или с математика.

EliG, на последния пробен изпит за СМГ имаше задачи, при които не можеш да броиш. Т.е. на втори модул имаше точно такова подусловие, при което не виждам как детето ще опише колко са шестиците между 1 и 2014. Да опише, а не да преброи и напише. Иначе ще получи незнайно колко точки. Ако подобна задача се падне в теста, за който и без това времето е малко само ще загуби, от това, че тези задачи не са й станали като 2+2, защото те си се падат почти винаги.
Нашата преподавателка (от СМГ) дава страшно големи домашни само от един тип задачи. Следващата седмица друг тип и така. При моето дете работи. При другите не знам как е.
Също така ударното решаване на задачи преди състезание е много важно за моето дете, защото набира инерция и се представя по-добре. Колкото пъти съм я оставила да блее преди състезание, толкова пъти се е провалила. При това не от незнание, ами щото кара лежерно по инерция и не се мобилизира.
Това са моите наблюдения. Изказвам ги след 4 г. решаване и ходене на състезания. Може да са по-малко отколкото на някои от вас, но смятам са достатъчно, особено когато лично аз се занимавам и то по много. Колкото и да са различни децата все имат нещо общо.

write2katia, според моите възгледи разсъждаваш правилно. Нека детето започне курса, а то има време да си покаже как ще върви и дали ще върви. Важен е и преподавателят също така, и то много важен!

П.С. И изобщо не говоря за наизустяване на задачи в смисъла, в който го разбраха някои  
zazu1, тя таблицата за умножение се наизустява, ама това не значи, че няма логика в нея. Едва ли всеки път детето ти брои колко са всички ябълки в 7 кошнички, ако във всяка има по 8 ябълки.  
Спирам дотук, че темата е за друго  

Vache, при вас влияние оказва и фактът, че детето трябва да гони призови класирания, щом се целите в СМГ. Тогава няма как, трябва да решава повечко задачи дори и да са еднотипни и да започне да и писва от тях.
При моя син ситуацията е друга - не се бори за нищо, защото в нашия град математическа гимназия няма. Моята идея е да се научи да си размърдва мозъка. За него остава удовлетворението, че досега е все на призови места в областта. Аз пък използвам това като възможност да продължавам да му подхвърлям по-трудни и интересни задачи. Основната ми цел е да усети колко вълнуваща и интересна може да бъде математиката. Мисля, че голяма част от децата намразват математиката и започват по някое време здраво да закъсват в училище, точно защото никой не им е показал колко интересни и разнообразни задачи може да има.

ston, да така е  
Понеже темата е Математически турнири и се предполага, че родителите на децата малко или повече вкарват състезателен елемент  в цялата работа, затова се включих  

Според мен пък "намразването" на предметите идва от големите. Просто хората са устроени различно. Човек не е съвсем като бял лист, на който да можеш да пишеш каквото си искаш. За всяко нещо се иска първоначално и мъничко талант. Така че не е нужно децата да намразват едно за сметка на друго. Ето на мен историята хич не ми върви, ама не я мразя. Просто приемам, че това не ми е силна страна. Така и с децата трябва. Ако нещо му е силно, то ще има желание да го развива и само ще си намира интересните задачки дето се вика. Ако не е такъв тип дете да се съдереш да му правиш интересна математиката тя няма да му е интересна.

П.С. Призови места в областта да не би да е малко?!
Моето дете например не е състезател в математиката. Да, решава, да, може като иска, но при нея няма хъс. Това е... хич не й пука колко точки е изкарала. Виж, обаче ако не е в тройката на шахматния турнир, това я довежда до истински сълзи