През АПРИЛ ще гушка вече, всяка мама своето човече

Всичко продължи 35 часа. Започна с обилно изтичане на околоплодни води в 3 часа сутринта на 26-ти без каквито и да е контракции. По-късно през деня се появяваха поносими такива през 30мин-1 час. Ходих до съседна болница да меря тонове на бебка, с дулата правихме упражнения за наместване, пиех вода и хапвах умерено, за да се възстановява околоплодната течност (тя продължи да си изтича на етапи през деня). Вечерта настъпи и реших, че трябва да идем до болницата. В 9 бяхме там и ни приеха през спешния кабинет. След преглед и ехограф ме качиха в родилната зала. Там бяхме с моят партньор, а дулата изпратих да си почива у дома, понеже нямаше никакви сигнали раждането да започне. Успяхме да оправим документацията и други неща. Контракциите ми започнаха в 12 полунощ през 15 мин. До сутринта към 7-8 станаха по минута и половина през 2-3 минути, но разкритието беше много малко - едва 4-5 см. Както ги усещах изключително болезнени и неефективни усещах, че директно ще ме запокитят за секцио. Затова се мобилизирах и направих всичко възможно да стигна до 7 см разкритие. След клизма и повръщане от болка бях много дехидратирата и ми сложиха (вече от новата смяна) глюкоза и комбинация от обезболяващи. През цялото време висях на един шал в стаята за естествено раждане - той е окачен на тавана и позволява да увиснеш на него, като се държиш през раменете с ръцете. Този "уред" ме спаси така да се каже и се оказва, че съм една от малкото, които го намират за удобен. Той не е, но ме спаси наистина да оцелея през най-канските контракции. През това време отклонявах предложенията за епидурална и окситоцин, защото при силни контракции и никакво разкритие знаех, че това няма да е ок. Вече при 7 см кандисах на умерени дози окситоцин и епидурална - усещах всичко силно, стигнахме пълно разкритие и зачаках моментът на напъните, който обаче така и не се появи. Оказа се, че шийката на матката има твърд ръб, който при контракции я затваря и все едно нямам пълно разкритие. Имаше борба и по този фланг. Tоновете на бебето се следяха редовно и бяха перфектни. През цялото време бях обгрижвана от моята дула и акушер Стаменова. Раждането водеше д-р Димова, но тя рядко се явяваше в стаята, защото имаше много раждания - естествени и секцио. Изглежда обаче тя загуби търпение накрая и започна да ме кара да напъвам без да имам позиви за напъни, натискаше и обръщаше корема ми - изключително болезнено. Стигна се до там една от младичките акушерки да се обляга с две ръце и лакти отгоре ми. Болките бяха кански. Естествено имам много вътрешни разкъсвания, наложи се епизиотомия. Бебка излезе с пъпна връв около врата, изчакаха малко преди да я отрежат и неонатолозите я взеха за бърза реанимация понеже не изплака веднага. Сложиха ми я след това на гърдите и тя засука. Шиха ме около 40 минути. Оставиха ме малко повече от 2 часа в залата преди да ме качат горе в стаята. Оказа се накрая, че моят случай на предлежание (не знам си какво си тилно) на бебето е супер рядко - 0.05%. Освен това само 1/3 успяват да се родят успешно естествено. Обикновено ако в началото хванат такова предлежание веднага го пращат на секцио. При мен в процеса на раждане просто се случиха поредица от неща, които доведоха до това предлежание. Изключително съм благодарна на моята дула, акушер Стаменова, акушер Денчева, анестезиологът и д-р Ташков, който ме прие вечерта. В болницата стояхме до неделя, понеже бях на антибиотик. Храната, акушерките и лекарите - всичко беше на ниво. Културно, чисто и приятно като атмосфера. Организацията на деня и документацията също беше безпроблемна.

Предния ден бях в болницата за попълване на каквито документи е необходимо, среща с интернист и тест за алергии към упойки, за който аз си настоях. На другия ден ММ ме откара в 7.30 в болницата. Минах през 103 кабинет за запис на тонове, клизма (която очаквах да е отвратително преживяване, но предните дни имах стабилно разхлабване, така, че си беше приемлива) и евентулано тоалет (в случай че не си си го направила предварително, разбира се). Две момичета чакахме за секцио и двете с избор на екип, като аз минах първа, защото явно моята лекарка беше резервирала първа операционната  
След 105 кабинет, акушерка ме придружи до 2 ет., където е родилното. Записаха пак тонове (мисля, че на стаята й казват предродилна), сложиха ми абокат, вляха ми физиологичен разтвор (ако си спомням добре) заради предстоящата операция и евентуално кръвозагуба (това ми обясни акушерката), един стажант ме прегледа на ехограф. През това време моята лекарка я видях един път или два пъти, като ми действаше ужасно успокоително всяко виждане   голям страх ме тресеше. След това ме придружиха до операционната, качиха ме на леглото, наместиха ме (буквално... защото си бях бая туловище), закачиха ме, за да следят кръвно и други неща и зачаках анестезиолога. Не се забави, сигурна съм, но от страх, вълнение... много дълго ми се стори до момента, в който не чух Ема да плаче... Доволна съм и от анестезиолога (Д-р Николова) по време на операцията ме следи много зорко (наложи се на няколко пъти да ми вливат, я деган, я адреналин). Изваждането на Ема не беше лесно, та се наложи целия екип да се включи (половината, от които бяха скочили върху диафрагмата ми  ) Извадиха я в 9.32, почистиха я и ми я показаха. От този момент съм малко недоволна, защото я зърнах за секунди, навряха ми я в лицето за една бърза целувка и хукнаха към таткото (пак за толкова кратка среща). Успях само да извикам след акушерката да подсети таткото да я снима, за да си я огледам след това добре. След като приключиха с шев и кройката ме заведоха при ММ за малко да види и мен, снимахме се тримата с лекарката ми и след това към реанимация.  В 10.30 вече пишех СМС-и и говорех по телефона. Телефона беше в мен и през цялото време след като ме качиха да раждам. В реанимация ми включиха система с окситоцин за 6 часа, което беше най най-гадния и болезнен момент от цялото раждане (дори раздвижването след секциото не боля така, както този окситоцин). Държа да подчертая, че това не е практика, защото от 3 момичета в реанимация на 2 включиха окситоцин с обяснението, че много са ни се разтегнали матките и трябва да контрахират (другото момиче, беше с близнаци, а моята дунда се роди 3,900). Докато течеше системата ми биеха болкоуспокоителни, но така и не помогнаха (все пак и моята лекарка и анестезиолога ми се редуваха да ме проверяват как съм с болките и видимо бяха загрижени). Очарована съм и то акушерките в реанимация (тези от дневната смяна). Момичетата бяха около 24-26 годишни, но много мили, грижовни.... много добро впечатление ми направи , че дойдоха да ни кажат, че им свършва смяната. Нощната смяна, от друга страна бяха коренна противоположност - тотална незаинтересованост, сякаш им пречехме, по едно време даже ни затвориха вратата на стаята, така, че никакъв контакт с тях не можеше да има (не, че преди това ни чуваха или ако ни чуеха се преструваха, че не са ...). На сутринта, т.е. след 24 часа ни преместиха в стаите, които казахме, че искаме. Аз бях в нормална стая. Тук персонала беше няколко идеи по-неучтив и некооперативен, но пак имаше изключения. Ема, можех да взема веднага след като ме преместиха в стаята ми, в моя случай мисля, че беше 10.30.
За бебетата - през цялото време (след реанимация) са си при майките (при желание от майката разбира се и ако всичко е наред с малчо). Има график за "кърмене", по което време може да си вземете детето или да го оставите на педиатрите. Те самите вземат бебетата няколко пъти на ден "за тоалет". Минус според мен, и то голям, е оскъдната информация, която дават педиатрите. Като начало, нито веднъж не влязоха в стаята ни, за да кажат как са ни лапетата, а трябваше ние в 12.30 ("часът за сведения") да ходим и питаме. После, мен леко ме нахокваха за какво идвам да питам, след като детето ми е добре, голямо .... наистина имаше дечица на антибиотик, други на загряващи легла и т.н., но пък.... и аз искам да знам какво му правят на моето дете, преглеждат ли го...
Доста неща пропускам, но мисля, че това, което писах е основното.