Шести клас - тема поредна

И двойка има защото  е бил без домашна, две седмици се прави, че не знае от какво е, но на мен мисълта ми беше как може спокойно да влезе в час като знае, че не е подготвен, сбъркали сме нещо във възпитанието 

Компа, вита и др.  се ползат само петък вечер и събота, затова сега при издънка му взимаме телефона и му даваме един без каквито и да е екстри, правилно неправилно само това действа.

Говорим си много, обаче при него с приказки и обещания трудно се получава.

А е много отговорен когато гледа брат си.Миналото лято основно той се занимаваше с него, ходеха на тренировки, да играят, на басейн с приятели, сами с автобуса малко пари за ядене нямахме никакви проблеми.
Като сме в къщи само се карат, няма ли ни всичко е мирно и тихо.


i-off  за Пловдив е тази цена.

Офертата беше за 2у/ч по 45 мин за 30 лв- но било препоръчително среща с детето 2х седмично т.е. за седмица- 60лв, за месец- 240 лв, за целия период на обучение от септември до май да кажем= 2160 лв

Мен с наказанията хич не ме бива, когато стане въпрос за децата. Много са ми добрички и като цяло не заслужават да бъдат наказвани. Може и да ме поядосат някой път, но нищо съществено. Въпросът е да се възпитават добре, не да се наказват и винаги си мисля, че ако едно дете се държи зле, проблемът е в родителя, не в самото дете. Децата са като бял лист хартия, каквото напишеш върху него, това ще четат другите хора.

При мен пропуск във възпитанието е включването на помощ вкъщи от страна на каката, която е на 16, но това да е....Опитвала съм доста способи, но с краткотраен ефект. Малката е фурия- чисти, прави салати, кейкове, садим заедно цветя.

Браво, момичетата трябва да знаят да домакинстват. Моята засега може само яйца да опържи сама и да си направи сандвичи и салата, да чисти също, да пуска пералнята и миялната, но дотам. А трябваше отдавна да й покажа някои по-лесни манджи, не съм го направила от страх да не се изгори/пореже. А тя има голямо желание, правим заедно сладки и тя ги рисува, обича да пипа храна (типичен телец  )

Жасмин, по въпроса с белия лист хартия, по който родителят пише, може дълго да поспорим дали е точно така. Както възрастните сме различни, така е и с децата. Всичко е до характер, темперамент, които определено не се възпитават. А и детето не се възпитава само от родителите, има толкова много други външни фактори, които влияят...
И у нас дъщерята на приказки е много щедра, но действията не потвърждават думите й. И като гледам, масово е така. Та хич даже и не търся вината в себе си. 

Жасмин ние телците сме " чревоугодници" в добрият смисъл разбира се. Не я спирай- нека трупа опит и да се гордее с това, което е приготвила сама. Моята пък никога не е пускала пералня и миялна...
 Относно различията- така е- ето напр. моите две дъщери- възпитавала съм ги по един и същи начин, но каката няма никакъв интерес за нищо свързано с домакинството. Дали ще се появи някога не знам. Дай и да чете книги и да не мърда от компютъра си.

По повод белият лист, преди година-две може би и аз бих била така категорична.
След тази година съм абсолютно сигурна, че това може да е вярно за определени характери, но за моята със сигурност не важи. Нещата, които прави и говори със сигурност не ги е чула от мен, възпитавала съм я винаги да уважава, да не груба, да не дава квалификации... Отказвам категорично да поема вина за повечето неща.
По моят въпрос - вчера училищната психоложка е говорила с децата, от това което ми преразказа не съм съгласна с подхода и. Другото момиче и родителите и са били при директорката, мен никой не ме уведомява какво следва и дали трябва да отида на среща с тях. Ще звънна на класната за разбера какво да очаквам.
За домакинството - нищо не я уча, защото помня когато мен ме напъваха колко ми беше досадно, единствено искам стаята си да поддържа. Иначе прави палачинки /загори ми чисто нов керамичен тиган /, сандвичи, варени яйца... дребни работи, но ме е страх когато е сама по цял ден да не стане беля. Преди година си изгорих яко ръката, беше неизползваема около месец и ме тресе паника от подобни битови инциденти.

В първите 7 години най-важно е възпитанието в семейството. Тогава и мозъкът расте най-интензивно и е страшно важно с какво ще бъде запълнен.
Вече в училище връстниците/съученици/приятели изместват ролята на родителя, затова много трябва да се внимава в каква среда се движи детето. Затова избирам училища с конкурентна среда, в които се влиза с изпит и от които се изключва за успех под 4,50. Така детето учи само с отличници и дърпа напред. Характер се гради, темперамент се овладява и насочва в правилната посока.
Основната част от насилниците са имали детство, изпълнено с насилие и са били малтретирани. Видя ли агресивно дете, първата ми мисъл е, че това дете яде много бой вкъщи, или е игнорирано/пренебрегвано, необичано.

Иначе,моите са много самостоятелни. Дори малкият (на 6,5 години е) може да отиде до близкия магазин и да купи нещо, което съм му поръчала и се е случвало няколко пъти. За ужас на ММ, който само ми трие сол на главата, да не пускам децата сами навън. Каката от 1 клас си ходи сама на училище, сега си ходи сама на заниманията (поръчвам й такси и отива, няма как да успявам и с двете деца, ходят на 8 постоянни и 3 непостоянни школи), миналата година ходеше сама на гимнастика в съседен квартал с градския транспорт. Пускам ги двамата в парка сами. Не искам да ги отглеждам в аквариум, защото после ще им е трудно. Като отидат да учат в чужбина, няма да съм до тях, да ги водя за ръчичка. Особено ако отидат в Щатите, там пък е друг свят.

Може и така да е, ако го гледаш само вкъщи, ама моята е тръгнала на ясла на 1 и 8 месеца, така че влиянията извън семейството са били доста и за по над 8 часа на ден. Т.е. детето е прекарвало повече време с други хора, отколкото с мен. Ролята на родителите е много важна, но възпитанието е комплексен процес.
А и тук не говорим за насилници и престъпници, а за съвсем нормални деца, навлизащи в една трудна възраст. В нашия клас специално има едно доста импулсивно, невъздържано и на моменти агресивно момиче, чиито родители познавам. Определено не е бита, нито необичана, нито пренебрегвана... Няма да задълбавам повече в темата за белия лист.

Parsi, иди в училището и се срещни с когото трябва, не чакай да те викат. Чуй какво ще ти кажат, така ще знаеш с какво си имаш работа. Сериозна съм ... не чакай да те викат. Това оставя впечатление за незаинтересованост отстрани, улесняваш ги. Имаме подобна случка от преди има-няма 15тина години. Един следобед ми се обаждат от училището на сина/беше в 4ти клас/ да ми кажат, че след няколко часа ще има учителски съвет и ще разглеждат предложение за изключването му! Аз тъй  . Въобще не знам за проблем - те ще го изключват.
Такси и там, при директорката. Историята е дълга, с две думи - моя син ошамарил съученик предния ден /втора смяна бяха/. Естествено не ми е казал и аз не знам, че въобще се е случило, камо ли пък защо. Извиках го от час за да чуя неговата версия. Настоях въпросния баща да се яви веднага при директорката. Сутринта занесъл писмено оплакване, как детето му е пребито, имал сътресение на мозъка, системно бил заплашван от моя и настоява за изключване. Та насъбрах аз народа ... дойде и бащата, децата ... . Истината се оказа маааалко по-различна. Шамар е имало. Моя син беше дебело дете и отнасяше много подигравки и обиди за това. Това момче ежедневно го е тормозил. Чашата преляла предния ден. В час сина ми вдигал ръка, момчето седящо зад него го удря по главата с тетрадка и "Стига си се протягал бе свиньо дебела'. Учителката му е направила забележка - поредна. Часа свършва излизат в коридора и там се скарват, моя го шамаросва, дежурния учител ги разтървава и нещата приключват.  Оф, не ми се разказва а и няма значение. Нямаше бели и черни в тази история. Аз се скарах с бащата на момчето, заплаших го с каквото се сетих за тормоза и за лъжите му - беше писал, че има медицинско а нямаше защото на сина му нищо му нямаше и т.н. и т.н.. Та никой не изключиха, смъмриха ги и двамата и ... така. Продължиха да си го тормозят и да се справя с това както може. Оцеля. И отслабна.
И понеже съм ходила всяка година докато не завърши 12ти клас в училищата му за какво ли не, опита ми показва, че не трябва да ги оставяш във водеща позиция. Това е. Те нямат интерес да разберат истината, не са съд, не им се занимава с проблеми, разбираш ли? Гледат да приключат бързо и тихо да се отърват от проблема, спазвайки си буквално правилници и разпоредби а не да го решат.
Извинявай за многото думи ... знам, че ти е трудно но положението не може да е само черно както ти го представят.
Такива работи 

Лек ден!

Благодаря ти, аз имах преди малко дълъг разговор с класната, утре ще ходя да подписвам забележка за над 5 отсъствия /8 са станали  / все от закъснение и гонене от час.
По последна информация нещата за сега ще се разминат. При всички положения каза, че ако има някакво развитие ще ме уведоми.
Как все се намира в центъра на проблемите не ми е ясно.
Поне ми сподели, че ходенето без тетрадки и домашни в нейните часове е овладяно и тя няма забележки, чак се чуди как почти всички останали преподаватели се оплакват.
Скоро и РС среща ще има, дано устиска да не стигне до 10 отсъствия, че тогава ще сме на тръни.
Аз също съм на мнение, че дим без огън няма, но щерката от малка е такава - кой какво прави - все тя на пангала /не знам как се пише тази дума/.

Тези теории за белия лист хартия и за първите 7 години са такива изтъркани клишета, че направо се чудя как може някой с деца сериозно да им обръща внимание. Оттегчавам се като се започне да се теоретизира така. Не съм съгласна също, че какъвто родителя, такова и детето. Как си обяснявате факта тогава, че децата в едно и също семейство могат да бъдат различни.
Добавка: гледам охлювчетоо е забелязала същото, различни деца в едно семейство. А и dundi подкрепям: на приказки и моята щерка е много разумна, та дори и по-голяма за възрастта си, но на дела си е на 12.

Аз тръгнах да пиша но не успях да довърша та с две думи:

Две деца гледани и възпитавани по един и същ начин от едни и същи хора, двамата са коренно различни.

parsy, подкрепям Flash*  напълно!

Парси, на това му се казва "черната овца", като набедят някой няма отърване, изживях го с голямия син  и аз до 12 клас ходих за какво ли не в у-ще.
Много го изживявах, много се тревожех и търсех причината.
Смело мога да кажа, че двамата ми сина , гледани от едни и същи родители,
при еднакви условия са коренно различни.Всеки има своя път, който сам трябва да извърви,
въпросът е ти да издържиш и да си до детето си.