ИСТАНБУЛ и лалетата [тема 30]

Здравейте! Най лесно и бързо като време е да ползвате новата спирка на метрото Vezneciler, която се намира зад площад Баязит има табели. Така ще стигнете до площад Таксим или ако искате да отидете първо на Сапфир (4. Levent).

  Видях го и аз това име , но не бях сигурна , че е тя благодаря , това улеснява и съкратява много нещата  

  Лек път и приятно изкарнване на пътуващите 

Ето ме и мен с разказът за Истанбул.
Беше ми за трети път... и както всеки предишен - очарователно.
Ако трябва да бъда последователна, без много обстоятелства ще започна от пътуването: както писах назад в темата, бяхме с Караджъ с отпътуване от Търново. Никакви проблеми по-пътя, просто 2 дни преди пътуването разбрахме,че понеже има записани и от Габрово трябва да минем да ги вземем,а освен тях трябва да минем и през Пловдив - и от там да се качат хора.Часът на тръгване беше изместен с 1 час напред, за да се впишем в графика.И се започна голямото пътуване... доста ми се овидя пътя, но това са рисковете на автобусният транспорт ))) (за следващият път от сега се замислям за самолет). Някъде към 2 и половина пристигнахме на границата (бяхме тръгнали в 19ч. - път да видиш) и какво да видим... пред нас 20 автобуса чакат и те да минат.Постояхме си почти 3 часа.Времето беше неприятно, но то не зависи от никого.В крайна сметка преминахме успешно и към 8 и половина пристигнахме в любимият Истанбул. Имаше стаи и веднага се настанихме в хотела.
Поради "късното" ни пристигане плана ми отиде по дяволите и ми стана ясно,че поради закъснението и лошото време плана ще се организира в движение.
След кратко освежаване тръгнахме пеша към Хиподрума, като минахме през площад Баязит (видях все още не функциониращата спирка на метрото от тази страна, когато я пуснат ще е много удобно), след това Капалъ чарши, излязохме от последният изход, който е направо срещу входа и продължихме пеша надолу.Хапнахме по един дюнер в движение и стигнахме до Хиподрума.Времето започна много да се влошава, заваля силно.Най-удобно за нас беше да разгледаме Водохранилището, което така или иначе влизаше в плановете ни. Имаше голяма опашка, но вървеше бързо и не сме чакали повече от 5 минути. За самото място е писано и сте гледали много - наистина е уникално като атмосфера.На мен лично много ми хареса.
След това се наложи да се върнем до хотела, защото не си бяхме преценили много добре облеклото, а ни беше студено. От спирката на Университета хванахме трамвайчето, слязохме на предпоследната спирка и от там се качихме на 25Е. Нямаше други хора на тази спирка освен нас и имахме цял празен автобус на разположение за места.На Кабаташ автобуса имаше престой от 3-4 минути, понапълни се. За около 35-40мин. се озовахме пред парк Емиргян.Времето вече се беше прояснило, все още студено, но без дъжд.За парка каквото и да кажа ще е малко,а и вие си го знаете - красиво, голямо и приятно. След завидно количество снимки, хапнахме от една малка бутка, която се намира отстрани на езерото (не ви препоръчвам да ядете там) и започнах да се чудя какво да правим. Стори ми се най-разумно да хванем ЕЛ2 и да отидем до Сапфир. Речено - сторено. Автобусът тръгва точно от спирката пред входа на парка, пътувахме около 25мин. през доста невзрачни квартали, тогава се замислих,че май не е много яко да живееш в Истанбул, освен ако не си на Босфора (но едва ли съм открила топлата вода).
Спирката на ЕЛ2 е малко в  страни от самата сграда, но е точно на спирката на метрото, така че през подлеза и с малко озъртане се стига без проблем. Видяхме панорамно Истанбул по светло и влязохме да гледаме 4Д-то. Същото си е, на мен ми беше да го гледам за втори път,но пак мнооого ми хареса. След това се помотахме малко на етажа (нарочно, докато се постъмни) та си направихме и вечерни снимки. Последва кратко разглеждане на мола и с метрото към Лалели.
Ето тук най-после ще ви кажа нещо  ново, защото до сега всичко си е стандартно и не особено интересно. Решихме да слезем на Халич за да си направим снимки от панорамната площадка и след това да продължим към нашата крайна цел. Хубаво, ама площадката в ремонт - но това не плаши душите наши.Видяхме,че едни чичковци с костюми пренебрегнаха загражденията и отидоха да се снимат, и тогава на принципа,че видяла жабата как подковават коня ... взела че и тя си вдигнала крака, хайде и ние подир тях. Първо им се скараха на тях, а после и нас ни погна един служител от метростанцията,че е затворено и не може да сме там.Честно казано не ми стана ясно защо при положение,че вече всичко е изградено и се преминава спокойно са решили да дострояват.Според мен явно ще правят нещо като "вход" към въпросната площадката.А иначе гледката наистина е много красива и си заслужава да се види. Ухилихме се тъпо, направихме се,че не сме разбрали, че е затворено (аа то беше очевидно - освен червено-белите ленти имаше разспиляни стъкла и пирони колкото щеш) и  се върнахме на спирката за следващото метро. Слязохме на Vezneciler . Както знаете входът откъм Орду още не е отворен, та си наложи доста да повървим докато стигнем до хотела. Излиза се отстрани на хотел Краун плаза.После се усетих,че по-добре щеше да е ако бяхме слезли на Йеникапъ, но нямах никаква идея къде точно се намират реално и двете спирки. Иначе станцията още мирише на боя, доста вкопана е според мен - качваш се по 5-6 ескалатора до изхода.
Вечерта отидохме да хапнем в едно малко заведение, близо до хотела.Бяхме единствените туристи, всичко друго беше местно население.Имаше оркестър - дядо с йоника или синтезатор (не правя разлика кое какво е), певица и певец. Пееха много хубаво някакви техни турски песни. Храната беше вкусна и можеше да се пуши.След всяка цигара изхвърляха пепелника.
Първият ден премина удволетворяващо.
Ден 2 - тръгнахме от хотела към 11, защото нашите спътници искаха да разгледат магазините в квартала. Отидохме до Еминюню с трамвая, после хванахме ферибот на Юскудар. От там, понеже беше събота, автобус 15М минаваше на 2 часа и хванахме друг. За няма и 15мин. бяхме пред Бейлербей. Тук нашите спътници се сетих да ни кажат, че на тях дворци не им се гледат, защото е тъпо, ама щели да ни изчакват (на мен ми стана още по-тъпо защото бях предвидила да ходим после до Кючюксу и Отаатепе парк). Както и да е, влязоха и те в този. Входа за студенти е 5 лири, за възрастни - 20. Дядото на входа е много любезен и говори смешен английски. Преди нас имаше влязла група и на бегом и накара да я настигнем, понеже не може да го разгледаме сами.Та половината първи етаж го пропуснахме.Настигаме  групата - тя българска. Някаква ужасна лелка екскурзоводка с писклив глас препуска и обяснява нещо под носа си.Изобщо не изчакваше хората. Бяхме принудени да разгледаме двореца за няма и 10 минути. Ужасна жена.Дори собствената и група беше недоволна,че не ги чака. Разходихме се из градините и последва поредната реорганизация. Върнахме се до Юскудар,имахме около 20мин. време да хапнем и от там хванахме корабче за Еюп. След 1 час клатене пристигнахме. Първо минахме през джамията Еюп, ядохме сладолед и се отправихме към лифта.А там една опаааашка - чакахме повече от час, за да се качим. После поне на слизане не сме чакали много - може би около 10мин. Имаше страшно много хора.
След това доста трудно се разбрахме какво да правим, понеже нашите хора искаха да гледат магазини (а ние не) .Автобус до Таксим почакахме, но така и не мина, а и в графиците на спирките липсваше автобус, ходещ до там. Хванахме до Еминюню. Отидохме пеша до гара Сиркеджи, влязохме.След това се върнахме до хотела, ние се прибрахме,а нашите хора ги пратих с метрото до Сапфир (решиха,че пак искат да идат до този мол...), позагубили са се доста и на отиване и на връщане, но се прибраха живи и здрави до хотела сами, което показва,че всеки може да се оправи в Истанбул.
На мен ми беше много криво, заради меко казано проваленият ден, прекаран в безцелно разкарване, поскарахме се и  си легнахме сърдити и гладни.
В неделя сутринта след закуска ние отидохме в Гюлхане,а спътниците ги пратих на Египетския пазар, защото искаха магазини. Гюлхане е много красив, не голям парк. Допадна ми страшно много кафето, което е в края на парка.Разкрива с е страхотна гледка към първият Босфорски мост.
След това се върнахме в хотела и в 12 и нещо тръгнахме за пристанището да чакаме хората от Принцовите острови. Отидохме до Долмабахче и се снимахме отвън, защото имаше голяма опашка от хора за билети,а и вътре. Иначе и там входа за студенти е 5 лири. След това се върнахме до Кабаташ, седнахме да ядем и стана време за тръгване.
В Мол Форума разгледахме само 2 магазина и влязохме в Аквариума.Хареса ми.За трети път отидох в мола, но за първи влязох в аквариума.Отнема около 1 час да се разгледа спокойно.
След това Одрин - в Селимие имаше молитва и не можеше да се влиза. Разходихме се по пазара, седнахме да хапнем пържен дроб и в 21ч. тръгнахме от Одрин. На границата минахме мноого бързо, нямаше други автобуси пред нас. Прибрах се вкъщи в 6 сутринта.
Ииии... това е.Беше хубаво, но почти нищо ново за мен, поради една или друга причина.Меко казано съжалявам, но си взех поука за много неща и просто следващият път няма да има такива грешки.
Пътувахме навсякъде с Истанбулкарт-а, но ни таксува все по 1,95. Нямахме никакво намаление, въпреки че я маркирахме последователно 4 пъти.
Лалетата са много красиви - има доста прецъфтели, има прецъфтяващи, има цъфтящи има и на пъпки.
Дано не ви е станало много досадно четенето, за повечето от вас няма нищо ново, но този път - толкова, другият - повече.

Мммм запис. Любимото ми място. Тази година мисля да е петият път там И пак на различни забележителности Ахххх Истанбул

hubavoto_f-4e Благодаря за разказчето        

Не съжалявай за нищо, всяко зло за добро   Важното е, че си отишла за пореден път в този прекрасен град, следващия път просто не взимай компания с теб, която я интересува само магазините и ще си изкараш супер.
Ще чакам и снимчиците.

  Целувам ви от Бостанджъ

F-4e много се ядосах на спътниците ти! Иначе разказа за метрото ми хареса 

Ф-4е, съжалявам, че от разказа ти лъха разочарование...
Нали и аз миналия април бях набрала заради придружители от друга порода...
Ние почти не променихме плановете си заради тях, обаче... Бяха уведомявани предварително къде отиваме и им давахме шанс да отидат другаде, със съответните обяснения... В 98% от времето бяха с нас, прибраха се по-рано втората вечер и изпуснаха спонтанно взетото решение за нощен тур по Босфора, ама те губят... На всичко отгоре висяхме общо около 3 часа пред Долмабахче, в чуден следобед, за да ги предадем на водачката, а после, да си ги вземем от нея, като в промеждутъка тичахме до Йълдъз... Все пак се върнах натоварена, защото въпреки горенаписаното, имаше мрънкане и физиономии, което ми вмени чувство на вина... щото съм голяма бяла птица...
Не би трябвало нито аз да изпитвам такова чувство, нито ти да променяш плановете си и да се връщаш разочарована. В крайна сметка всеки си плаща екскурзията и не би трябвало нечие удоволствие да се жертва заради чужди предпочитания. Да, може да помогнеш, да минеш по някои познати, и любими, места, отново, но не и да промениш напълно плановете си.

Когато сте се таксували с картата 4 пъти последователно, няма как да получите отстъпка. Ако имате прекачване в рамките на два часа, тогава първият щеше да се таксува на 1.25.

Еми, ще те чакам следобед... не звъни дълго, само, моля! 

Благодаря ви за подкрепата  Много сте прави.

Сетих се още нещо: На Хиподрума имаше щендер,от където можеха да се вземат всякакви безплатни  брошури и карти - за мен най-полезно и ценно беше мини разписанието с фериботите на Шехир - много симпатична малка брошурка, не съм вкъщи сега, но когато се прибера ще ги снимам и кача.Много компактно и систематизирано - всичката информация от сайта на едно място. Имаше доста карти на Истанбул, разписание и карти на метрото (със старата карта обаче).
Същите брошури ги раздаваха и едни рекламни смартове - сини, целите облепени с надписи. Движеха се по площада - малко е стряскащо, както си вършиш и някаква кола,а вътре двама облечени като полицаи ти подават брошурките ухилени.
На пристанището на Юскудар от информационния център на Шехир също си взех една карта (пак бяха изкарани отпред)
Ако пътувате със студенти редовно обучение кажете им да си извадят ISIC карти - струва 12 лева,а важи за целият свят и се ползват големи намаления (Долмабахче 5 лири, Бейлербей 5 лири и т.н ) Да не казвам,че ако сте по-младолики може и сами да си ги направите... в интернет има темплейта.Не ги гледат много много, да не кажа хич.

Аууу, какви съвети дава Ама вече и младолики не сме... някои...

Тези разписания са много удобни... могат да се вземат и от терминалите на пристанищата... както на Шехир, така и на Идо... само на Турьол не  съм взимала.

Ние се завърнахме в понеделник вечерта.
Програмата изпълнихме почти на макс, като се има предвид, че бяхме разнородна група, с различни интереси и възможности, така че при тези обстоятелства се справихме отлично.

Първият ден имахме голям късмет без никакво чакане да влезем към 15:30 в света София и да я разгледаме без тълпи хора наоколо. След това се разходихме и до Синята джамия и Хиподрума, парка Гюлхание (по груба сметка към 1млн. лалета!), ядохме балък екмек, а вечерта завършихме в сладкарница Хафез Мустафа (жестоко кюнефе!), където открих и съгражданин  

На втория ден преваляваше сутринта, затова се пъхнахме директно в цистерните. Секна ми дъха! Това е най-забележителното място, в което бях в Истанбул, след като си направих разбора накрая. Атмосфера, мащаб, архитектура, осветление, акустика, тайнственост, мистика, подплатена, разбира се, и с АД на Дан Браун - всичко това на едно място. Великолепно изживяване!
Част от групата след това разгледа Топ Капъ, харема и църквата Св. Ирина (вече е отворена), а аз и един колега обиколихме околните улички. Попаднахме на медресето отстрани на Св. София, чийто архитект е Синан, и, където наблюдавахме невероятни техники за рисуване в нещо като мазнина. След това слязохме към морето под линиите и се озовахме в някакво гето със супер живописни сгради и улички. И котки, котки, котки.. о, и пихме сахлеп...
Събрахме се с групата и пак към Синята джамия, но се оказа час за молитва и не можахме да влезем   Така че се запътихме към Орду да хапнем и да се качим на Т1 за Еминьоню. Планът беше да се доберем до Kariye Cami (Chora Museum). По информация от хотела трябваше да хванем автобус 36СЕ от Еминьоню до спирка Едирне Капъ, но това се оказа грешна информация... както и да е, хванахме автобуса и се навряхме в такъв трафик... само който го е минал, може да ме разбере... Изтраяхме лашкането до след Св. Стефан и слязохме, за да глътнем най-накрая глътка въздух! Оттам смело, с карта в ръка, навлязохме в сокаците навътре от Айвансарай.. И пак попаднахме на невероятно живописни местенца, явно бедни квартали, но толкова необичайни и различни от това, което до този момент бяхме видели, че ни очароваха на момента! И така очаровани и замаяни, усетихме по едно време, че не знаем къде сме... И тогава се появи нашият "гид" Нурхан, симпатично хлапе на около 8 години, благодарение на което се добрахме до крайната цел! Да е жив и здрав!
Църквата Chora си заслужава всичкия път, който се бие до нея (а после установих и по-лесен начин да стигнем до нея, разбира се, но го използвахме на връщане). Невероятно златни мозайки, едни от най-добрите образци, съперничещи си с изкуството в Равена. Препоръчвам с две ръце!
Бяхме много близо до крепостната стена и се качихме до една от кулите (почти до Едирне капъ), откъдето се разкриват невероятни гледки към града. Оттам решихме повече да не експериментирме с автобусния джигитизъм и се спуснахме пеша по булеварда, който води право до площада пред Университета. Повървяхме доста, но беше по-добре от лашкането със сигурност. На площада попаднахме на някакъв съботен битак, какво ли нямаше по земята на едни черджета.. едва намирахме място да стъпим. Оттам влязохме в Капълъ чарши, позяпахме стоки, насладихме се на атмосферата и слязохме до Египетския пазар, като по пътя си беше все пазар... Накупих си подправки, които после се оказа, че са поне два пъти по-скъпи от на други места, ама карай...
Вече доста изтощении (22 км преход), се прибрахме до хотела. Вечерта имаше повод единия колега, така че отидохме в страхотен ресторант - Pasazade, на две крачки от хотела и най-добър ресторант за 2012г. Много изискано и вкусно, и на супер прилични цени - излезе ни по 45 лв. на човек с виното!
Оттам за десерта пак в Хафез Мустафа, този път Казан диби!

Третият ден посветихме на новия град. С Т1 до Кабаташ, имахме намерение да посетим Долмабахче, но на място се отказахме и продължихме пеша до Бешикташ. По пътя се натъкнахме на Музея на морското дело - великолепна сграда, открита миналата година, с още по-впечатляваща експозиция - галери в истински размери, детайли и макети на кораби, интересни факти от историята на Турция. Намира се точно преди пристанището на Бешикташ.
Оттам решихме да вземем корабче за разходка по Босфора, но тъй като имахме окол час и половина до първото възможно (12:55), влязохме навътре в квартала да намерим рибния пазар. За интересуващите се от съвременна архитектура би било полезно да видят бетоновата черупка на GAD, тентите и сергиите с риби. С корабчето обиколихме до след втория мост и на връщане слязохме на Кабаташ. Оттам с метрото до Таксим и се гмурнахме по Истиклял надолу към кулата.
По пътя изпихме по един чай на Френската уличка, влизахме в галерии, безистени, слушахме улични музиканти, атмосферата е коренно различна от тази в Стария град. За Галата Tower много е писано, няма да влизам в подробности.
Вечерта решихме да ходим на рибен ресторант в Кумкапъ. Пътьом минахме за трети път през Синята джамия и този път имахме късмет да влезем. Оттам по Пиер Лоти и надолу към уличките с ресторанти за риба. Подминахме масовките, които очакваха туристически групи и се забихме право на рибния пазар. Там в един ресторант ядох най-вкусния барбун от години! След вечерята познайте къде отидохме? Къде, къде, пак в любимата сладкарница за по едно сладко, че без това накъде!
На другата сутрин потеглихме сравнително рано за Одрин, но това вече е за друга тема..

За хотела: беше перфектна локация - Sude Konak, на две крачки от Топкапъ с гледка от терасата към Св. София. Пътуването дотам - благодарение на вас минахме безпроблемно граница, пълномощното беше наред, знаех къде да купим карта за магистралните такси и добре, че си изтеглих Навигон за Турция, та се добрахме благополучно до хотела в този ужасен трафик. На излизане беше много спокойно, задръстването беше в другата посока. Ползвахме Истанбулкарт за транспорта, иначе билета е 3 лири. Част от групата си купиха музейна карта за Истанбул, струва 85 лири, покрива 6 музея, но се изплаща с първите три. разходката по Босфора беше на корабче Hop-on Hop-of с тръгване от Кабаташ и спирка на Бешикташ и още четири-пет места, струваше 15 лири/човек.

Стана дълго, но исках да съм изчерпателна, за да е от полза за четящите тук!

Истината е една - колкото и пъти да отидеш в Истанбул, винаги ще го откриваш отново и отново!

Tari,  с осем очи те чаках да се прибереш, за да съм сигурна,че всичко с автомобилЯ е било наред!
Много се радвам на разказа ти, герой си ти и и явно спътниците ти са били хора на място. Прочее, моето първо впечатление от Кора (Карие) беше точно  паралел с италианските мозайки - никъде другаде по  света не съм виждала такива цветове! Тази църква/джамия е едно от любимите ми места в Истанбул, а за маршрута през квартала под нея мога филм да заснема .

Ф-че, добре завърнало се! Мисли си за хубавите неща,Истанбул винаги ще е там, а компанията се сменя

Tari дай моля информация и упътване къде се намира тази сладкарница Хафез Мустафа.

angelina,
Хиляди благодарности за упътването, до последно треперех нещо да не объркам! А ние сме чудна групичка, калени пешеходци!
DjuDjo,
Едната им сладкарница е точно на спирката на Т1 на гарата Сиркеджи. Другата обаче, там където срещнахме земляка, е навътре от тази спирка посока Капалъ чарши. Картите в момента не са пред мен, довечера мога да дам по-точна информация.