Къде да си намеря половинка

  • 201 704
  • 3 976
# 1 785
Есме права си и в никакъв случай не правя обобщения Simple Smile
Всеки, действа според собствените си разбирания.
Аз никога не съм била супер разкрепостена, но и не съм съвсем свита. Ако някой ми направи силно впечатление и видя, че от негова страна също има интерес, съм склонна да направя първата крачка (и съм я правила). 

Не мисля, че това е до възпитание или благоприличие. Хората са различни и някои са по-склонни от други да поемат такива крачки.
Виж целия пост
# 1 786
Никога: не съм ходила да заговарям непознат мъж, не съм канила мъж на среща, не съм искала телефона на непознат. Как го правите, не знам, на мен ми е чуждо и несвойствено.
Най-хубавите неща се случват най-случайно и като че ли от само себе си. Човек не трябва да си насилва късмета, каквото има да става, то ще си стане.
Виж целия пост
# 1 787
Никога: не съм ходила да заговарям непознат мъж, не съм канила мъж на среща, не съм искала телефона на непознат. Как го правите, не знам, на мен ми е чуждо и несвойствено.
Най-хубавите неща се случват най-случайно и като че ли от само себе си. Човек не трябва да си насилва късмета, каквото има да става, то ще си стане.

Ами незнам как ... лично аз съм на логиката - Съдбата помага на смелите.
За себе си предпочитам да съм самоинициативна и открехната към нови неща във всяка област - любов, работа, хоби, приятели и тнт Simple Smile
Не ми е било несвойствено да поканя мъж на среща или да започна първа флирт.
Виж целия пост
# 1 788
Никога: не съм ходила да заговарям непознат мъж, не съм канила мъж на среща, не съм искала телефона на непознат. Как го правите, не знам, на мен ми е чуждо и несвойствено.
Най-хубавите неща се случват най-случайно и като че ли от само себе си. Човек не трябва да си насилва късмета, каквото има да става, то ще си стане.

много правилно. +1
Виж целия пост
# 1 789
Есме права си и в никакъв случай не правя обобщения Simple Smile
Всеки, действа според собствените си разбирания.
Аз никога не съм била супер разкрепостена, но и не съм съвсем свита. Ако някой ми направи силно впечатление и видя, че от негова страна също има интерес, съм склонна да направя първата крачка (и съм я правила). 

Не мисля, че това е до възпитание или благоприличие. Хората са различни и някои са по-склонни от други да поемат такива крачки.

Да де.  Но аз не съм по-несклонна. Уж съм отворена, но не мога да пристъпя към непознат. Когато някой започне флирт, флиртувам - няма проблеми. Но ми е по-удобно той да го започне. Simple Smile
А когато ти си правила първата крачка, как е продължило? Споделя ли ти се?

За себе си предпочитам да съм самоинициативна и открехната към нови неща във всяка област - любов, работа, хоби, приятели и тнт Smile

Това няма нищо общо с успехите или неуспехите в създаването на връзки. И аз съм идейна, модерна, открехната към нови неща, непрекъснато уча нещо ново, интересувам се от 100 неща. Но се притеснявам да се представя на непознат и да му заявя, макар и индиректно, завоалирано, за какво му се представям и какво бих се надявала да произлезе.
Ако непознат и симпатичен ми се представи, мога да му помагам. Но все пак и съм модерна, и малко традиционалист - нека мъжът да се почувства мъж и да ми покаже внимание пръв.
Виж целия пост
# 1 790
Ами Есме - имам един случай в университета, когато направих първата крачка а момчето се наду и просто ме игнорира... но това е хубавото когато не познаваш някой- може да ти стане неприятено от действията му, но не се засягаш лично.

С едно друго момче, след дискотеката отидохме в едно денонощно кафе, след това на обяд в Мола на Стамболийски (тогава още живеех в София), и чак в 2 на обяд се прибрах с дрехите от снощи  Laughing. Бяхме заедно около половин година и до ден днешен има много добри отношения. Просто той се оказа работохолик и малко повече егоист, отколкото на мен ми допада.

Нямам цял репертоар за разказване, но освен в случая с игнорирането, друг път се е стигало поне до едно кафе. Тогава виждаш дали можеш да си кажеш нещо с този човек, дали имате някакви общи интереси, абе изобщо ще стане ли нещо - то се усеща.

Виж целия пост
# 1 791
Никога: не съм ходила да заговарям непознат мъж, не съм канила мъж на среща, не съм искала телефона на непознат. Как го правите, не знам, на мен ми е чуждо и несвойствено.
Най-хубавите неща се случват най-случайно и като че ли от само себе си. Човек не трябва да си насилва късмета, каквото има да става, то ще си стане.
Случайно да, но все някой трябва да направи първата крачка. Нито боли, нито ще ти лепнат етикет "загоряла". Пък ти няма да го насилваш, едно кафе не значи, че ще го караш да се жените.  Grinning
Виж целия пост
# 1 792
Разни хора, разни идеали. Аз явно съм старомодна.  Peace
Виж целия пост
# 1 793
Моята съквартирантка от университета и тя никога не можеше да направи първата крачка.
Но пък някой друг като го направеше, тя се отпускаше и нещата потръгваха.
Може би не е въпроса само за първата крачка, а и след това.
Виж целия пост
# 1 794
Ами Есме - имам един случай в университета, когато направих първата крачка а момчето се наду и просто ме игнорира... но това е хубавото когато не познаваш някой- може да ти стане неприятено от действията му, но не се засягаш лично.

Ами ето. Ти даваш отговора - получила си игнор. Не че е фатално, не че после не забравяш… Но който може точно този игнор, си го спестява. И си трае по кафетата и те отдавна не са място за запознанство. Заместили са домашното шетане и лутане около посрещането на гости и са място, където можеш да се видиш с приятели и роднини, а не с непознат.
Едно време са ходили по забави с такава цел. В заведенията е било прието, когато на масата има свободни места, да ти настанят непознати. Културата на отношенията доста се променя и в наши дни това е неприето, особено в големите градове.
Виж целия пост
# 1 795
Аз явно съм старомодна.  Peace
В смисъл? След едно кафе ще трябва да се ожените ли?  Wink Wink
Виж целия пост
# 1 796
не - в смисъл че мъжът е този, който трябва да направи първата крачка, да покани на кафе, да предложи да прекарвате време заедно, и така.
Виж целия пост
# 1 797
не - в смисъл че мъжът е този, който трябва да направи първата крачка, да покани на кафе, да предложи да прекарвате време заедно, и така.
Абе остави това чакане. На колко години си?
Виж целия пост
# 1 798
на бабешка възраст съм аз  newsm68
вярвам все още в еднорози, ангели ... съществуването на кавалерство и  истински мъже Wink
Виж целия пост
# 1 799
Е Есме, аз съм ти написала и друга моя история с далеч по-добро развитие, но ти се насочваш към по лошата и песимистична.

Човек не трябва да се страхува да леко нараняване или игнориране , защото за тези неща гаранция няма. Утре някой ще те покани на среща, ще направи първата крачка и на другия ден ще ти каже - Не мисля, че си подхождаме Simple Smile Това също е вид игнориране.

Ако искаш нещо трябва да си поемеш рисковете свързани с него. Ако искаш връзка трябва да си готов, че може да не се получи веднага и от първия път. Че може някой да те нарани, да не ти даде това, което очакваш.

Golden Heart - истинските мъже не се познават само по това дали ще направят първата крачка. Както писах по-горе, той и да я направи не е гаранция, че ще направи 2-ра и 3-та.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия