А за ученето и аз мисля, че много зор не трябва да се дава. Те децата сами си намират своята си ниша, а за нас остава само да ги поощряваме. Тези неща са заложени преди да се роди човек, просто се иска време да се появят наяве. И при всеки е различно времето.
Може би хапчетата са излишни и само потискат негативното, което е струпано в детето. Остави го да "изхвърли" извън себе си тези страхове и обиди и фрустрации и всичко там, което го стресира. Сигурна ли си, че неврологът ще помогне. По-добре с училищен психолог да поговорите, може би.
А разсеяността, между другото, върви ръка за ръка с развинтеното въображение-и двете, всъщност, признаци на блестящ ум.
Дано някоя мама с по-големи дечица се включи с адекватни съвети, че то моите не са изпитани. Но дано малко съм те поуспокоила.