Север-Юг (Кузей- Гюней) по БТВ - тема 8

Нещо за Гюней и Кузей...

Подла и нечестна постъпка от Гюней, чисто човешки погледнато, а от позицията...
на брат към брат...без думи съм.
Трудни и не в полза на Гюней са отговорите на въпроса: защо постъпи така Гюней?
Търся мотивите му първо в чисто бизнес плоскостта...
Всичко вървеше добре, по план както се казва.
Да, бъдещето на един бизнес е важно и е нужно да се мисли за него както се казва утре започва от днес, но в момента не бяха притиснати от време, не се налагаше някаква неотложна спешност за мерки и решения.
И ако наистина Гюней имаше свои виждания за бъдещето можеше да ги сподели и да ги обсъди с Кузей.
Разполагаше и с време и с възможност, ако искаше, ако имаше желание, а и намерение, но не го направи-сам реши и действа отново сам.
При това съвсем съзнателно и с цел и умисъл, но вече не за бизнеса и бъдещето му, а за себе си и своето лично бъдеще.
Така от бизнес плоскостта неминуемо всичко логично се свежда основно и само до Гюней, до личните му интереси и желания.



Самостоятелно и еднолично взето решение за общ бизнес си е голяма грешка дори и за бизнес мисленето/по принцип/, ако намеренията са за успех. Подобна некоректност и непочтеност пречи и на бизнес отношенията, защото един бизнес е освен печалба и отношения. А доверието също присъства и без него е трудно, а и невъзможно не само да успееш, а и да задържиш успеха. От там да се ползваш и възползваш от него.

Постави Кузей пред свършен факт. Отне му правото на мнение, на решение, на избор.
И не приключи до това, най-нагло и вместо да се засрами се опита да извърти така нещата, че едва ли не е направил услуга на Кузей и новото положение в което го постави е за негово добро.  
Лицемер, егоист, че и страхливец...

Като казвам егоист тук една скоба, че егоизъм за мен не е на всяка цена нещо лошо-не.
И за да не навлизам в подробности, че е и извън темата една мисъл която много точно описва видовете егоизъм.

Има три вида егоисти:
- егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят;
- егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят;
- и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят.
Иван Тургенев

За съжаление Гюней от третия вид!





Мислих си, че след разговора им в офиса и това което така спокойно му съобщи, няма да смее да се покаже и да го погледне, ама къде ти у Гюней чувство на срам и за мяра...

И на всичкото отгоре влизайки в стаята на Кузей вечерта първите му думи бяха да се оплаче, да се жалва колко не се чувствал добре и той, представяте ли си...
Гюней и той не бил на себе си от случилото се...
Е, няма такава наглост-не!  
То бива, то може, ама чак толкова...

Ама и голям тарикат, веднага поде разговора в посока в която знаеше, че Кузей е бил винаги принципен и лоялен. Братството...за него, за тези братски отношения Кузей винаги е бил готов на всичко.
Нищо не е било по-важно от това- от братството им.

Не мога да бъда все още сигурна всичко което му каза Гюней- за това как би направил всичко за него, как всичко негово е и на Кузей, как би дал и живота си за него, ако се наложи, дали наистина поне му се искаше да е така?
Или дали вече осъзнаваше Гюней, че това са само удобни заучени и изговорени думи от него, думи които не само звучат добре и убедително, а и вършат идеална работа в подобни кризисни моменти...най-вече за неговото измъкване и за замазване на нещата?



Но факта, че той понечи да го докосне с ръка, а не посмя, спря се ми говори за това-че Гюней разбираше неистинността и неискреността във всичко което само миг преди това му бе казал.



Кузей нямаше много варианти за реакция. станалото беше станало.
Тепърва да се ядосва- не само нямаше смисъл, нямаше полза, а и нищо нямаше да се промени.
Доста зряло решения за поведението му-ама то му беше и единствено възможно.




Кузей загуби не само бизнеса си в случая, загуби увереността си, онази която му бе така потребна не само да стъпи на крака, а и да се изправи и продължи напред особено след тежки и пропилени 4 г. в затвора.
Дори и след случилото се със Симай, което също го бе смазало.




Тук вече усетих и болката му от загубата на нещо безценно, нещо което няма еквивалент, заместител, не се компенсира с нищо и никога- да загубиш собствения си брат, да го загубиш дори да е само на ръка разстояние от теб...
Като начало загуби сигурността си и вярата си в Гюней...оставаха само доверието и надеждата...

Но и те в случая са само въпрос на време...да останат или не.

След история с фирмата е поставено началото на края на братството им...
Предстои само след епизод и случилото се в него да видим и каква ще е бъдещата посока на отношенията им и защо...

Нищо и никога не е необратимо, необратима е само смъртта.
Обаче уви... ние човеците често опровергаваме това...за съжаление.
И правим необратим живота си и всичко в него още докато го живеем.