Раждане в МБАЛ "Вита" - тема 5

в петък, мисля,че дори и тук ви споменах,че мм тръгва на път да доведе малко майка на гости... И аз на шега му казах, ако има дребни, да ми ги остави, че ако се наложи да хващам такси, да не се будалкаме за ресто
Изкарах малко безсънна нощ, нали е на път... В събота се хванах малко да почистя, да поизпера бебешки дрешки... Като междувременно си правех дълги паузи с излягане. Чувствах се добре, коремът не ми тежеше, кляках и ставах с лекота . Дори ми изглеждаше леко по-надолу , бебешкото дупе не ми подпираше ребрата та си свърших домакинската работа по план.
Бях си оставила малко задачки и за неделя, като успях да наредя багажа, но върху секцията,да видя какво евентуално ми липсва.  След обяда към 18ч отидах за запис на тоновете-вс беше ОК . Към 19:30 мм и майка пристигнаха . Прибрахме се в къщи, хапнахме, побъбрихме и към  полунощ се ориентирахме към сън. На мен тези дни тайничко ми се въртеше из главата мисълта "ами, майка като дойде, ако взема да се успокоя и родя?" Лежа си аз, а сън не ме хваща...взех таблета,сложих слушалки и си пуснах филм. Врътнах се 2-3 пъти, докато си намеря удобна поза. Не бяха минали и 10 мин от филма, когато усетих "пльок" и пипнах пижамата ми - мокра шашнах се, как така буквално се напиках. Скочих към банята, там подложих една пластмасова каничка-мезура. Изтече още 200мл течност, без аромат, но с притеснителен цвят-червеникав от примес с кръв. Схванах аз накъде отиват нещата, преобух се, сложих превръзка -наши така съм чела, че може да капнат реактив на превръзката и да открият проблем ако има с около плодните води и страдание на плода. Събудих мм, той скочи на пружина. Обадихме се на аг, каза да събираме багажа и да теъгваме, тя ще птедупреди родилното . Добре, че си бях наредила нещата, само ги пъхнах в чантата. Грабнахме к-та за атволови клетки и право в родилното.
Там на влизане ми изтекоха още малко води- оплесках си дънките. Мм го върнаха в къщи,той искаше да присъства, а аз упорито си отстоявах спокойствието. Сложиха ме на тонове, аг даде наставления да ме настанят за задържане 3 дни + инжекции за разгръщане на бели дроб на беба. Настаниха ме, боднаха ми система, инжекция и така лежаща изкарах понеделник и вторник.
Малко пауза, че наближава време за цедене, после пак тук ще дописвам
По план в сряда сутрин трябваше да ми спрат магнезия и да преминем към раждане . Обаче още около 23ч във вторник, въпреки магнезия, започнаха контракции. Цяла нощ ми следиха тоновете, защото нашата хубавица суетна се беше окичила 2 пъти с пъпна връв около врата и в комбинация с изтеклите води и придвижването надолу можеше да понижи тоновете.
02 април - Сутринта в 6 направиха преглед за разкритие- през ноща беше 1 см, сутринта - една идея повече. Последва клизма и се върнах в стаята (вече без магнезия)контракциите бяха станали на 5 мин
Поставиха ми окситоцин към 8:30, контракциите зачестиха като честота и болка. Болката е като менструална, малко по-силна и продължителна. На машината за тонове се вижда в цвят зелен и стига до 50-55 и отново полазателят падаше на 20.
Очите ми бяха съсредоточени в тоновете на беба , при контракциите гледах зелените данни. От бене семинарите, които посещавах, имаше лекция за дишането, която си бях преговори ла, преди да зачестят контракциите.  Като контракция та подемаше, започвах да дишам дълбоко през носа, да поемам повече кислород за беба и да издишам през носа. Колкото по интензивна беше болката, толкова по учестено бе моето дишане в този стил. Когато показателят на контракцията падаше, от 30 към 20 правех следното упражнение за релаксация - вдишвам бавно през носа ( броите. 1,2,3 4) след което засържате дъх (1,2,3,4) след което много много бавно и продължително издишане и пак отначало - така зелената цифра падаше от 20 на 11. И така след всяка контракция - релаксация. По този начин за всеобщо учудване много бързо стигнах до разкритие
Междувременно успях да попитам акушерката дали все пак ми се полага епидурална, защото си мислех, че ще съм само на окситоцин, за да стимулираме раждането. Но тя ми обясни, че ще има и епидурална - за миг еъздъхнах, че има надежда за облекчение.
След като имах необходимото разкритие, анестезиологът - о, този човек направи чудеса, ми постави упойката и ме върнаха в стаята. Вече се усещаха само напъни без болка и след 4-5 контракции ме преместиха в родилно. Междувременно пристигнаха и от екипа за стволови клетки-тъкмо като се придвижвахме към залата. Краката ми се заплитаха, защото упойката започваше да ги кара леко да изтръпват. Вече на магарето трябваше да усетя напъна на контракцията и в унисон да напъван и аз. Направихме 4 серии по 3 напъна, като се превивах максимално напред, а екипът ми помагаше да се превия още повече. След което беба изскокна, изплака, показаха ми я и си я почистиха. Междувременно изкарахме плацентата и пъпната връв -връчиха ги за обработка за стволовите клетки. След което предприеха шев и кройка, защото беба ме беше разкъсала солидно вътрешно, отделно в някакъв момент ми бяха направили епизиотимия . Докато ме тонинговаха:) сложиха беба върху мен да й св порадвам. После я до прегледаха на специален уред до мен и през цялото време си я гледах.
После останах н магарето с торбичка на корема около 2 часа. След като ме зашиха, ми дадоха телефона да се обадя на таткото та го шашнах с новината. Раждането се разви неочаквано бързо-8:30 окситоцин и 10:30 бебе

Към 12:30 не върнаха в стаята. Изтръпналото в краката беше отминало, но ме пренесоха с подвижна носилка. Таткото дойде - допускат го без проблем веднага. Мен малко ме заболяха шевовете и ми дадоха едни свещички, които бързо ме облекчиха. След 2 часа опитах да отида по малка нужда, не ми се получи. Но то и нямаше какво да излезе. Пионах вода и след час опитах отново-този път стана.
На следващия ден усещах само външните шевове. На 3-тия ден вече не усещах шевовете ама грам .
Това е нашата история ако се сещате за въпроси, питайте