Раждане в МБАЛ "Вита" - тема 5

Сядаш на едно столче привеждаш се силно напред (колкото можеш) и после не знам какво правят Чисто теоритично - слагат катетърче и през него със спринцовка вкарват упойката. Аз лично усещах на едната страна от тялото ми и единия крак да ми става или по-топло или по-студено, не помня със сигурност, но не е неприятно в никакъв случай. След това усещах контракциите като стягане, и виждах отчитането на апарата, но не усещах болка. Краката ти са по-бездвижени, макар че аз се разхождах с подкрепата на мъжа ми, разбира се и на самоход си стигнах в родилна зала. Там вече си усещах напъните прекрасно, защото упойката ми беше дозирана перфектно и не съм имала нужда да ми казват кога да напъвам. След раждането веднага ми вляха още една доза упойка докато контрахира матката. А преди да си легна помолих да ми извадят какетъра от гърба, че ме хващаха лудите вече. Пиех доста вода след раждането и странични ефекти не съм имала абсолютно никакви. Успех

А това катетърче в гърба не боли ли и въобще как стои в гърба ти докато лежиш да раждаш?

Аз се учудвам, че има толкова отрицателни коментари... Сестра ми роди там преди 2 г., една приятелка преди няколко месеца (разказала съм ви по-напред за ражданията и на двете). И двете са с невероятни впечатления от екипа и от акушерките най-вече. Наистина е имало 1-2, които са били по-особени, но това не им е наклонило мнението към отрицателно. Влизайки в темата и прочитайки тези мнения, отново си говорих с нея доста на тази тема и я разпитах подробно....  Нейните притеснения са били преди всичко дали бебето ще зе закърми както трябва и дали ще се получи да бъде само на кърма. Останала е очарована от една акушерка младичка, висока с кестенява дълга коса. Не е видяла името и, но аз мисля, че става въпрос за Ева, тя беше любимата акушерка на сестра ми, когато раждаше преди 2 г. Та именно тя и е помогнала много с кърменето и никога не е отказала съдействие... Каза ми , че тази въпросната Боби наистина е малко дръпната, но не е чак атъв звяр, какъвто я описвате.... Имало е още 1-2 акушерки, които са се занимавали предимно с бебетата, които с абили адекватни. Аз си мисля, не е ли по-добре, когато имате някакви неприятни впечатления от някоя акушерка, лекарка, санитарка, просто да си направите труда да видите името, а да не говорите с "онази ниската, високата, с парфюма и с косата до кръста"... Все пак е нормално да кажем и имената, в случай, че някой чете все пак какво пишем, макар, че се съмнявам 2-те по-младички санитарки са били невероятни, за другите 3 са малко резервирани. Всеки път , когато са влизали, са питали имат ли нужда от нещо. Кърпи, нощници, вода са им били носени при поискване веднага, и смятам , че така е редно. никой не може да знае от какво имате нужда. Чистуили са стаите всеки ден. Ако нещо изникне като въпрос, мога пак да съпоставя мнения на сестра ми и приятелката ми и ще пиша... А, със силния парфюм е д-р Чорбева ...Приятен ден

най-обикновена малка частна болница с не толкова високи цени.

На мен ми сложиха епидуралната около 2 часа след приемането ми в болницата. Казах им, че я искам  – контракциите не бяха много чести все още, но силни и болезнени. Заведоха ме в родилната зала и седнах на едно столче. Приведоха ме леко напред и анестезиологът ми я сложи, почти нищо не усетих. След това нямах болки 3 часа. Говорихме си с докторката ми (беше неотлъчно до мен, седнала на леглото ми и гледаше тоновете и контракциите на екрана) и мъжа ми и малко по малко усетих, че започва да ме боли пак. Помолих за още упойка, но Богословова каза, че тази болка вече й "трябва"  и че имам 10 см разкритие. Изчакахме в стаята ми да усетя първите напъни като при голяма нужда и ме поведе към родилната зала. Там им казах, че ме боли и за да мога да си поема въздух да напъвам ми трябва още мъъъничко упойка.. Усетих, че анестезиологът се засмя и ми вля нещо през катетърчето, вече бях на магарето и след 3-4 напъна родих. Напъните не са болезнени, но са като все едно след 9 месечен запек  След това болка не усещах вече изобщо... как са ме шили, не знам, но единственото, което правех е да плача от 1000 емоции едновременно... Няма такова разтърсващо преживяване - дълбока радост, облекчение, екстаз, благодарност.... не мога да го опиша.

Вкъщи усетих болка в корема и кръста като при менструация (докторката ме беше предупредила, че при раждане е такава) и отидох до тоалетната.. (Искам да кажа, че 10 дни преди това пак имах такава и то 3-4 пъти за 2-3 часа, дори си стегнах багажа за болницата, но си казах, че ще тръгнем с мъжа ми, като зачестят. Легнах да почивам и съм заспала. Като се събудих след 3 часа всичко беше минало. Отидох в кабинета на докторката и тя установи 1 см разкритие. Каза ми, че до вечерта ще родя, но да изчакам вкъщи контракциите и да й звънна - и така минаха 10 дни без грам болки ) Та, 8 часа преди самото раждане в тоалетната забелязах изтичане на голямо количество (колкото шепа) розова слуз, не вода. Предположих, че сигурно е тапата. Болките продължаваха на около 20-30 мин. Тогава се обадих на Богословова. Тя каза да тръгвам към болницата, тя щяла да им се обади да ме чакат. Имам спомен, че документите ми от ЖК ги носеше тя.. не съм ги имала вкъщи, иначе щях да си спомням, че съм ги разлиствала.. Носих само лична карта.
И така - там вече знаеха, че ще дойда, една акушерка ме посрещна, сложи ме на апарата за тонове, видя ми разкритието 1,5 см и беше на мнение, че е много рано за раждане.. не знаеха дали да ме приемат. Акушерката звънна на Богословова и явно тя й каза да ме задържат. След 30 мин тя самата дойде. Прегледа ме, каза, че по нейни изчисления вече преносвам и без това 3 дни... и ми спука мехура. От този момент вече нямаше връщане назад, знаех, че при спукване трябва да родя до 24 часа. И така - дадоха ми нощница, стая, попълниха документи за постъпване в болницата, направиха клизма и легнах в стаята ми на апарата за тонове. Останалото го описах по-горе. Ако имаш по-подробни въпроси - може да пишеш и на лични 

Веднъж по стечение на обстоятелствата ми правиха запис на тонове в стаята зад кабинета, в който преглежда д-р Илиева. Водеше консултация на момиче в съвсем начална бременност и ми стана много интересно и мило как говореше на бебето . За пръв път чувах лекар да говори по такъв начин на двусантиметрово ембрионче. Тогава от този преглед, на който станах свидетел, си направих изводите, че е много чувствителен и сърцат човек. Страшно готина ми се видя