Гроги съм, ама ми е едно хубаво


К. също е на кърма, но му правя и млечни каши, дори бих казала към тях първо прояви някакъв интерес. Био брашна на Слънчо му допада, особено ако добавя круша, ябълка, слива. 



но и ризата, просто тя е по- обичайна. Обаче попа е допуснал ти да държиш детето, навремето моя племенник попа не разреши. Само кръстника. Изобщо майката беше изтикана най- отзад, едва ли не можеше и да не присъства...
Не го знам какво му стана, обаче аз нямаше да го изтърпя това, щях да си грабна детето и да напусна църквата без кръщене. Някой си никой ще ми казва имам ли право да стоя до детето си... Но да не се отвличам. Честито!
Което пак си е комплимент, но явно се усеща липсата ти, доста работа ще да си извлачвала.
да да този човек който трябва да ми е най близък не ме признава изобщо.От както се е родило детето го е виждала 4 пъти
.Нито ми се обажда нито нищо.Още от преди нова година ми носи столче за хранене за детето.Да да още не го е донесла.Снощи щеше да идва домързяло я каза утре сутринта преди да до отида на лекции.Да ама не седя мм да чака,за да не оставям детето само да слезна да го взема,но уви пак я няма.Звъня и по телефона щяла да закъснее.Питам я добре кога ще минеш,довечера.Ами не трябвало да води нейна приятелка на фризьор
Седя сега и плача и се чудя как е възможно да предпочита приятелите си.Много ми е тежко ,много.Излях си насъбралата се мука пред вас.Извинявайте,че ви товаря,но ми е много тежко.
Мисълта ми е, че тя явно се дразни, скучно ѝ е, и ѝ е досадно. Но вероятно не е толкова странно, някакъв период, който ще мине. Защо ти/ вие не отидете да вземете това столче и да се приключи с тоя въпрос? Може би ще е добре да се чуете с нея по някакъв друг въпрос, без да се намесва детето. За нещо женско да си кажете, за прически, маникюр, дискотеки, гаджета, готварски рецепти, пътувания по празници - ти си знаеш от какво се интересува. Възможно е и тя да се чувства предадена. Какво ли си мисли, сестра ми само с тъпото бебе ме занимава! Съжалявам ако звучи грубо, но аз точно това съм си мислила. Сестра ми след като роди, та до края - 8 години, не можеше една свястна приказка да каже, без да намеси детето. Адски беше вмайчена. И ако самата не си в такъв период отстрани изглежда трагично. Аз много исках да сме пак сестри, каквито си бяхме, без онова сополанче да застава между нас на всеки сантиметър. Аз се опитвах да припомня нещо от нашето детство - тя ми вика и М. така прави и ми се хили тъпо. Абе за мен и теб става дума, не за натрапника, бре! 