Юлски бебета 2013 - тема 19

Отменя ме, не мога да кажа нищо по този въпрос. Събота и неделя я взема и я оправя сутринта, храни я и ме оставя да спя . И на тренировка ходя, по 2 чАаса ме няма 4 пъти в седмицата. Вярно е, че ходят на работа, но там успяват да си починат психически. Мен това ми липсва. ВРЕме, в което да си изключа мозъка за Ева. Дали е яла, спала, акала, крива ли е... като знам, че той я гледа съм спокойна и не я мисля докато тренирам.

Бемол, радвам се, че всичко е наред!

И аз.

И аз. И никога да не забравят, че каквото и да направят, каквито и да са, аз винаги ще ги обичам!

Христос Воскресе!Бъдете здрави,щастливи и нека Бог закриля вас,децата ви и семействата ви!

Същата е моята цел!

Вече съм ви казвала за моите празници.Знаете,че не ги обичам.То...всъщност,не,че не ги обичам,ами просто винаги ми става мъчно на празници.Нямам нито едни хубав спомен от празник в детството си. То за това и ви казах вчера,че ви обичам.Беше ми станало тъжно,а не исках да ви товаря с моите депресии,та за това бях така кратка.
Ето сега сме с мм.Той винаги се опитва да създаде празнична атмосфера,да ми приповдигне настроението...Ще се погрижи за храната,за масата,за музиката...а аз ще седя и ще цивря.Иска ми се да седнем с баща ми(айде майките ни ги няма тук),но не става.Той вечно е пиян,брат ми не ни търси.Все аз трябва да му звъня,той АКО изобщо си вдигне телефона,ще ми каже"добре,ще дойда" и после не идва.
Днес ходихме на село.Там поне винаги ми е било приятно.Имам само хубави спомени от там.Но..сега,когато баба я няма..вече не е същото...
Задълбах.Извинявам се.

Христос Воскресе! Бъдете живи и здрави, вие и семействата ви 

Подаръче, като ти стане депресивно по празниците, не се чувствай напрягаща да споделяш. Знаеш, че тук, ако не друго, ще намериш съчувствие и подкрепа. Всяка една от нас е намирала такава в кофти моменти. Ахи, това го казвам и към теб.
Моите родители са разведени. Някой ден, ако събера сили, ще ви разкажа неща от моето детство, които никое дете не бива да преживява. Въпреки това, ги обичам от цялата си душа и сърце. Те също ме обичат и са ми голяма опора- и двамата помагат много.
Ние сме при свеки и в момента пиша от чисто новият и лаптоп. Тя все време няма,от  работа и грижи децата сколасва по веднъж в месеца да види за какво ли й е този уред.....

Ееехх момичета съжалявам,след моя пост прочетох доста тъжни редове.
Извинявам се и аз че ви товаря с мрачните си мисли,но ако не споделя ще гръмна от напрежение.
Благодаря ви,че ви има   

Христос воскресе! Ние сме на Пампорово и е хубаво:-) малко е изнервено'защото бебка мн плаче от баба си и тя се сдухва,а мм ме обвинява,че била свикнала само с мвн. За съжаление това е факт - не може да се откъсне от мен...надявам се да посвикне с други хора,защото е нещо страшно. Махайте лошите мисли и си направете най-хубавият първи Великден на децата:-) 

Христос Воскресе! Да сте все така позитивни, жизнерадостни и щастливи!  

Честито Възкресение!

Живи и здрави да сте всички!

Подаръче, juli, това е последният Великден, на който ви е простено дори и да сте малко тъжни. От следващата година трябва да се стараете детството на децата ви да бъде прекрасно.

Много мъчно ми става, като чета такива истории. Разчувствате ме, а не си го позволявам!

Джине, тук съм - чета ви най-редовно (през телефончето). Почти не мога да се добера до компа.
Тези дни минаха в много приятни емоции, цялото семейство вкъщи, готвене, глезене, гушкане, голям кефффффф...... а и много помощници. Брат ми със семейството си беше тук за празниците (че се преместиха в Берлин), та успях и на племенничките да се порадвам.
Мога да се похваля с нещо - успях да направя страхотно вкусен козунак, ММ ме хвали на всичко живо, много го обичам  тоз човек винаги знае как да ме погъделичка Последните дни прекарах повече време в готвене и месене, но аз обичам да се занимавам с кухнята и ми доставя огромно щастие да радвам най-вече близките си с разни вкусотни глезотии.
М. е добре, само дето както тръгна да ходи рано, рано и то доста добре, след като започнах да го слагам в проходиката - започна да ходи с гърдичките напред и да стъпва на пръсти и това започна да го прави след като от месец и нещо си ходеше добре и на цяло краче. Та от няколко дни се опитвам да не го слагам изобщо в проходилката и е много изморително, но поне сме много хора и се редуваме.
Подаръче, недей така - създай си хубави спомени с ТМ и бебка, не мисли за лоши неща от миналото. Аз съм дете на разведени родители и имам доста кофти спомени от детството си, но това не ми прече да тегля черта на всичко и да се наслаждавам максималко на тримата ми незаменими мъже и времето прекарано с тях. Сега е момента ние да създадем спомени на нашите деца, за празници, семейни традиции, ценности и всичко което те ще помнят  

Всички болнички да се оправят и да няма повече кашлици, сополи и температури.

Пине, К. е 9.500кг, кошницата е до 13 кг, но му е тясна, къса и много го спарваше. От столчето гледа през прозореца и на баща си се радва, малко се възмущава на защитната възглавница 

Светли празници и от нас

Заставам след Бемол.

По- страшно от това да си дете на разведени родители е да си дете на родители, които така и не са се развели... Няма да споделям подробности, защото не искам да си спомням.
Спомени от празници нямам никакви, когато бях дете празници бяха - 1 май, 24 май и 9 септември. Коледа и Великден нямаше. Манифестациите ми харесваха. Не знам как да оформя празниците и спомените на собственото си дете. Не искам да я възпитавам, че Великден е празник на козунака и шарените яйца, защото не е. Не искам и за жертви и бог да ѝ говоря, защото не ме интересуват и не искам да робува на това. Освен да ѝ обясня, че празнуваме пролетта, което реално в дълбоките традиции, а и днешните нагласи на хората (не винаги ясно формулирани в главите като мисъл) е така.

Джине, ти си всеопрощаваща! Завиждам ти. Аз не съм. Имам дълбоки белези в душата си от рани и не обичам хората, които са ми ги причинили. Ненавиждам ги за това, че и днес успяват да ме наранят.

Пине, и тук за пореден път те подкрепям. Колко пъти като малка само съм си пожелавала нашите да се разведат ! По-добре да бяха, вместо да им гледаме неразбирателството, отчуждението, студенината между тях...всичко това прехвърлиха върху нас и сега сме едни деца-темерути. Никога не ги видях да се целунат, да се прегърнат, да се обичат ! Никога ! Обаче нали било срамно да се разведеш....Като по-големи колко молихме баща ми да го направят, не та не. Срамно било. Ей това нещо не исках да вижда дъщеря ми !  Не изпитвам никаква вина, че съм се развела с баща и. Възпитавам я , че с нищо не е по-различна от тези с неразведените родители. Че е нормално дете. Подплатявам думите си с чести срещи с баща и, с добро отношение към него и уважение към сегашната му партньорка. 
За съжаление родителите ми не оценяват това и пред нея винаги ме коментират, от рода на "Ох на баба, горкото....Ма така е, като си дете на разведени родители !" Побеснявам ! Това което аз градя, те рушат 
За празници не ми се говори. Такива нямаше, те все бяха начумерени. Добре че беше баба. 

И аз съм всеопрощаваща. Не мога да тая злоба или ненавист в себе си. Научена съм да обичам всички, независимо какво са ми причинили. Лошо в себе си не тая . Каквото и да ми е сторил някой, прощавам и забравям. Много по-добре се чувствам така

За мен този Великден беше тъп. Фейсбук пълен с яйца  Народ, дето изобщо не знае какво празнува. Неверници, правещи се на християни. Ей това сме ние (не визирам никого от темичката ! ) Вярата ако не ти е в сърцето, няма смисъл от показност.

И накрая да се оплача....нали ви казвах, че ми останаха едни свободни 150 лв ? (от на Калина бусчето, нали другия месец няма да го плащам). И си викам, айде ще направя нещо за себе си. И почнах да търся ескурзии, почивки или заведение, в което да си празнувам рождения ден. Обмислях да си купя и някакво хубаво тоалетче. Но не би. Оказах се с огромна гнойна буца на венеца, изискваща незабавно посещение при зъболекар и лечение. Та ей там ще ми идат парите...Край с мечтите и плановете