МАЙ месец наближава - до срещата мечтана време не остана

Ще започна и аз от предишният ден. Сутринта ходих на тонове и доки каза да се разхождам интензивно. С ММ си направихме дълга разходка из града и когато се прибрах видях, че тапата ми е паднала. Звъннах на доки и и съобщих и тя каза да се върна да ме види за мое успокоение. Прегледа ме, разкритието беше 2 см, но шийката беше твърда и каза, че ми остават 2-3 дни. След обяд ходих с ММ за риба, времето беше страхотно, там си направих разходка. Вечерта усетих, че имам контракции, но не бяха регулярни. Към 4:00 сутринта вече бяха доста силнички на около 10 мин., аз подремвах между тях. Пих спазмалгон, доки ми бе казала ако имам контракции да пия един и ако са фалшиви ще спрат, а ако ли не ще улеснят получаването на разкритие. Болките не намаляха, в 10 сутринта вече бяха на 5 мин и доста болезнени, но час по късно отново станаха на 10 мин. Към 14:00 звъннах на доки да и кажа какво става и да  я питам да ходя ли до болницата. Тя ме повика в кабинета, прегледа ме и каза, че най-късно утре сутрин ще съм родила и ако се притеснявам да ходя в болницата да ме приемат. Аз отказах и се разбрахме в 17:00 да се чуем, да и кажа как съм. След прегледа вече започнаха истинските болки на интервали от 3-7 мин. В 17:30 отидох в болницата при нея за преглед за разкритие, вече бях с 4 см, но с все още твърда шийка и ни пусна да се разходим до 19:30. След по-малко от час се върнах обратно, вече ме болеше много и предпочитах да спестя гледката на семейството ми. Честно казано ми се искаше да ме срежат, но като ме приеха не казах нищо. В 19:00 вече ме бях приели и ми направиха клизма, честно казано си го представях много гадно, не беше. В 19:30 ми пуснаха системата с Окситоцин и контракциите станаха на 2-3 мин и страшно болезнени, тук вече започнах да викам и охкам много сериозно за което се извиних на всички, чувствах се неодобно, защото жената до мен не издаваше и звук, а само повтаряше, че не може повече, а аз се дерех на всяка контракция. Никога не съм мислила, че ще викам така. В 21:00 ми пукнаха мехура. В 21:30 бях с 7 см разкритие, а другата жена вече беше родила. В 21:45  ми започнаха напъните, доки каза да се опитам да предишам следващите няколко, защото още ми е малко разкритието и бебка ще ми разкъса шийката. Това беше най-трудното нещо, което някога съм правила. Четири контракции по-късно ми позволи да напъвам по-малко и каза, че болката ще намалее, така и стана. След няколко силни напъна ми каза, че съм готова и в 22:00 се качих на магарето. Похвалиха ме, че напъвам перфектно. Тук ми прилоша и ме напръскаха с вода. Напъните са ми в мъгла, сякаш не съм била там, просветля ми чак когато чух как в 22:10 малката изплака. Видях я, след това последва шев и кройка, имам 3 външни шева и кой знае колко вътрешни, защото шиенето продължи половин час. Бяха ми сложили местна упойка, но външните шевове си ги усетих и пак си повиках. Включиха ми Окситоцин, сложиха ми пясъка и торба с лед на шевовете. След малко пуснаха ММ при мен, много се зарадвах, стоя при мен и ме прегръща и целува през цялото време. Беше много щастлив, защото му бяха показали и бебето. В 12:30 ме преведоха в стаята, а на другата сутрин в 6:00 ми донесоха малкото съкровище. Беше направо перфектна, за пръв път я видях и докоснах, чувството беше уникално. Сега, една седмица по-късно болката е само спомен, а малкото съкровище спи на метър от мен. Единственото което още ме тормози е, че не мога да седна спокойно заради шевовете, но и това ще мине. На неродилите мами мога само да пожелая леко и възможно наи-безболезнено раждане. Както някоя мама беше казала, болката е точно толкова, колкото можеш да понесеш и се забравя почти веднага. Сега като се върна назад не си спомням с лошо раждането, а с трепетното очакване и еуфорията.