МАЙ месец наближава - до срещата мечтана време не остана

Отидохме с ММ в понеделник в болницата и ме приеха в 13ч. Оправихме документите, няколко опита докато ми сложат абокат и съответно 3 спукани вени, но това при мен не е нещо ново. Прегледаха ме на ехограф, клизма и съответно първата част от хапчето ми сложиха. След няколко часа имаше преглед - 2 пръста разкритие, и последва пак парче от хапчето. И така до към 2ч през нощта когато почна да ме боли много и нещо да ме натиска силно в дясно точно под ребрата. Какво беше това натискане не се разбра макар че док ме прегледа пак. Разкриетието не се промени, а и при всяко бъркане мноого ме болеше. Док почна да се замисля че щом така ме боли от 2 пръста..какво ли ще е от главичката. Аз съответно след 12 часа болежки почнах да се замислям за секцио. При поредното преглеждане в 5ч вече бях сигурна че го искам и се разбрахме  с док за 8,30 сутринта. Опитах се да поспя, сложиха ми инжекция но контракцийте бяха толкова на често че нямаше шанс, а разкритието така и не се промени. Сутринта ми казаха да се изкъпя, и към 7 док пак ме прегледа. Всичко добре, сложиха ми още една инжекция да не ме боли толкова и зачаках часа за секциото. Да ама не..в 7,15 само усетих нещо и ...водите ми потекоха. Точно ме бяха включили вече на системи, а и дойдоха за 2-ра клизма. Направо чудничко.   Като се изправих съответно стана..мазало. И от там като се почнаха едни контракции..едни адски болки..направо полудях. Докато дойде анестезиоложката този час ми се стори като година. Но в момента в който легнах на масата и ми сложиха упойката..вече беше чудесно. Бебчо го извадиха за 2 мин. но се оказа че е със силно затегната пъпна връв около вратлето и в крайна сметка добре че е било секцио.   Именно заради това не е могъл и да слезе надлу и да има разкритие. Даже заради това и разреза ми е малко по- голям от обичайното. Когато проплака и ми го дадоха да го целуна беше най- вълнуващият момент.   След това ме дооправиха и оставиха в реанимация за 5 часа където през цялото време бяхме с ММ и даже след 3 часа и бебчо ни донесоха да му се порадваме. Към 5ч ме качиха в моята стая, като операцията изобщо не ме болеше. Само малко ме придърпваше при ставане и ходене. На следващият ден вече бях доста по-добре. Изобщо не ме е болял разреза, по скоро ми беше кофти при изправянето от леглото. То май и за това се съгласиха да ме пуснат по- рано.   Много исках да се роди на 12-ти...но явно от малък ще си има собствено мнение.