Пренебрегването, когато не си една от тях

Интересна тема сте зачепкали...

Не мога да се съглася нито напълно с едната теза, нито с другата.
Истината е някъде по средата. Има хора с нисък праг на търпимост към чуждите проблеми, наречете ги егоисти, но ние сме си ги избрали за приятели, така че на себе си трябва да се сърдим. Има и такива, които дълго и мъчително понасят /а може би не е мъчително, а е наслада, знам ли/ да им се разказват до безкрай какви ли не проблеми, патила и т.н. Същото е и с жените били те майки, не-майки ..... вече тотално се обърках от 1-ва до 20-та страница....
Факт е обаче, че всички, които защитаваха крайна позиция в темата, всъщност дискриминираха при все, че твърдяха, че са дискриминирани, обидени и т.н..  Изказвания  в стил ала "това е форум за майки, какво искате да чуете тук, като не ви харесва, не пускайте коментари" и "завиждат, защото нямат мъж, от който да родят деца, а всъщност много го искат" и "нормалната жена иска деца (подразбирайте тази дето не иска, не е нормална)"  са точно толкова грозни, колкото и такива за "насраните памперси", "ценните гени" и т.н.

Този спор ще е същият като за кокошката и яйцето. Всеки има своята истина. Факт е, че хората се променят, особено при такива събития. Факт е, че много родители (и майки, и бащи) тотално изтрещяват. Колко е нормално или не, всеки преценява за себе си дали може да го понесе. Ако не - не е краят на света, дошло е време всеки да поеме по пътя си. Обикновено е за добро  


Лейди Мармалад, това са проекции на собствените страхове и суеверия.

Абсолютно ми е познато подобно поведение. Жена, с която се срещахме и имахме приказка години наред, се промени тотално, когато роди. С течение на времето се случиха разни неща и сега изобщо не се срещаме.

Когато обстоятелствата се променят, няма как човек да остане непроменен. Това би било по-ненормално.

Може пък това да е някаква компенсаторна реакция на новите майки, за това че със стария им живот е свършено. Просто няма как вече да се ходи по барове, на концерти и такива неща. За това се вкопчват в пюретата и памперсите. Има даже някаква завист в това, че примерно ти си свободна да стоиш на купон до 3 сутринта, а пък тя трябва да сменя гащи и да кърми примерно.

Е айде сега. По същата логика младата майка може да каже, че ти й завиждаш, защото нямаш дете.

Изобщо си е до човек и както има майки които нетактично и досадно говорят само за децата си, така има и "свободни електрони", които нетактично и досадно занимават родилите си приятелки с истории колко са изпили снощи в някакъв бар.

Нормално е майката да се интересува от пюрета, нормално е свободната жена да се интересува от излизания и купони, всеки според ежедневието си. Ако са приятелки, всяка ще прави необходимото да влиза в положението на другата. Ако просто си търсят на кого да си издрънкат глупостите, значи не са приятелки, а познати и няма какво да се събират и да си досаждат една на друга, ами всяка да си търси компания сред себеподобните.

Светът дали щеше да е едно по-хубаво място, ако нямаше завист, а просто всеки се радваше на това, което има и се опитваше да го надгради и постигне целите си. Изобщо завистта градивна или деградивна сила е?

Деградивна е, разбира се. Но в тези отношения понякога става дума не за завист, а за чист егоизъм. Даже и ревност. Появява се или си отива някой и настъпва драма. Ето, сега това същество ми отне приятелката.

Не е точно по същата логика, защото според мен трудно се завижда за нещо, което не познаваш. А да знаеш, че си имал, а сега нямаш, че и си е твоя отговорност, че нямаш - ами по-голям повод за завист е.
Единствените, които не завиждат, са удовлетворените хора, независимо дали са или не са родители. Когато се чувстваш окей с това, което имаш - тогава нито гледаш в чуждата паничка какво е сипано, нито съдиш другия за живота му, нито редиш назидателни проповеди кое е най-важното. А в темата се изредихме много жени точно тези 3 неща да правим - значи всяка от нас не е удовлетворена напълно от живота си и й се иска още нещо или съвсем друго нещо.
Резервирана съм към хора, които разпалено обясняват кое е най-важното и, каква изненада, то е нещо, което те притежават. Винаги ми звучи изкуствено и някак самоубеждаващо, сякаш самите те не си вярват.

А кой е казал, че майките не излизат?
Ама сигурно, ако не се натряскаш като свиня  и ако нямаш за разказване история от типа " вдигай капака, не краката" не е забавно.

Не ме карай да цитирам мнението за стоенето до 3 и как майката не може, защото сменя памперси. Не ми се търси просто.

Аз бях свидетел на един разговор, в който една бременна жена разправяше, как загубила първото си дете в седмия месец, понеже една нейна приятелка, която била бездетна я урочасала. Много грозно и гадно ми стана!

Според мен трябва да има разбиране и от двете страни, трудно е да си майка, но същото така е трудно да не си . 

Е, хубаво, де, майката сменя памперси, а немайката няма ли задължения, на работа не ходи ли?

Според мен работата може да се сравнява с бебе. Като си на работа все някога тя свършва и после си свободен да правиш нещо друго, с бебе няма такъв сюжет, поне докато не започне да остава с роднини или гледачки.
Аз пък не мога да понясям да си говоря с някоя майка само за бебета и памперси, даже отбягвам такива, които нямат други интереси освен бебето. Вярно, с първото човек е в голям стрес и наистина много се вълнува, но в един момент ми писна да говоря с хора и да слушам само за това. Но факт имам такива познати, които просто от друго не се вълнуват.

Има, разбира се, но нали авторката беше казала, че нейни познати майки се смятат за мерило на вселенските ценности.
Тази тема започна да ми се припокрива с онази защо не раждали българките