В момента чета ... - 28

Нелчо, няма връзка между книгите, абсолютно самостоятелни са.

Дано да приведат и тези книги на Мюсо у нас , аз си го харесвам много 

Между другото и  "Знахар" и "Джейн Еър" се смятат за "по-младежки" книги, но аз тая година подкарах с "Игрите на глада", "Легендата", "Дивергенти" и почти допрях дъното на възрастовата граница с "Дневникът на един Дръндьо", така че всичко ми е в реда на нещата  Сега започвам и "Вината в нашите звезди". Да видим! 

А "Джойленд" е приказка!

"Вината..." я четох  по молба на дъщеря ми. Книгата е тийнеджйрска по описание, но доста добра (ако издържиш изключително елементарното звучене в началото). Запомнящ се сюжет.

Сън, една след друга ли ги прочете Ако е така- адмирации!
На мен са ми любими, но си признавам, че съм правила големи паузи между отделните части.

Сега чета"Пир за врани", на 600 страница съм и нищо съществено не се случва...може в оставащите 200 страници да стане интересно, знам ли..Все пак се чудя как са я филмирали тази част като няма развитие? Колкото 3-та част беше динамична и интересна, толкова тази е мудна и заспала. Ако и 5-та е такава - няма да мога да я изкарам до края, признавам си.

А кои книги са за стари хора? Пардон - зрели хора? 

Прочетох "Защитна стена" - 4,5/5  

Сега ще започна:

 Аз прочетох "Аз преди теб". Сега не знам какво да чета. 

Аз лично не си поставям подобни ограничения, чета всичко, което ми се чете в момента - наистина се интересувам от всичките различни светове, които могат книгите да ми предоставят. Старая се да не задълбавам в един жанр или един писател, но обичам и да правя паралели между книгите, затова понякога задълбаването е неизбежно За "Знахар" хората казват "Оо, и аз я четох като дете, много е хубава", а за "Джейн Еър" - "Много -хубава книга, особено ако си млад" Но при класиката особено нещата стоят по такъв начин, че независимо от възрастта, четейки дадената книга, винаги ще можеш да откриеш ценното в нея /ако искаш и ако позволиш, разбира се /. А фразата ми относно "Дръндьо" е във връзка с това, че деца на 7-8-9г. го четат, т.е. в момента това явно е модерното прохождане в четенето като цяло, което го поставя автоматично близо до долната възрастова граница за четене въобще

Сутринта подкарах "Вината в нашите звезди" и я преполових - увлекателна е и ми харесват всички герои, за пръв път ми се случва.

Иначе мога да дам лични примери за книги за по-зрели хора - веднага ми идват "Богът на дребните неща", "Сто години самота", "Името на розата", "Идиот"... и не защото не са толкова лесно четими, а защото смятам, че съм била на косъм да уловя нещо в тях, че съм предусетила нещо силно, истинско и високо, но съм го изпуснала. И все пак книгите ми харесаха дори на това ниво, което съм успяла да разбера. Като "поузрея" /имам предвид на години, защото другото "узряване" не е неизбежно и няма как да съм сигурна, че ми се е случило /  искам пак да ги прочета и се надявам, че това чувство на нещо неуловено, ще се замести от някакво блажено осъзнаване  

п.с. тая нощ сънувах Христо Блажев - на какво е?

 Ще си проличи.    И да споделиш, ей.

 Много хубав пост си написала. 

unchita много ми хареса поста ти

Нели коментар за книгата ще споделиш ли? Много ми е интересно как ти я възприемаш 

Унчита, много ми хареса поста ти. Точно това не ми беше ясно - обясненията за възрастта и възприемането на книгите. Съгласна съм с теб!

Наистина много хубаво си го казала, unchita!
 A kласиката затова е класика,  заради интереса на тези, които след десетилетия и дори  векове посягат към нея, за да се докоснат до непреходното й въздействие. 

Момичета, радвам се, че сте ме разбрали, защото като пишех този пост, имах чувството, че е невъзможно да обясня нещата така, че да ме разбере някой  

neli mar4 - нищо пикантно не беше. Бяхме в центъра на едно градче, където щеше да има някаква празнична програма и в една беседка /за да не ни вали/ ни бяха събрали всички участници и там беше и той и много се притесняваше, четеше си речта... пък аз нито знаех за какво съм там - ще играя ли, ще пея ли... пък не се притеснявах и ми беше любопитно, че той се притеснява. Това беше в общи линии

Кости, заради теб ще споделя коментар за , макар че мислех да не го правя. Сигурно ще има момичета, на чието мнение противореча, но това, което ще напиша е моето.

 Това е книга, към която човек не може да остане безразличен. Засяга тежък проблем, може да остави отпечатък върху хората със сериозни здравословни проблеми. Аз също се замислих върху това колко сме нищожни пред съдбата си, как животът ни за миг може да се преобърне и да промени съществуването ни.
 Но не бих определила книгата като шедьовър. Дори бих я наредила сред четивата, наречени чиклит. Доста е разтеглена историята, доста захаросана, но неизпипана. Би била представена добре като филм, но мисля, че като книга съдържанието й щеше да бъде показано по-силно в по-малък обем./наполовина/. Мелодраматична е изцяло, написана толкова посредствено и леко, че на места ме подразни. Със сигурност ще се хареса на момичета, които тепърва се влюбват. Аз предусещах развоя на събитията, то си беше като историите в розовите романи, които съм чела преди 23-25 години. Изненада ме само краят на книгата. Очаквах друга развръзка.
Едно изречение ми се наби на очи и ме накара да се усмихна, не мога да не го спомена :  "Ти можеш!". Някои ще разберат от коя книга е и защо го споменавам.