Юлски бебета 2013 - тема 20

не знам за подаръци. И моите са летни двамата, предстоят рождени дни и нямам представа какви подаръци биха били подходящи. Имат толкова много дрехи, че буквално няма място за тях, само за един сезон са повече от нашите с баща им изобщо (а аз имам доста много дрехи); играчки.... вчера изхвърлих 8 торби с изпочупени играчки, свалихме 2 чувала в мазето и пак останаха адски много, няма къде да ги прибирам. А аз съм купила на големия общо десетина играчки за 4 години и половина- представи си за колко подаръци иде реч. И така погледнато, не искам никакви подаръци за тях, близките ни дават пари обикновено и ние ги харчим за каквото има наистина нужда в определен момент - примерно трябват нови ботуши през януари ( 6 месеца след рождения ден) или ей сега съм си наумила да купя малък стол за хранене на бебето, от тези, които се закачат на масата и са преносими, струва ми се удобно да го носим с нас на море, кръчма и т.н.

Сингапур + Куала Лумпур и Аржентина ми звучат страхотно! И двете! Преди години един близък беше в Аржентина, Буенос Айрес и Игуасу са ясни, но той отиде още по на юг- Огнена земя, до края на континента. Такива приключения, такива красоти! Водата е с цвета на небето, синя-синя! Това ужасно ме впечатли, не е просто отражение, а истински цвят! Струва си, много си струва там!
Сингапур също ми е тръпка, но там е по-различно, по-градски туризъм. И Куала Лумпур, и Манила- все интересно, различно, но по-малко приключенско май. Ей, Пина, знаеш ли как ме размечта- аз искам да отида къде ли не, но тръпка голяма са ми Соломоновите острови и Папуа Нова Гвинея, ееех!

За съжаление имам право само на един избор и програмата не е свободна, а каквото предлагат тур агенциите. И ограничения в бюджета имам. Иначе стъклено синя вода, напълно прозрачна има в Червено море, особено южните египетски курорти. Няма нужда да се ходи на 15 000 километра, има и по- близо, че и евтино    Сингапур е градски туризъм, мен ме кефи, но + Бали и Ява има и много дъхоспираща природа - палми, орхидеи, оризови полета, слонове, езера, древни будистки храмове.

Баща ми има много заболявания, кое от кое по-тежко. Реши, че трябва да отиде на ТЕЛК, а и има пълното право на това. Тъй като е много зле с белите дробове, му написаха да отиде на пулмолог. В болницата в която работя, такъв има. Аз като персонал имам пълното право да водя там родителите си и да ги лекувам безплатно.Пише го в Правилника. Рядко съм се възползвала от това си право, гледам да не съм нахална. Днес обаче, заради ТЕЛК-а, се наложи. Оставих Боци на майка и с татко отидохме да чакаме въпросния лекар. Оказа се,че е на съвещание. Оставих баща ми чинно да чака, а аз се видях с колегите. Изрично бях говорила със сестрата какъв е проблема, че ни трябва бележка за ТЕЛК и т.н. Тя каза, че няма никакъв проблем, доктора щял да ни помогне. За съжаление той имаше работа и каза, че ще дойде след 11.30. Прибрахме се, но понеже нямаше кой да гледа Боци (майка излезе) в 11.30 татко отиде сам, като помолих моята колежка да го заведе вместо мен. И от там се почна....Татко ми се обади  треперещ глас, обиден, огорчен, готов да заплаче.... Каза ми, че  доктора се е отнесъл с него буквално като с куче ! Попитал го какво прави тук, защо е дошъл? Взел да му крещи, че нямал еди-какви си документи....Татко му обяснил, че може да набави всичко, само да не му крещи...Онзи още повече се развикал, казал му че аз съм никоя в тази болница, че какво като съм персонал, татко нямал право на прегледи !? (извинете, ама някой май не е чел Правилника на болницата ! ) Изкарал татко лъжец, че един вид иска да ограби държавата като се прави на болен. Изобщо крещял му е, обиждал го е, наричал го е какъв ли не...баща ми беше смазан. заради мен просто си тръгнал, без да реагира. Обади ми се съсипан. От обида, от болка, от....не знам и аз какво. каза, че никой до сега не се е държал така грубо с него и не е потъпквал така личността му. Побеснях. С този лекар аз се познавам, макар и бегло. Нямала съм проблеми с него. Винаги съм била учтива с него. Почуствах се ужасно заради белите коси на баща ми. Той не беше отишъл да краде, той само искаше една бележка за ТЕЛК.....В обидата си, се беше паникьосал и си забравил очилата....Казах му веднага да ме кара в болницата. Събудих Боци и хукнах да потърся обяснение. НО...без да се карам, исках с добро.  Понеже Боци беше кисел, взех го с мен. Влязох при доктора, поздравих, извиних се че го прекъсвам. Казах му, че искам да се представя, казах му къде работя, от колко време, в коя клиника. казах му, че вероятно е забравил коя съм. Не бил. Изсъска ми че му губя времето. Тогава директно го попитах, спокойно и тихо, кое е наложило грубото му и арогантно държане спрямо баща ми? Попитах колко пъти когато той е бил при мен в кабинета на шефката, той е видял от мен такова държане? Че като избухна този човек ! Започна да ми крещи, да сипе обиди и да трепери от зло !!! Боци се уплаши, сви устичка да заплаче...Той продължи да вика срещу него. Учтиво и със сълзи на очи го помолих да не вика, и че ако с татко не сме прави и сме го обидили с нещо , да ми го каже човешки, нормално, тихичко....Той се разкрещя коя съм аз, че да му казвам какво да прави???? Що за ненормални хора сме да идваме при него неподготвени (при което аз се светнах, че човека може и пари да е искал....) Казвам ви, сигурно щеше да ме удари ако не беше Боци у мен. такава злоба, такава пяна от човек не бях виждала....Накрая просто ме изгони!!! Отвори вратата и се разкрещя пред пациентите вън :"Махай се !!! Изчезвай веднага !!! Напусни !!!!" Казах му, че просто искам да се разберем нормално, хич не ме и чу. Излязох (по-скоро бях изгонена) и се разплаках. Почуствах се ужасно унижена, потъпкана, ограбена....и аз не знам как. Отидох плачейки при шефката и и разказах. Казах и че искам да пусна жалба, пък макар и тя да няма ефект. тя ме посъветва да не го правя. демек аз съм никоя и никой няма да повярва на някаква секретарка...да съм била забравела....
Кажете ми, как такъв човек се нарича лекар? След като обиди мен така, какво ли става с пациентите??? Как ли се държи с тях? Не се ли посвени да изгони една майка с бебе? Що за човек е това да обижда и крещи на жена, с бебе при това ? Осъзнах, че наистина съм безсилна, че няма инстанция която дам и повярва и да го накаже. Много плаках. Баща ми е като попарен. цял следобед обсъждаме това и не можем да повярваме, че някой така е потъпкал достойнството и правата ни, и като хора и като пациенти. Търсихме грешката в себе си, не намерихме. Дори и баща ми да е бил с непълен комплект документи, има си начин да се каже , нали? Много ми е криво, направо ме боли душата. Защото ако го бях предизвикала, щеше да е друго. А аз (нито пък татко) нито съм го предизвикала, нито съм му казала каквото и да е което да го ядоса....Замислих се, как нямам никакво право на достойнство. Никакво право на нормално отношение. Никакво право да се оплача и да получа възмездие.
Междувременно сестрата от кабинета му разказала всичко на колежката  и също изразила възмущение от държането на шефа си.. Но ако се стигне до съд, удобно ще забрави всичко....
Мамка му , стана дълго......