Re: ♥ GB - В очакване на слънцето ♥ Тема 76 Аз вече не съм ангел !!!.....

41 с- 2-ра част
Дж.-Дъще ,отвори вратата,хайде,да поговорим.Отвори.
      -Любов моя,дъще,отвори вратата,нека поговорим,така не бива.
М.  -Татко, върви си,ти не разбираш ли?Оставете ме на спокойствие!
Т.-  -Какво стана?Не отваря ли?
Дж.-Ако поискам,аз тази врата ще я отворя,е, добре знаеш
Т.-   Не се съмнявам,не се съмнявам.Ти всичко знаеш.В този дом всичко знаеш само ти.А сега, аз тебе,всезнаещия, те питам,как ние всичко това ще оправим?Как ще върнем Мелис в предишното състояние?
 Дж.-Мелис е голямо момиче.Като излезе,всичко ще и обясним и тя ще ни разбере.
 Т.-  Нас?В смисъл нас? Мен в това даже не ме намесвай.Защото ти искаш развод.Затова ти сам   всичко ще и обясниш, аз за нищо няма да говоря за това.
 Дж.-Развод искам аз,не ти.Каквото е нужно да се обясни на дъщеря ни, аз ще и обясня.Ти не се намесвай.
 Т.-Виж какво ще ти кажа, в никакъв случай не докосвай тая тема!
     Не ме обвинявай за всичко случващо се.Да!И с дъщеря ни ще разговаряш ти, не аз.
 Дж.-Да, разбира се.Бягай,бягай.Както ти винаги правиш,бягай.
 Т.-Може би това от теб съм го научила?
дж.-Избягай,аз сам ще говоря с момичето,ти не се притеснявай
 Т,-Говори

    Зейнеп с дядото:
 З.-Понякога човек е длъжен да приеме , че не е прав.Затова не е лошо да поиска извинение.На    мястото на мама,аз иначе бих постъпила с тебе.първо, не бих ти позволила да останеш тук.Ние с мама много си приличаме.Но, разбира се , понякога нашите мнения се разминават.Тя от теб очаква само едно-извинение, тя не ми е казала, но аз знам.Майка ми няма да позволи ти да си отидеш.Каквото и да се е случило, ще поплаче, ще се разтрои, ще затвори болката в себе си,но няма да ти даде да си отидеш.Молбата за извинение ,прави човека свободен.Наистина.

   В дома на Сайерови:
А.- Уфук!
У.- Слушам,Г-н Ахмет.
А.- Керем до това време не се ли е върнал?
У.- Не, г-дине,...Джан е катастрофирал...
А.- Добре...зная...

К.- Това истина ли ,аа?Това , което е написано в писмото, истина ли е?Той е написал!Убиеца е Ахмет Сайер, е написал!Ти ли си убил родителите на Баръш!?
   - Татко,добре ли си?
А.- Добре съм....как е приятелят ти?
К.- Добре, не е зле.Заведох го в къщи.Аз слизам.
А.- Добре.

     Баръш при баба си:
Б.- Бабо, аз ще се разходя.Исках да те предупредя, с приятели ще се повеселим, ще пийнем, а после може да отидем с други приятели на забава, разбра ли?даже не мисли  да ме разубеждаваш,аз отивам, ясно,ето виж,тръгвам.Бабо! Тръгвам!
     Кажи, каквото и да е.Кажи: Баръш, ти не можеш да отидеш, кажи.Стой си в къщи ,кажи.Ти винаги така си казвала и сега го кажи.Моля те,кажи ми , каквото и да е,хайде ,кажи:Баръ-, сине, не излизай.Хайде,бабо,,моля те,кажи нещо..

     Сутринта в стаята на Керем:
З.- Керем!
К.- Зейнеп! Кога дойде?да беше предупредила.
З.- Не знам, реших да те изненадам,но ако съм те изплашила, извинявай.
К.- Не, не...не се изплаших, ти просто така безшумно дойде..
З.- Извинявай
К.- Ти какво, сама ли дойде?
З.- да, защо?
К.-Зейнеп,колко пъти ти казах ,да не излизаш сама!?Трябваше да ми се обадиш,да ми кажеш,Керем, ела ме вземи.
З.- Керем, какво става с теб?
К.- Нищо, нищо не става.
З,- Ти от няколко дена това говориш "Сама не излизай,сама не идвай", аз не теб разбирам.Аз по-рано сама се разхождах, нямаше проблем.
К.- Зная.Не зная....тебе някой следеше ли те?
З.- Не
К.- Добре.Ти нещо яла ли си? Закусвала ли си?
З.- Не, не съм закусвала.
К.-Добре.Аз нещо ще приготвя или ще кажа на Нургюл да приготви,да хапнем нещо ,за да не губим време на вън.
З.-Добре, както искаш.

   Сутринта в Джихан:
Дж. - Дъще, колко е часът?Дъще, колко е часът?    Мелис! Дъще! Мелис!О!Гоподи Боже! Почакай за минутка, поспри.Така не може, трябва да седнем и да поговорим.Защо така бягаш?Колко може така?Ела.

   В стаята на Керем:
К.-ОК!Закуската е готова
З.- Много добре
К.- зейнеп, ти добре ли си?
З.- Добре съм.
К.- сигурна ли си?
З.-Да.Това ..Аз се тревожа за Ямур...
К.- А защо те се разделиха с Джан?
З.- Майка и научи,там всичко е объркано, наговорила и всякакви неща и прочие
К.- Какви неща и е наговорила?
З.- Е,какво може, Джан те използва и всякакви такива
К.- наистина?За Джан това?Джан е един от най-добрите хора, които познавам, той много обича Ямур.
З.- знам, че е така.
К.- Да го беше видяла вчера.
З.- Вие сте се виждали вчера?
К.- Да..беше катастрофирал.
З.- Какво?Какво с него?Какво се е случило?
К.- Не,само колата е разбита и толкова.
З.- А, добре.
К.-По-добре майка и да не се месеше...
З.- И аз така мисля...
К.-А ако твоята майка нещо такова ти каже...
З.- която вече е казвала...ако питаш,какво ще направя...аз все още съм тук.Хубавото е ,че мама осъзна своята грешка и не започна да настоява. Но аз и леля Хафизе се опитвам да разбера,защото тя не познава Джан,така както ние го познаваме  и иска да защити Ямур, затова не мога да и се ядосвам.

 Джихан и Мелис:
М. -Ще закъснея за училище.
Дж.-Няма да закъснееш.Аз ще те закарам, не се притеснявай.
М.- добре,сега ще ме закараш,а когато отидеш да в друг дом, тогава какво?
Дж,-А, така добре ли е ?
М.- Не, но седнете, поговорете с мама, решете проблемите между себе си.
Дж.-Дъще,ние с майка ти не сме обидени един на друг.Ние по различен начих гледаме на света.До сега се опитвахме, но повече не се получава.Така ще е по-добре за всички нас.
М.-Ще бъдете ли щастливи ако се разведете?Така ли?
Дж.-А ти как мислиш?Погледни ни! дъще, единствена моя,нашия развод по никакъв начин не е свързан с теб,ти все така ще си нашата единствена дъщеря.Ние винаги ще се срещаме,ще се разхождаме заедно,ще ядем заедно, ще прекарваме време заедно....аз ти обещавам
М.- Не ми обещавай, татко,ти досега нито едно обещание не си одържал и затова не започвай да обещаваш.