Питието вечер – кога е за притеснение?

За съжаление трябва да се съглася с Пумукъл..
Ро,не се отчайвай,говорете,обсъждайте..Има надежда,все пак е млад,а бракът ви е в началото...Но мисли за децата,ако видиш,че нещата не се променят..
Стискам ти палци да си много силна и търпелива,но все пак не до безкрайност.

Ами не  Не пия,не пуша,игри не играя,ТВ не гледам,освен новини от дъжд на вятър,даже във ФБ не вися.Относно първото-честно,не знам!Не усещам нищо,вероятно съм привикнала.
Сексуалният ни живот учудващо е все още редовен и качествен,но то е предполагам защото е денем,когато голямото дете е на градина.Тогава не е пил.Ако имахме възможност само вечер-убедена съм щеше да е провал
Да,сигурна съм  Все пак тактично ще напомням до тогава

Няма да спре нито на 6.05, нито на еди кога си. Какво е мисленето на алкохолика? Алкохоликъг обещава, че ще спре и казва истината, но като дойде определената дата какво става в главата му. Явно трябва да се допусне, че алкохоликът мисли по друг начин. Всъщност кое може да направи един алкохолик нещастен? Това да не пие. Точно, когато спре да пие на същия , другия или последващ ден ще се почувства нещастен, ограбен, че му се отнема едва ли не правото на живот. И в един момент ще го поиска отново и всичко се повтаря. При алкохоликът има самозалъгване при мисленето му. Някъде му казват обсесия на ума. Аз ще му викам самозалъгване. И това го кара да стига от момент, в който отрича и обещава да спре до състоянието, в което вижда в алкохола единственият възможен изход от ситуацията. Какво прави алкохола. Алкохолът дава реалността, която всеки алкохолик иска. И умът какво прави, отрича действителността и иска алкохолната реалност.
 Та какво се прави. Първо един алкохолик трябва да поиска да се възстанови. Не го ли пожелае, ще пие. Ама да пожелае да се възстанови повече от всичко друго. Там е ключът от квартирата с парите. Иначе колкото и да се вайкат близките около него само си го дундуркат. От това дундуркане нищо не излиза и резултата е един и същ. Беше написано за интервенцията нещо. Има из нета материали за интервенцията беше спомената няколко реда нагоре. Но не е ли решил един човек, че иска да се възстанови и с топ да се гърми, не може да се накара. Нарочно думата решил е в минало време.
Не е до воля, а до желание. По принцип алкохолиците имат много отслабена воля към алкохола и доста добра към другите неща,  извинения от сорта,  ако еди какво си да стане и няма да пия, не работят. С жена, без жена, със семейство или без него, с работа или без работа няма значение. Няма ли решение за възстановяване, не става нищо.
Варианти за търсене на помощ много се предлагат. Има работещи неща има и неработещи неща. Но повече зависи от индивида отколкото от каквото и да е.
Всъщност алкохолизмът е страшен и не е страшен. Всичко започва с желанието да се спре пиенето.  Всъщност за възстановяване се изисква само желание, търпение и труд за да успее този процес.

Да, както вече са ти казали, много голям проблем имаш с мъжа ти и алкохола. Ако още не е голям, ще стане в перспектива.

Оправдания винаги ще се намерят за някой порок. Много е важен характера на човека. Моя мъж също работи много, а шефа му е кретен и го заплашва поне веднъж седмично, че ще го уволни. На работа му е нервно. Прибирал се е разстроен, но като поговорим и му олеква. Никога не е посягал към някаква утеха, различна от мен. Алкохол пие само ако излезем с компания и повче от бира и половина две не може да поеме.
Ако човека иска да пие ще си намери куп причини. Ако наистина има проблем, ще му олекне ако поговорите и прекарате време заедно, без алкохол и други стимуланти.
Успех в борбата! Няма да ти е лесно, като  се има предвид, че тепърва ти ще си виновна за всичко заобикалящо го.

Някои хора са предразположени към алкохолизъм или друг вид наркомании. Смята се, че донякъде има и наследствен фактор, макар че не е задължително. Затова и някои посягат към пиенето като са нервни, а други - не. Причината далеч не в нервите, те са просто оправдание. Така се започва, днес те нерви шефа на работа, утре някой друг, после кръщенето- как да не пие там... и т.н поводи да искаш...Истинската причина е в потребността му да приема алкохол.
Единствено остава да се надяваме, че като обещае още няколко пъти и не успее да спре, може да осъзнае, че наистина има проблем и да се съгласи на терапия 

На работа не ходите ли?

Аз съм в майчинство а той работи на смени.
При него вероятно е до някъде и наследствено,защото майка му пие по галон бира(от големите) на вечер и за нея си е ок.Не искам да я коментирам,за мен тя не е родител.Не може да излизаш с детето си по дискотеките,да виждаш,че се напива здравата,че употребява наркотици и да се хилиш като тиква  Дядо му(този,с който е живял) също е пиел много

Борбата няма да е лека тогава, щом е имал такива примери - дядо, майка...
Дано се осъзнае и да започне да търси помощ за зависимостта си от специалист!

Да разбирам ли, че употребява и наркотици ?

Да. При хората, склонни към зависимости, се търси първопричината. Защото човекът може да спре да пие в относително спокоен период и в последствие пак да започне. Или да се вкопчи в нещо друго.

Алкохолът изтласква негативните емоции - навън или навътре. При хората с "кротко" пиянство потиска емоциите навътре - човек е саморазрушителен. Пиейки, човек изтласква лошото, а отделно се и самонаказва/разрушава, защото чувства вина за случилото се лошо в живота си. Това са често свръх самокритични хора, които са били критикувани като деца. Типажите със свръх контрол (не над пиенето, а по принцип), по-рядко или по-бавно достигат до описаните в по-горен пост фази на алкохолизма.

При тези хора, при които пиенето изкарва агресията навън (обратният вариант), говорим за лошо пиянство. Но при всички положения човек има проблем с агресията - дали авто агресия, защото не се обича достатъчно, дали агресия, която не канализира навън своевременно, а натрупва, и намира отдушник в пиенето. Агресията е полезна, когато е устрем, предприемачество и прочие, но много често - и специално при мъжете - поради възпитание в "мъжки" качества от страна на общество и семейство - няма противовес (емпатия, изразяване на чувства), т.е. няма вентили за излизането тази агресия.  И се пие, до припадък понякога. Лекуването на пиянството обаче не свършва със спирането на алкохола, дори и ако човек спре да пие до живот. Поне що говорим до зависим характер - там е хубаво да има работа по промяна на поведенческите модели.

Покрай досадната лекция пропуснах по-същественото - работи се в посока на разчупване на моделите, на рутината "върне се след работа и изпие 200 грама, наливайки си едно в 6.30". Хората обикновено си създават режими, дори за зависимостите. Тоест трябва да има някакво разчупване на ежедневието, дори да не е в посока алкохол - да се прави нещо различно, дори и не всеки ден, дори и да е съвсем малко различно. Даже е препоръчително да няма особено резки промени, а да са плавни. Така човек излиза от коловоза си (пак плавно, без да си руши надграждането до основите) и може да се огледа извън себе си по-добре. И по-този начин да включи и себе си в общата картина. А не фокусът да е тесен - само навътре към преживяванията и негативните такива. Една разходка в различен от друг път час, един непланиран излет, много малки такива неща могат да помогнат.

И онагледено с метафора - като човек пие толкова много, той си има приятел и то мнооого добър - не го критикува, успокоява го, винаги е наоколо, ако и когато потрябва. Сигурна работа. На такъв човек трябват и други приятели, дори и не толкова близки в началото - фитнес ли, икебана ли, за да не се обляга на тази единствена патерица.

Аз познавах двама, които пиеха такива количества от най-квалитетните питиета.
И двамата си заминаха квалитетно преди да навършат 45.

Не! Говорех за периода  преди да се съберем.

Не знам до колко е наследствено     Дядо ми (баща на майка ми) беше алкохолик и това го затри. Майка ми също злоупотребява с алкохола. Най-много страдах от това по време на пубертета. Прибираше се в 9ч. вечерта пияна (работното й време беше до 5). Много ме тормозеше и стигнахме до там, че да се правя на заспала щом я чуя да се прибира. Може да се каже, че от 13-годишна се отглеждам сама (баща ми е моряк и го няма по доста време).
Майка ми ме отблъсна от себе си и трудно и се доверявам за каквото и да е. Сега се опитвам да й доверявам дъщеря си, но ми е трудно.
Заклела съм се да не последвам примера й. Имам глава на раменете и няма да позволя да се поддам на подобни затриващи пороци. Няма да позволя да отблъсна детето си!

Кажи му да помисли за децата си! Сега са малки, но годините минават и те ще започнат да разбират! Или ще го отчуждят или ще последват примера му (той им е баща). Нито едно от двете не е добре! Няма нормални отношения в семейство на алкохолик.
Ти може да си затваряш очите (като моя баща), но децата ти няма (като мен и сестра ми)!