За проблемите с един 17-годишен тийнейджър...

   Lorein666 аз съм много млада и не мога да ти дам съвет от гледна точка на родител, но мога да ти го покажа от гледна точка на младо момиче  Имала съм проблемно детство с разведени родители и безкрайни скандали, безпаричие и съм била на самоконтрол така да се каже... Още на 16 години работех, но не съм изоставила училището! Е, имаше и купони, и  алкохол, и секс, не съм ходила прекалено редовно на училище, особено в 12ти клас (намирах си извинителни бележки). Учех в сравнително елитна гимназия и в моя клас всички бяха деца на богаташи и бизнесмени - деца лентяи, свикнали да получават всичко на готово, с много пари в джоба и много арогантни - и момичета, и момчета. Завърших училище с отличен успех - дипломата ми е 5,53. В момента завършвам висшето си образование, семейна съм с бебе и имам постоянна работа, а моите съученици все още лентяйстват  Всичко зависи от средата, в която е момчето, от ценностната му система и от убежденията му. За мен винаги е било важно да се придържам към "златната среда" - от всичко по малко, без крайности Трябва момчето да разбере, че за всичко има време!!! Измислете му повече задължения - към семейството, да изкара шофьорските курсове примерно, да се замисли за следването си, да започне работа , да се грижи за по-малки братя или сестри, домашни любимци и т.н. и най-добре е повечко ангажименти да има, за да не мисли за глупости  

Какво значи израза -Прати го да работи... ? Насила хубост не става. Ужас... Майка ми от 14 годишна започна да ми повтаря как нямало да мога да си завържа обувките,как съм щяла да чистя тоалетни с четка за зъби до края на живота си,как съм безотговорна,как нехая за училището,как можело да имам отсъствия,как така имам двойка по еди-кое-си,как съм се зъбела на учителите,как съм се занимавала само с гаджето си,как съм ходила само по купони, и т.н.В крайна сметка ми се каза -хващай си чантичката и на работа,е постигнаха едно огромно-Нищо!Освен,че всеки божи ден повтарях,че я мразя и че не мога да я понасям.Изнесох се от вкъщи,заживях при приятеля си,с когото сега ще се женим,уча във ВУЗ и то това,което исках,изкарах си матурите с над 5.50 и двете,и освен,че уча и работя,той също.В крайна сметка исках да кажа,че това си е период и най-тъпото нещо е да му крещиш и да му казваш отивай на работа,защото иначе не ставаш за нищо.И ОК да приемем,че отиде ,и ? А варианта,в който той дойде и ти тресне новината,че му харесва и ще си работи,а няма да записва да учи ?Тогава какво правиш?Защо смятате,че щом на 17 години нищо не му се прави,така ще е завинаги? Остави го намира.Сам ще се осъзнае,повярвай ми.Най-големият простак от класа ми в момента учи,работи и има бъдеще.Така че не прибързвайте със заключенията,освен ако не искате да отблъснете момчето още повече.

Малко са тинейджърите на тази възраст, които намират ученето за интересно 
Аз избягвам да се конфронтирам с моя, по-скоро се опитвам да говоря, ако не ми харесва нещо си го казвам. Непрекъснато повтарям, че това е неговия живот и ако е решил да си го съсипва си е негово решение и да ме прости, ако на мен това не ми харесва и не го одобрявам. Последно имахме сблъсък с него като беше на 15 години, като започна да ходи по партита и да води приятелката си в къщи с преспиване. Струваше ми се много безотговорно да приема тази ситуация и по никакъв начин не можех да я приема, ходех като болна, за разлика от мъжът ми  Съответно аз станах врагът, бащата супер приятел. Едва след като свикнах с този факт, детето се поотвори и започнахме да комуникираме като приятели. Познай на кого се обади първо, като гаджето го заряза Позволих му да не ходи 2 дни на училище заради това, но на втория ден си поговорихме, че това криене в къщи няма да му помогне. Вече си има друго гадже и го водим с нас като част от семейството, като ходим някъде 
Сега мрънка че иска негова си кола, обаче с мъжът сме на едно мнение този път, че не работи, няма пари да поддържа кола. Нямам нищо против еднократно да я купим, да плащаме застраховката всяка година, обаче пари за бензин и ремонти не даваме. Има си мотопед, за който ние плащаме, стига му толкова. Започна да се цупи и сърди пак, искал тогава по-мощен мотор, отговорихме ок няма проблем, вземи си по-мощен Не е лесно с тинейджър, хем да го насочваш по-правилния уж път, хем да не го ограничаваш много. Но най-важното е двамата с мъжа да сте на едно мнение и да се подкрепяте. Ако не сте става единият е враг, а другият приятел 
често се случва да не ни слуша и да научи по трудния начин. Последно беше като удари мотопеда, слава Богу без сериозни последици. Колко пъти съм казвала да поддържа дистанция, не, навира се в колите пред него, ако карат бавно и нервничи. Ами потроши скутера и седмица накуцваше, казах му "браво" сине, нас не ни слушаш, искаш да учиш по трудния начин. Важното е че всички са живи и здрави, защото можеше и по-зле да е и не ми се оплаквай че те боли, това е твоят избор. Може малко да съм досадна с тези си коментари, но просто не мога да се въздържа понякога

Ох, и на мен ми се иска да се успокоявам, че бурният пубертет предполага разумен възрастен, обаче не винаги сценарият е такъв. Наскоро имахме среща на класа и най-големият льольо и тройкар сега си е същият льольо, само че на 40 години . Жалка гледка е. Е, да при нас нямаше изцепки с наркотици, но алкохолът беше в изобилие, купоните също.
С което не искам изобщо да обезкуражавам авторката, то и мен ме чака същото, само че с девойка - още по-страховито .
По-скоро си мисля, че вярната рецепта е близост с детето, много разговори и винаги да се следи средата му. На тази възраст имат голяма нужда от внимание и разбиране от родителите си, дори и всячески да се стремят да демонстрират обратното.

Аз не съм съгласна с някои от мненията тук. Не приемам съвета "спираш му джобните и го пращаш да работи", има даже и съвет да работи по много часове, че и да е на тежка работа, както се казва на чужд гръб и сто тояги са малко. Много често момчетата докато са малки започват да тренират някой от силовите спортове, момчешка им логика и по късно се отказват. Моят син също тренираше бокс, треньорът му твърдеше, че е един от най-добрите в клуба. Започнаха да ходят по състезания, училището поизостана, беше изморен и по-късно се отказа. Аз бях много радостна, че го направи, ако знаете само какъв бой, какво чудо беше по тия състезания, направо си отдъхнах. Сега го чувам, че пак ще тръгва ама само така от време на време за форма. Така, че нищо лошо не виждам във вашето момче. Успехът в училище казваш между 4-5 и това не е лошо, значи има основни знания просто трябва да се стегне да почете. Пък и учителите са наясно с трудната им възраст, мисля че с разбиране се отнасят, е винаги има някоя изнервена старица пред пенсия, която все е недоволна, ама и това не е болка за умиране. Така, че според мен нормален си е вашия младеж. Ако знаете моя как отговаря на учителите, то и аз се чудя как да го укротявам. Но в интерес на истината много на място им ги казва някои неща, а на  тях не им се харесва. Но вярвам, че и това ще преодолеем, с малко повече приятелски разговора и разбиране за бушуващите му хормони.