На малкото Късметче
и само радост за мама и тате На Миленка много
, чета им темата и даже си позволявам да я цитирам в нашия форум 
А това в спойлера е подсказака СПЕЦИАЛНО за Lia и другите, които са загледали "розата"
от еп.21 , която да им позволи да разберат по-добре действията на "истанбулското цвете" 
Скрит текст: 
Ада заварва майка си на терасата на Фърат, седят и разговарят ...
Ебру: Погледни реката! Гледай реката, казах ти! Аз дадох на тази река вашия баща. Аз дадох на тази река моя мъж. Разбираш ли? Вашият баща ме е лъгал години наред. Той е имал и втора жена.
Ада: Мамо, недей!
Ебру: Имал е и син!
Ада: Мамо, не прави това, мамооо...
Ебру: Лъгал ме е с години! Кендал е готов да ме удуши, а Нарин ме пронизва с всеки нейн поглед. Кажи ми кой е виновен, кой? Но нееее..., казах си: аз съм майка и имам деца, които ме гледат в очите , деца, които ми се доверяват. Не си струва сега да търся виновен. Изправи глава, Ебру! Изправи се! Премълчи, Ебру. Не обръщай внимание, Ебру. Стой изправена, Ебру. Съпротивлявай се, Ебру! Забрави за всичко и не показвай признаци на безпокойство, мълчи ...мълчи, Ебру ... Питай ме за тези шамари по лицето ми? Майка ти е тази, която ще плати за това. Е, давай, удари ме!
Ада: Мамо ...
Ебру: Аз се ударих, удари ме и ти мен, удари ме!
Ада: Мамичко, не трябва.
Ебру: Хайде, Ада! Удари ме!
Ада: Мамичко, моля те ...
...
- Прости ми.
- В моя живот никой друг нямам освен вас. Ако и вие се отвърнете от мен, нямам причина да живея повече. Между мен и Фърат няма нищо и няма да има.
- Странно ...
- Кое (какво)?
- Чувството, което изпитах, когато помислих, че с Фърат сте заедно.
- Какво чувство?
- Не е гняв, нищо че така изглежда на пръв поглед ... Объркване, безпокойство ... безпокойството което изпитваш когато се замислиш за това, че майка ти може да забрави баща ти. Мамо, ти никога не показа, че баща ми ти липсва.
- Защото тъгувам безмълвно ... по халата му ..
- По халата му?!?
- Да, по халата му, който всеки път слагах настрана, за да му го дам на сутринта, но всяка сутрин го виждах на него. По захвърлянето му на възглавницата рано сутрин, където той го оставяше. Тъгувам по бръчиците, които се появяваха в края на устните му при заспиване ... тъгувам и по очилата му, които той всячески скриваше, за да не кажат, че е остарява ... Когато мъж загубва жена си, той тъгува по нейните очи, коси, по познатото му мило лице, по цвета на кожата, по нейния аромат ... а когато жена загуби мъжа си, то тя тъгува по всичките тези вещи, които са му принадлежали.
- Защо?
- Защото те още му принадлежат, даже и него да го няма ...
Няма да свикнеш с тази болка, но ще се научиш да живееш с нея. Ще намериш причина и ще се научиш!
Ада заварва майка си на терасата на Фърат, седят и разговарят ...Ебру: Погледни реката! Гледай реката, казах ти! Аз дадох на тази река вашия баща. Аз дадох на тази река моя мъж. Разбираш ли? Вашият баща ме е лъгал години наред. Той е имал и втора жена.
Ада: Мамо, недей!
Ебру: Имал е и син!
Ада: Мамо, не прави това, мамооо...
Ебру: Лъгал ме е с години! Кендал е готов да ме удуши, а Нарин ме пронизва с всеки нейн поглед. Кажи ми кой е виновен, кой? Но нееее..., казах си: аз съм майка и имам деца, които ме гледат в очите , деца, които ми се доверяват. Не си струва сега да търся виновен. Изправи глава, Ебру! Изправи се! Премълчи, Ебру. Не обръщай внимание, Ебру. Стой изправена, Ебру. Съпротивлявай се, Ебру! Забрави за всичко и не показвай признаци на безпокойство, мълчи ...мълчи, Ебру ... Питай ме за тези шамари по лицето ми? Майка ти е тази, която ще плати за това. Е, давай, удари ме!
Ада: Мамо ...
Ебру: Аз се ударих, удари ме и ти мен, удари ме!
Ада: Мамичко, не трябва.
Ебру: Хайде, Ада! Удари ме!
Ада: Мамичко, моля те ...
...
- Прости ми.
- В моя живот никой друг нямам освен вас. Ако и вие се отвърнете от мен, нямам причина да живея повече. Между мен и Фърат няма нищо и няма да има.
- Странно ...
- Кое (какво)?
- Чувството, което изпитах, когато помислих, че с Фърат сте заедно.
- Какво чувство?
- Не е гняв, нищо че така изглежда на пръв поглед ... Объркване, безпокойство ... безпокойството което изпитваш когато се замислиш за това, че майка ти може да забрави баща ти. Мамо, ти никога не показа, че баща ми ти липсва.
- Защото тъгувам безмълвно ... по халата му ..
- По халата му?!?
- Да, по халата му, който всеки път слагах настрана, за да му го дам на сутринта, но всяка сутрин го виждах на него. По захвърлянето му на възглавницата рано сутрин, където той го оставяше. Тъгувам по бръчиците, които се появяваха в края на устните му при заспиване ... тъгувам и по очилата му, които той всячески скриваше, за да не кажат, че е остарява ... Когато мъж загубва жена си, той тъгува по нейните очи, коси, по познатото му мило лице, по цвета на кожата, по нейния аромат ... а когато жена загуби мъжа си, то тя тъгува по всичките тези вещи, които са му принадлежали.
- Защо?
- Защото те още му принадлежат, даже и него да го няма ...
Няма да свикнеш с тази болка, но ще се научиш да живееш с нея. Ще намериш причина и ще се научиш!
Значи и темата ни е пораснала 
Да е жив и здрав! 
Пожелавам ти го! И днешната серия на Карагюл беше много интересна 
за ДанДан 
Според мен истината е някъде там, по отношение на пропагандата и реалността. Ако загледаш Бг сериал и си чужденец, ще решиш, че тук сме мутра до мутра и връз две мутри още една 
Знае ли човек какво да мисли. Но да, наистина мъжките им персонажи са най най, а женките из филмите са меко казано малоумни, в повечето случаи. 
да имам запаси. 
