

Децата обожават учителите си,но там се осъществява въпросния триъгълник учител-ученик-родител,а тук (поне в моя случай)липсва.За една година в Ем.Станев е проведена една единственна родителска среща в началото(а класът е от най коментираните от към липса на елементарна дисциплина)за тая една година класната ни ръководителка нито веднъж не ми е е обадила да поговорим за сина ми(което извън бг се случва и всяка седмица госпожата ни се обаждаше да поговорим-не е нужно да има проблем за да говорим-ако не успееше да се свърже с нас ни пращаше бележка на която пишеше как е минала седмицата и дали е имало или нямало проблеми и т.н. и съответно искаше бележката обратно с подпис от родителя)Случвало се е в началото на годината аз да и се обадя 2-3 пъти,но по начина на говорене усещам ,че ставам досадна и се отказах изобщо да звъня и да питам
Също продължавам с лутането,къде и кое училище да изберем сега,но очакванията ми не са толкова големи,както казах вече виждам,че системата тук е друга
От приятелката ми знам,че методиката тук е -ако ти участват 2-3-4 деца е достатъчно за да си проведеш часа,без значение другите ,че блеят през прозореца,драскат си,играят си на телефоните или боботят
Но както и да е ,болна тема ми е,но да не ставам досадна




Съгласна съм с теб, но все си мисля, че някой ден ще трябва, все пак, да се изправи срещу тази агресия и тази злоба в реалния свят и не може вечно да е в стерилния,който бихме му създали. Ама си права де- то едни социални контакти- да ти умре коня без извинение
с всичките се е запознал около хобито си
така,че социален контект не липсва при никакви положения
Препоръчани теми