Седмокласникът се стяга финални метри да пробяга- тема №44

Русалке, мерси за задачата. Тя била лесна.

По повод четенето, моят чете повече отколкото учи: непрекъснато. 6-годишният дори не знае азбуката, все още аз му чета вечер, но речникът му е повлиян от батко му и наистина ползва трудни думи. 2,5-годишният наваксва бързо, вече къдри дълги изречения. Всеки копира по-големия си брат, най-лесно се учи така.

Judy, отдава ти се писането

Моите не четат достатъчно, поне за мен. Все се караме, че трябва и художествена литература да се чете, не само енциклопедии. Седмокласникът нещо се е разчел напоследък (последните няколко месеца).

Мързеланкото може да подмине преразказа, ако смята, че все нещо е направил на теста, та да изкара там нещо. Иначе ще се пробва, че дано докара до заветната тройка. Има и някои напълно безнадеждни екземпляри, но почти всички пишат и преразказ. За всеки случай.
Съобразяването с масата може да има негативи, но не може, нито трябва, да се променя. Образованието в средния курс не е елитарно, то е масово. Докато е така, дотогава ще се гледат интересите и възможностите на масата, не на елита. Нито на изоставащите.

Системата ни е  бъгава, това не виждам някой да е отрекъл. Както и факта, че сложността на изпитите у нас се напасва към  все по-минималните знания  и умения на всеки следващ випуск. Но не виждам връзката на това  с преразказа.. От една страна именно той позволява що годе обективно оценяване. Правите сравнения с АК, ама забравяте,  че там  се проверяват всичко на всичко 300-350 есета, при това от вътрешни  за училището учители.  Средно около 65 000 - 70 000 ученика  (ако не и повече) в страната завършват ежегодно 7 клас. Съвсем условно да приемем, че едва половината от тях полагат втори модул, това прави над 30 000 работи ( а те гарантирано са повече) за проверка. Какъвто и подбор да се направи на проверители на национално ниво , няма как да се очаква дори що годе еднаква преценка и оценяване на работите.  Освен това как  и защо за толкова  е оценено едно есе в АК си остава мистерия. Ученикът няма достъп до работата си, няма и правото да разбере защо процентите му са едиколко си.  Това е частно училище и като такова има пълното право да води тази политика. Но за ВО това няма как да стане. Това е национален изпит и следва да има предварително определени критерии за оценяване. И точно този факт е водещ при избора на тази писмен форма, поне според мен.  И още нещо. В развити места по света явно също  се счита, че  писмените форми с елементи  на разсъждение, както и есетата , са  по-достъпни за  гимназиален етап.  Пример - Германия. В часовете по литература в гимназиален етап се прави сбито предаване на съдържанието на  изучавания текст (Inhaltsanagabe, Textzusammenfassung) и едва след това се включват и елементите на разсъждение по темата , застъпване на позиция и аргументиране на мнение. Това, което учат самите германци като формат се пренася и при изпита за чужденци, владеещи езика им. Съществена част от писмения изпит е  резюмираното предаване на съдържанието на даден текст  с думи на ученика. Тоест своево рода преразказ, който явно  позволява да се преценят и грамотност, и лексикална култура, и  способност за четене с разбиране.  И пак е пълно с правила ( като при нас за преразказа) кое глаголно време може да се ползва и кое не, как да бъде структуриран преразказът, използването на кои думи е недопустимо...Дори и  в следващите  части ( анализ на графика и изразяване на позиция), в които ученикът следва да се аргументира, пак има огромен списък  с  препоръчителни фрази, които следва да са упоменати в така наречения "анализ", ако ученикът иска последният да бъде  добре оценен.  И то оценен там, в Германия, не от нашите "клиширани" учители. Та кое толкова отличава едното от другото? Освен, че в единия случай говорим за преразказ при седмокласници, а в другия - за подобие  на  преразказ при 18 годишни? Проблемът на НВО не е  според мен в преразказа, а в първия модул и безумните фигури, тропи, видове изречения и т.н, които се научват за изпита и после се изпаряват като знание.... Но всеки с мнението си. 

А, я да питаш в МОН-а! Те ще ти кажат на кого какво и как му се отдава или удава или каквото там. Аз без те да са ми проверили и рецензирали труд, такъв не публикувам! 
....................
Да де, ЪН, според мен масата  на 13- 14 години следва да разсъждава повече, по- малко да папагалства.  Нима е привилегия само за елита да разсъждава върху важен въпрос и да изразява и защитава позиция?
Ако е така, то ще взема да повярвам изцяло в идеята за конспирацията, в частност за умишленото затъпяване на масите. 

Аз съм човек скромен. Не ща много. Искам само точно това да не е така.  Ясно е, че съм романтик един такъв...
Преразказът без никакъв елемент на разсъждение дори, е умение, което, според мен е подходящо за проверка на знанията и уменията на доста по- малки деца. С оглед горецитираната тенденция очакванията ми за бъдещи диктовки на НВО в VІІ клас са очевидно подкрепени от здравата наша логика. В крайна сметка- според както е лесно за децата, разбира се! Аз се не бъркам.
Здраве да е.

Русалке, 100% съм съгласна с мнението ти. Преразказът е показателен за много умения на детето, но какво ни показват въпросите от първия модул - способността на детето за зазубря разни термини, които за нищо не му трябват в бъдеще и които забравя на следващия ден.

Добре де, Джуди, като е толкова пък  лесно, защо пустите му деца не могат да изкарат  един резултат от порядъка на 32-35 точки с лекота?  Защо такива са единици?  Дори във форума, който не е в никакъв  случай представителна извадка, понеже в него пишат  предимно майки на  мотивирани деца, са  твърде чести оплакванията, че слабото място  е именно  прераказът. Защо четящи деца, с  относително  добра езикова култура не се справят тогава, дори и след курсове, щом според теб задачата е  с трудност за доста по-малки деца?

за подчертаното бих искала да коригирам леко - за есето има дадени критерии за оценяване, въпреки че не са посочени отделни проценти за тях
Критерии за оценяване на съчинението:

на мен лично ми изглеждат също толкова състоятелни, колкото и дългата таблица с точки за преразказа
и не виждам защо ако десетина вътрешни учители имат способностите да проверят 450+ есета (примерно за тази година толкова), определените проверители за преразказа да нямат същите способности да проверят есе, написано за 30 минути вместо за час и половина и то с доста по-опростена схема за оценяване

Mоята дъщеря явно има умения на малко дете, защото точно преразказът е силната й страна. Без да тренира, без да чете кой знае колко книги и без да е от най-мотивираните .

Къде съм казала, че няма и такива деца? Но хайде нека проследим само нашата си  тема - колко майки ще си признаят с ръка на  сърцето, че  са се оплакали, че децата им се затрудняват малко или много  именно с прераказа? Аз се обаждам  моментално под номер 1.

Антеа, едно е учителите да са от едно и също училище, да познават системата на обучение в него и съответно да преценят на база написаното  кое дете би се справило конкретно с тази система  на обучение и в конкретно тази среда , друго е да говорим за  стотици проверители от цялата страна с твърде различна представа за добре или зле написано есе.

Нормално е. Нали това правят седем години- преразказват. Без елементи на разсъждения дори. Преди в ЕГ се кандидатстваше пак с преразказ, но поне с такива елементи. Явно сложни са се видели. Напред към диктовките, както вече се установи- това е бъдещето. Каквото им искат на изпита, за това ги готвят в училище и по разни школи и те това могат да правят.

От миналогодишен изпит с писане на есета резултатите бях- нито една отлична оценка. Не че децата са тъпи, просто такава форма изобщо не е била обект на разискване по училищата. А формата есе, за мен, лично, е най- полезното езиково умение, което следва да се овладее в училище по предмета и това не следва да стартира едва в VІІІ клас.
Да спомена, че това няма нищо общо с наизустяването на литературни разработки с витиевати изрази и странна за съответната възраст, назубрена терминология от едно време. Дори не е задължително те да са по конкретни дъвкани цял век литературни произведения.



"Страната" на база край на VІІ клас, смея пак нахално да твърдя, въобще няма идея от писане на есе. Каква различна представа, най- често няма никаква. Не защото е сложно, не защото е трудно за оценка, а защото това не се прави в училище, т.к. изисква повече умения и труд, вкл. и за проверяващите.

Ами не, тя не е учила 7 години в БГ. Само в 6 и 7 клас едва ли го е усвоила толкова добре, тъй като, както казах, не е от най-усърдните. Просто идеята ми е, че явно на някои хора им се удава да запаметят даден текст и после да го предадат вярно върху листа. Но не знам какво точно показва това.
Апропо съм абсолютно съгласна, че е нужно да се вкара и елемент на разсъждение. Там вече би могло да се разграничи кой как мисли и прави ли го въобще.
Иначе, в частния си случай, естествено доволна съм, че само преразказът носи толкова много точки и не е нужно да се разсъждава .

Няма какво да се лъжем, в това е истината. Едно е да му метнеш списък с 20 фигури и тропи и да правиш пробен изпит през седмица, през две (заградете НЕправилното, НЕ посочвайте правилното) и съвсем друго да му дадеш фонови знания или да го подтикнеш да си развие такива и то да ти ги покаже било като есе, било като разсъждения по литературен проблем. И не са толкова субективни критериите - всеки учител трябва да може да разпознае добре написаното съчинение.
А и преразказите - колкото и да се упражнява детето, като му се падне нещо подобно на котките, му трябва само памет и грамотност, която тестовете цяла година (в най-добрия случай само една година) се опитват да развалят.

Индивидуалното също се отчита, Кафе с мед. Така е. Вероятно има талант на разказвач твоето дете. Това е също талант, не по- малък от таланта на писателя, например.
Но аз говоря за друго- когато се готви само една форма за изпит и се учи само тя, логично е и само тя да се усвои.

и тук бих поспорила малко от критериите смятам, че единствено тези за езиковите компетентности изискват да бъдат проверени от учители по български език или евентуално литератори, останалите са подчинени на това, което се нарича common sense - дори и лаик, камо ли пък, да речем математик, би могъл да открои логиката в конструирането на параграфи или съответно да открие липсата й; в крайна сметка умението да се пише съчинение или есе не е самоцелно - ей така да си пишем заради писането, а да приложиш това умение в конкретна насока - да се аргументираш, да презентираш (в бизнеса), да се защитиш или нападнеш (по форуми ) и какво ли още не; така че дори студент по филология би могъл да оцени есе откъм езикови компетентности.... искам да кажа, че всъщност и всички ние, като едни читатели, ежедневно оценяваме чужди съчинения (прочетените книги), без да имаме конкретни компетенции и без да сме завършили курсове по писане - това не ни прави неспособни да оценим таланта, когато е осезаем, или да го доловим, ако е по-посредствен

иначе за първата част от цитата, не бях мислила за това, но ми се струва доста интересно и логично всъщност - на практика по едно есе с изразена лична позиция доста добре биха се откроили бунтари, маргинали, политически коректни и некоректни ако щеш, деца, както и обратното и от там е съвсем възможно да се прецени и адаптацията им към конкретната среда, и от там чрез оценката да се повлияе на приема