Седмокласникът се стяга финални метри да пробяга- тема №44

     Отново за преразказа - молете се просто да се падне текст от добър автор, защото да ме прощава въпросният Джуренов, но дори в цитирания откъс   денят вече гаснеше и на небето кацнаха първите долетели от безкрая звезди. съвсем не се връзва стилистично с народното спотирени, и колко примери  още могат да се дадат... Толкова слаб текст само с конкурс по тъпотия можеха да изберат. /Децата ми кандидатстваха по-късно, не съм пристрастна поради тях, а от чисто читателски гняв/. Та поне да е добър писател, с добър текст, а не залепил няколко термина и славянски имена и си въобразил, че пише исторически роман!

Преразказът е по-труден.

Джуди хубаво приказва за папагалстване, обаче преразказът хич не е папагалстване. Мога най-обосновано да обясня какво се иска с преразказа и всъщност колко е трудно от езикова и когнитивна гледна точка. Особено във формата едно прослушване и 15 минути четене на текста. В съчинението човек пише колкото може. Да, писането на есе е като математиката, но то е като използванетона формулата в математиката и в нея можеш да промениш стойността на променливите. Обаче прераззакът е  като да знаеш как се доказва теоремата, и то многоточно да разбереш и предадеш информацията - иска много добра, дори бих казала отлична памет, плюс много устойчиво внимание за дълъг период от време, много добро разбиране на езика, много добро умение за установяване и проследяване на причинно-слествените връзки в текста, след това много добро кодиране на информацията за написване на текста... да изброявам ли още? Продуцирането на собствена реч, пък била тя и есе, минава през лексиката и граматиката, която пишещият знае. В преразкама трябва да схване всиччко много добре и бързоо в непознат текст.
А тази Вида е кошмар! Децата, които са изкарали най-високите резултати са супербрейн.

Andariel, уважавам мнението ти, но не съм съгласна с него.
Да, преразказът е по-труден, но за децата до 4 кл. Още три годишните малчугани започват с препредаване на видяно по картина или серия картини/това е своеобразен първообраз на преразказа/.
После , пак в ДГ, следва препредаване на прочетена от госпожата приказка или по-късно -по-сложен текст....и така до 2 клас - когато започва същинското писане за децата...

Съвсем "друга бира" е да облечеш в думи, да включиш в смислен конструкт и емоционално да се ангажираш със собствен текст / съчинение, есе/.

 Като ще е втори / т.е. избираем модул/, нека да им се даде свобода да творят...Това безумие - почти 10 години да се учат само да препредават чужди мисли, текстове, думи, изрази, чужда визия - ги превръща в папагали, осакатява най-добрите и не помага на по-малко добрите...

Разбирам те и принципно си права за есето - и за разсъждаването, и за емоцията. За стандартизиран изпит е ок преразказът. А и както се вижда, все има откъде да се отреже - я защото очите на бабата не разноцветни (както впрочем пишеше авторът на разказа - с различен цвят), а защото проверяващият е решил, че очите са пъстри (знаем разликата между очи с различчен цвят и пъстри, наали така). Това е изпит за класиране - просто зубкаш и вървиш по коловоза, и като мине му теглиш една и забравяш. Целта не е да се види колко знаят и могат да разсъждават и емоции да вкарват, а да се изкарат едни точки, които да послужат за класиране. Ако бяха матури - ок, каквото сии изкараш, твое си е, разтягаш си творчество колкото душата ти има и носи. Но тук играе конкурсният елемент. Затова колкото по-подлежащо на стандартизиране, толкова по-добре. 

В крайна сметка, какъв трябва да е изказът в преразказа? По-близък до авторовия или по-съвременен (ако текстът предлага дилема). В един случай на сина ми му бяха отнети точки, защото е използвал прекалено много думи на автора (просто умее да помни), а в друг му бяха взели, защото не се е придържал към изказа на писателя...  Или и това ще бъде оценено субективно?

Ще отговоря с пример : Синът ми беше  с 31 т на преразказа  , но в началото тръгнахме от 19 т по пробни изпити.
След  разсекретяването , видяхме че са взети  точки за една стилистична грешка: " докато димът се РАЗЧИСТВАШЕ" ; една пунктуационна / излишна запетая/, една граматическа : "на корабЪТ" и една за нов абзац.

 Първият проверител ни беше взел половин точка за запетаята и пропуснатия абзац, а вторият - беше оценил съответните грешки с -1 точка. Субективизмът в този случай е виден - за единия тези грешки са за -0.5т., а за другия - за -1т.
 Стилистичната грешка си остана и за двамата проверяващи за -1т. Авторът   беше употребил " се разсйваше" за дима, но моят син , в желанието си да преразкаже без да  използва дословно всичко, се сетил за крайно неподходящото " РАЗЧИСТВАНЕ на дима". По-късно  , докато преразказваше написаното пред мен, се сети за "дима се разнасяше", но при стреса на изпита  -уви, се беше "хванал" за първата хрумнала дума.
 

Е, да де, ама  сериозен контрапример за субективност може да бъде  даден и с есе. В 8 клас дъщеря ми написа доста дълго есе и поне според мен съвсем не лошо    на тема " София  днес"  (явно свързано с  изучавания тогава цикъл на Смирненски "Зимни вечери").  Пише без грешки, граматически, стилистични или пунктуационни, следователно отнетата единица  и съответно оценката  5  са заради конструкция или заради недостатъчно  добре защитена позиция според проверяващия учител... Нали са си откачени пубертети, дала после  моята хубавица есето на своя бивша съученичка (много добра нейна приятелка)  от основното училище, учеща в друга гимназия,   да го представи за своя домашна работа. Изкривена представа за помощ, но какво да се прави... Но не това е важното в случая, а фактът, че момичето имаше на есето 6.00 с две удивителни. Та нека си представим, че двете оценяващи дами ще бъдат проверители на евентуалното есе  във втори модул за 7 клас. На колко точки ще  се равнява подобна разлика от цяла единица, на 5,6,7......? И колко работи на този принцип ще минават през арбитър? А за добавка само да кажа, че и двете  дами са преподаватели в училища, които са трайно през годините  в челните места по представяне на матурите след  12 клас, тоест все нещо позитивно са дали на децата в посока усвояване на особеностите при писане на ЛИС или есе в. За това преразказът, както казва Андариел, като по-стандартизирана форма,   е подходящ за  писмена проверка , която има състезателно начало и служи за класиране . Пък нека децата се учат да пишат есета, интрепретативни съчинения и т.н и в по-долните класове, едва ли някой ще се противи на опцията да се изразява собствена мисъл, още повече, че на места  така или иначе това се прави. Но дойде ли време за класиране, е хубаво субективизмът да бъде сведен до минимум. А както е видно, той при есето е по-голям...

Аз искам да се включа с въпрос за стратегията в последните ви дни преди изпита.
Синът ми вчера ми каза, че неговият приятел в класа няма да ходи на училище следващата седмица, за да се подготвя на спокойствие у тях. Малко се шашнах, защото това дете за мен е полу-гений, изкарва си оценките с лекота и печели всички олимпиади и състезания по всевъзможни предмети. На всичкото отгоре се познаваме с майка му и тя е последният човек, за когото бих допуснала, че ще се шашне дотолкова, че да направи такова нещо.
Та от снощи съм в една чуденка какъв родител съм аз и как да постъпя.
Това, което смятам, че би било успешна стратегия, е да нагърча сина си повечко другата седмица. Имам предвид следното - в момента прави всяка сутрин по един тест или по БЕЛ или по МАТ и вечер като се прибере го проверяваме, а според мен има възможност следващата седмица да прави ПО един тест по БЕЛ И МАТ на ден. И без това в училище не са ги скъсали от учене.
След това си мисля двата дни преди изпитите, както и 22 да го оставя на мира - не смятам, че за 3 дни качествено ще подобри знанията си, в същото време ще почине и нещата ще поулегнат. Спомних си как навремето преди моите 7-класни изпити, последните 2 дни нашите ни заведоха на планина да берем бъз за сок 

Не знам обаче дали не греша генерално, затова майките, минали през това - съветвайте! 

Вече писах, че не съм ги спирала от училище, те самите искаха да са с децата. Не са решавали допълнителни тестове. Двата дни преди изпитите им казах да си погледнат отделни неща, за които не се чувсттват много сигурни и им стоят в главите мътни. Зная, че е по-скоро психологически момент, но на мен ми се е случвало доста пъти за изпит, ако си зная, че нещо ми е мътно, и ме домързи да муу хвърля едно око, после за наказание ми се пада и много ме е яд. С решаване на още тестове нищо ново няма да научи, само ще се натовари. Затова "каквото сънува", да си погледне.

Моята девойка си беше на училище до последния момент.   Намери време в последната седмица да прави на ден по един тест по мат или един по БЕЛ, точно както прави синът ти.  С това остана с усещането, че нищо в ритъма й не се е променило. Беше си в средата от приятели,  а не забила у дома нос над сборниците и обзета от страхове как ще се справи. И въпреки това, вечерта преди изпита по БЕЛ се панира и каза, че нищо не знаела и  не можела.. Този път  с малките се двоумя какво да направя, но май ще е същото. Един тест повече дневно   едва ли ще набие в главата им нещо ненаучено досега, само има опасност  да пренавие пружината.  Без това виждам натрупана  физическа и психическа умора, форма на прегряване и загуба на мотивация още от сега, допускат елементарни грешки, които не са определено от незнание.  Освен това не се знае в кой ден ще раздават  служебните бележки с номерата на стаите за полагане на изпита. А  тази бележка детето си я получава лично, няма да я дадат примерно  на Иван, за да я предаде на болния Петкан.  Като добавим и факта, че в понеделник ще правят тест по БЕЛ с формата на 1 модул, а във вторник класно по математика, дилемата при нас отпада. Ще си ходят на училище.

Аз тази сутрин станах със същата мисъл, макар преди ден да бях на коренно различно мнение. Аз също съм поставила норматив по 1 тест по БЕЛ и Мат. , но нещо времето не стига, заради подготовката по другите предмети. Клоня към мнението да се обадя на GP. Бих се радвала да чуя мнения на минали по този път.

Точно това си разсъждавах и аз вчера - и за умората, и за служебните бележки.

Много благодаря на всички, които се включвате, безкрайно ми е полезно да ви чета 

По мое мнение, на минала по този път, в деня преди изпита - не повече от 1 час преговор (не тестове). В останалото време - "пей сърце", разходки, кино, т.н. Ако обстановката в училище в този ден е приятна, т.е. няма изпитвания, напрежение, среща с "кофти" учители- нека си ходи, всичко е индивидуална преценка на детето къде ще се чувства най-добре. Целта на неходенето на училище ми беше не да научи повече, а да си отпочине.

у нас не се решават абсолютно никакви тестове, задачи, нито се пише нещо извън домашните от школата - още от септември е така, нямаме и никакви допълнителни сборници освен материалите, които пак се дават от школата; бюрото е вечно разхвърляно точно с тези домашни, които се пишат на парче - днес половин тест, утре 5 задачи и така - отказах се да дудна по въпроса през октомври никакъв шанс да променям нещата в последните 10 дни - така че, каквото е научил в Регалия, това ще бъде

след вчерашните дискусии за преразказа обаче, снощи реших да му прочета последния написан за домашно (още непредаден) - за някакво магаре "Марко и аз" - хванах се за главата, написан дребноооо, ситноооо, не различавам буквите, запъвам на всяка трета дума и съответно не осмислям текста! нахейтих го здраво, пък той се обиди, че всичко си разбирал и взе, че ми го прочете и докато слушах, се смях от сърце - представих си образно ситуациите в текста, въпреки че не съм чела оригинала - така че съм спокойна откъм изразяване

все пак вдигнах олелия и настоях да се пише ЕДРО, за да има някакъв шанс проверителят изобщо да дочете текста и за наказание му спретнах диктовка, в която изредих колко съм гневна и колко неуместно е да пише несравнимо грозно; като ми я предаде, гледам - написал нашият как съм най-гордата майка с прекрасния му почерк и не понасям никакви критики спрямо гения му ама щото беше написано наистина едро и четливо, му простих

изобщо аз специално до последния момент на 4 юни няма да знам какво да очаквам като отворя сайта с резултатите, предвид вродения ми песимизъм се подготвям за лошото, пък ако дойде приятна изненада - кеф

Синът ми днес замина на училище много доволен от факта, че половината клас няма да го има и в часа по математика ще е тихо и ще се работи качествено. Допусна, че и другата седмица ще е така - с по-малко деца - повече дисциплина.  Иначе ние на 13-ти имаме класна по български, бележките се надявам до другия петък да ги дадат. Синът ми напоследък учи много  - всеки ден имат тежки тестове по разказвателни предмети. Днес - пореден тест по химия ( и вчера имаха) и тест по английски. Следобед е на урок по български, снощи е седял до много късно да подготвя материалите за днешния курс.
Аз мисля, че ако е на училище ще е по-спокоен и времето му ще минава по-бързо. Иначе у нас би се фиксирал върху предстоящите матури и току виж се паникьосал. Така че другата седмица ще си ходи редовно. Каквото за него, това и за всички - ще се разтушват взаимно децата. Всички са напрегнати в тези последни дни.
Притеснява ме само недоспиването - всяка вечер работи до късно, сутрин става в 6, днес също, отре е на пробен, после от понеделник до петък пак ранно ставане... ако каталяса съвсем може да се замисля за 20-ти и да го оставя у нас да се наспи.