КГБ = Клуб на Готините Баби - 145

 Добро утро! Докато изчета всичко и то кафенцето ми свърши, но да сервирам на вас:


                             

 Всъщност песента на Влатко е доста популярна от преди доста години, защото той е част от една музикална формация, мисля че бяха " Балкански коне" . Там са събрани едни от най-добрите музиканти от балканите. Представител на Б-я е Теодоси Спасов и имат чудесни изпълнения.
Лек ден, момичета!

Добро утро.

Янче, благодаря за кафето, моето го изпих на пресекулки между банята, мивката и котлона.
Принцесата се успа тази сутрин,  аз съм готова със закуската и, затова се връщам на зад да чета пропуснатото.

,,Искам Слънце,  искам го сега ''' ...... да стопля старите си кокали....

Искаш, ама няма.... 

Добро ви утро! Такъв проливен дъжд вали, че не ми се излиза, а трябва.

Да ви е добре в душичката, пък ще изрее слънце отново и на нашата улица.

Добро утро момичета !!!
Като сте започнали с музикалните поздрави , та и аз да ви поразсъня ...

станала съм още  в 6 часа , но чак сега сядам да си пия кафето.
Изпратих учениците , един по един.... Милите толкова рано стават .... Вече съм отвикнала от това рано ставане , а то е било да момента на пенсиониране. Всеки ден  5,30-6,00 часа... На  хубавото бързо се свиква....
При нас е дъждовно , мрачно и студено.... Не го обичам такова....
Маринка като гледам прогнозата ,очертава се да ви е хубаво времето.  
Здравче  , наистина синекод е много хубаво лекарство  за кашлица. Преди време го пих и веднага почувствах подобрение. Сега и на ММ давах и бързо му премина .
Аз ще ставам ,че  трябва да ходя до  до Т Маркета , а после да приготвя обяда на децата. Ще правя пилешки хапки по рецептата на Кари. Много ги обичат и често им правя с  подлучено сосче...
Хубав и спорен ден ,момичета !!!

Добро утро!
Янче,Маринка,Луси
Луска музикалния поздрав ме поразкърши,благодаря
Маринка имаш късмет че скоро ще видиш слънце и красоти.
Луси,забравя се и аз като работех в поликлиника започвахме работа в 7 часа и пак чакаха пациенти да се чудиш.Ставах в 5,30 двадесет и кусур години.Сега се измързавелих.
И при нас  пак дъжд,не го харесвам това време ,натъжава ме.
Пожелавам ви спорен ден!

Добрютрю в мръчкавото утро!

Янче, "Балкански коне" е нещо невероятно за мен. Отначало подходих с резерви, но веднага бях завладяна. А певицата! Гледаш я една такава хърбава, гърчава и грозновата, а как пее, мили боже!Омагьосваща музика! Хем не съм от най-запалените по балканската музика, но концерта, който гледах аз, ми събра очите и ми напълни душата. Ей на такова нещо аз казвам музикално събитие!

Явно не сте си пуснали песента Самотните мъже, за която ви сложих линк на предната страница. Отначало сложих директно клипчето, за по-мързеливо, но незнайно защо не излиза преводът, та затова после дадох линк. А преводът е много важен в случая. Рядко смислена песен. Всички сте я слушали, но едва ли сте знаели за какво се пее.

Снощи тия гръмотевици така изплашиха моя Светъл Лъч, че едва го утешихме, даже не може да се каже, че успяхме. Майка му беше на родителска среща и ние с ММ отидохме да го гледаме през това време, но дъждът и "гърготевицата" развалиха всичко. Дори не можа да се зарадва на подаръците си, нито Яде, нито нищо. Голям пъзльо.
Преди да се приберем у тях, аз исках да отидем у майка, която е на две крачки от ДГ и го питам - искаш ли да отидем при баба Чонка(Мичонка)? А той: Сега се връщам от детска, бабо. Сега трябва да си играя. - Добре, казвам, ще си играеш у баба Чонка. - Толкова хубави играчки имам вкъщи, а ти искаш да ходя у баба Чонка да си играя с нейния боб! (Майка като се чуди с какво да се занимава той у тях, му дава шарен боб и една малка тенджерка, да го премята там, да се занимава).
А на майка си, която го целува почти без прекъсване, казал: Стига си ме целувала, не си ми гадже!

Да ви кажа, отсега ми е притеснено как ще бъде през седмицата, в която майка му ще е в родилния дом. Има да плаче за нея... Винаги, когато остава да спи у нас, има един момент преди заспиването, когато плаче за мама и тате и иска да си отиде да си спи у тях. Голяма мъка ще е, но няма как, ще трябва да се понесе. Освен това той не плаче инатливо, че да можеш по-лесно да изтърпиш плача, а плаче "нещастно", тихо, напоително, от очите му реки текат и нарежда едни думи, дето да ти скъсат сърцето.

Брютру!
Абе, аз това "прицънцурването" си го въведох на общо основание. Викам на един току-що "Я не ме занимавай, че каквото ми се е нацънцурило днес ..."
Той водопроводчик, има да майстори у нас, да ме помислите за някаква  

Лелее, Светле, с детските сълзи си е голяма драма. Желязо разтапят. Аз мигом съм гътната от едно "моляяя!" с насълзени очички.
Иви, това с 20 години ставане в 5.30 ми изправя косичката право нагоре! Няма земно притегляне, няма нищо, дамо ужас!
Е как се живее така? Ама пък я каква си убавааа, пу-пу-пу

 

Ми готина дума, Здравче, така хубавичко се търкаля из устата, че не ти се разделя с нея.
"Разцънцурвам се" също ще стане -като много се разпростреш нашироко, примерно.

нещо много любимо, което мога да слушам винаги:

Здравче,не знам как съм изтраяла,но поне годините не са ми тежали,бягах като тротонетка,ех младост
Днес мисля да отида до Пикадили да взема сухо мляко и да спретна това,под предлог че половината ще дам на малките,купих си еднократни фолиеви штолички
http://lussisworldofartcraft.blogspot.com/2012/11/blog-post_1532.html

Добър ден, момичета!
Ивлин, аз пък смятам това да спретна, Торта с целувки, че имам една тарелка целувки дето не се харчат    УФ  не излиза снимката
Нещо съм се разсополивела , а и гърлото ми,....... нещо ще се разболявам , та няма се навирам при бебоците да им нося зараза.
 Здравче, ти оправили се?
Прекрасна музика се носи из форума напук на лошото време...
Да ви е усмихнат деня!
 

Браво,ega mega
Ти ме подсети ,тъкмо ще взема готови блатове от Пикадили,една тарелка цАлуФки, имам крем Оле и те ти готова тортата ,ще я напоя със сок от компот-бижу
Лекувай се и оздравявай

Вижте на какво попаднах:

Когато станеш майка, макар медицински този факт да се случва за минути, да го осъзнаеш емоционално ти трябват от няколко дни до първото внуче понякога. На изхода на родилния дом разбираш, че си в състояние на лека амнезия – къде са ти документите, кога ти е контролния преглед, колко килограма си качила, докога си в отпуска, какво да пазаруваш отсега нататък… отсега нататък, защото трябва да помниш завинаги още едно: че имаш дете. В началото е малко трудно, разбираемо е да забравяме за тази новост вкъщи, случва се да го забравим в кошчето на задната седалка в колата и да се сетим на входа на магазина, когато осъзнаем, че едната ни ръка е сводобна, или да забравим защо чантата си носим използван памперс. Такива неща не те правят лоша майка, правят те нормално човешко същество.
Може допреди няколко месеца да те е било гнус да ядеш с чужда вилица или да ти се повдига само от гледката на кучешко изпражнение. Сега вече можеш да работиш без маска в лаборатория за изследване на въздействието на синьото сирене върху сурова свинска пържола след 40-дневен престой на слънце. Това е, защото си развила резистентност и абсолютен толеранс към цвета, мириса и гъстотата на твоето бебешко ако, повръщано и придружаващ ги сопол. Гледаш ги с академична прецизност и без гримаса ровиш с пръст в търсене на първи клетъчни признаци за бъдещ зъбен камък.
Другите хора (разбирай жените, които не са раждали и мъжете) не разбират психическите трансформации, през които минаваш, когато в рамките на месеци от 43-килограмова мацоранка се видоизменяш до косатка в зряла възраст.
Сигурна си, че си имала колена и дори си виждала глезените си, защото имаш снимки с четири крайника. Другите хора, нераждали или мъже, не разбират естественото ти желание да свалиш сутиена си с размер на цирково шапито, да го нахлупиш на главата на фръцлата на съседната маса, която ще яде само салата „БЕЗ ОЛИО, ЗАЩОТО СЕ ПЪЛНЕЕ“, и с ритмични отривисти движения да блъскаш слабото й телце в ръба на масата. Горе долу по същото време разбираш и че хемороид не е древногръцки херувим на любовта.
След като бебето се роди, в някоя самотна съботна вечер, решаваш да направиш нещо лудо, да живееш на ръба, да си непредсказуема и лекомислена и вадиш от килера същия този сутиен, слагаш го за сравнение … и се оказваш във фетална поза на кухненския под, обляна в сълзи, които бършеш в лигавника на детето.
Налага се да осъвремениш и речника си. Преди „нощен живот“ е означавало да се прибереш призори с размазано червило, отмалели крака и токчета в ръка, подпийнала и достатъчно весела, че да не ритнеш мушкатото на леля Веска, сега „нощен живот“ означава дефиле по различни видове анцунг и едно особено чувство, че си единствения сам човек на света, който в 3 през нощта гледа сериал и се ослушва дали бебето спи или отново дъвче обувките ти. На другата сутрин се обаждаш на някоя сестра по неволя, за да обсъдите точно какъв нюанс на зеленото са акали децата и тя настоятелно те убеждава как нейното дете спи по-дълбоко, по-дълго, яде повече и ака по-хубави акита от твоя нескопосаник, който само дрищи, плюска и хърка. Може да изглеждам спокойна и уравновесена, но ако се заядеш с детето ми, ще ти покажа 7 различни вида ярост.
Докато си бременна, всякакви хора, познати, непознати, контрольори в градския транспорт, инкасатори и дори бивши гаджета, смятат за необходимо и подходящо да ти галят корема и да те поздравяват за това, че ти се е намерила поне една работеща яйцеклетка и веднъж в историята на човечеството поне един от милиони малки мъже е питал за посоката към нея.
Всичко това е весело и забавно демо за това, което предстои, когато детето ти стане на 6. На вратата ще си закача табелка:

„Извинявайте за бъркотията, детето си създава спомени.“

Тишината е злато, освен ако имаш малко дете. Тогава тишината е много подозрителна. Помниш ли деня, в който го донесе вкъщи на ръце и плачеше от радост, че се е родил? Спомни си този момент, защото той току-що нарисува човечета по стените с червилото ти и обръсна котката. Докато синът ти стане на 6, вече си усъвършенствала тибетското умение едновременно да си тук и да не си. Вече спокойно можеш да отвориш собствен кол център в хола си, защото с лекота можеш едновременно да водиш разговор с приятели, да коментираш във фейсбук и да намираш все още смислени отговори на 14-тия въпрос „а защо?“, който е започнал преди два часа с питането „защо небето не се яде?“.
Някъде между 3-тата и 6-тата година си даваш сметка, че освен чекмедже за храна, фабрика за рециклиране на изяденото и миловидна цирка на дупето, вкъщи имаш един малък човек. Стресната от тази новина, искаш да му обясниш всичко за света, подреждаш списък с реч за 3 минути, да използваш максимално времето, в което можеш да му задържиш вниманието. Някъде между защо е грозно, че някой нарича най-добрия му приятел от ромски квартал „мангал“ и как това да сподели кроасана си с друго дете е основата на социалната система, синът ти те прекъсва, за да те пита помниш ли „утре, когато вчера“ той е бил на 4 и сте ходили на море и дали е имало акули. Вътрешно малко умираш и отлагаш списъка. На другия ден синът ти се появява в хола в твоите токчета и казва, че иска да ходи да каже на другите момчета, че е научил от Пипи колко е лошо да се удрят момичета.
Завинаги помниш тези моменти и всеки път поплакваш от умиление и от малко егоистична гордост и точно го похвалваш какъв голям и добър мъж е порастнал, той се спъва в собствения си крак, забива се в стената и избухва в плач.
С времето претръпваш малко, хитруваш повече и трупаш военен опит: как да се престорим на заспали, когато не ни се сглобява Спайдърмен, как да убедим детето, че месото е от гъби, за да го накараме да вечеря, с каква сила и под какъв ъгъл точно да му изплескаш един зад врата, така че хем повече да не рисува с пастел по телевизора, хем да не си лоша майка и други тактически умения. До 6-тата година на детето вече искаш поне още две и вече знаеш, че ако първото ти дете яде пясък, звъниш в паника на педиатъра, а когато третото го направи, ще се чудиш дали все още трябва да му приготвяш обяд.
В последните 6 години на теб и детето са се случили 3 грипа, един от които свински, 126 подрисквания, 1 шарка, две нови работни места, Дянков, 3 погребения, няколко емигрирали приятели, шофьорска книжка, три премествания в друго жилище, няколко пътувания извън България, едно от които с изтекъл детски паспорт и още много, много хубави и не толкова хубави неща. От майчинството няма развод или отпуска, там положението наистина е в добро и лошо, в здраве и болест, в пир и прегоряла вечеря.
Детето не идва с наръчник и не е чело Д-р Спок. На него не му пука с какво си облечена и дали си изчистила плочките в банята. То не знае дали чорапчетата му са еднакви. То те обича, дори когато пищи. Обича те от първата прегръдка сутрин до последното гушкане за лека нощ. Според него ти знаеш всичко, отговорите на всички въпроси, ти си права, дори когато не си сигурна. То няма да е винаги малко и безпомощно, ще расте и ще става силен и голям човек, затова изключи прахосмукачката и остави чиниите за утре и отиди да си играеш с него на конструктори и нинджи."