КГБ = Клуб на Готините Баби - 145

Eхо, само ви казвам привет!    Пия  си напитката в кафето и се любувам на морето в Бодрум. Много красиво, спокойно и топло!  След малко отиваме на плажа. До сега се опитвам да разговарям с едно девойче украинка - аниматорка. Не ни оставя за миг. Толкова й  скучно тук, никой не знае английски, или почти никой. А пък руски да не говорим. И как ни надуши - не знам. Като се залепи като гербова марка е. Сладурана.

Девойки, за сега това от мен Като мога пак ще ви навестя.

                Добро утроооо!
                Янче,сипвай от кафенцето,че да не се чувствам самотна докато го изпия!
                Крем,ММ не пие кафе и вече не пуши,но това не му пречи само той да прави кафе у дома и да ми купува цигари! Някога малко работих като секретарка на един шеф и от тогава мразя да правя кафе! Не,че не мога,ама направо  от спомените за секретарството!
                Светалчо,смях се със сълзи на дядото и златната рибка!
                Фло,щЪ тЪ утрепат от работа бабките!Така,че днес отмаряй! За ранЪта и борбЪта вече е : ПарЪта праЙ борбЪта!Чух го от автора и на двете реплики - Александър Томов в едно интервю по ТВ-то!
                Маринкаааа,топни четрибуквието и за нас в топлото моренце,че тук като гледам Витоша и направо ми призлява - забулена и мрачна,а слънчо се мъчи да пробие и а дано!
                Относно промените в мамата - хич не ги отразявам!Влизам през отговорите и не се впечатлявам изобщо от новия вид или рекламите,просто ги пропускам,а който иска ще ни намери.Като гледам гостите не са слезли от клона та не ме е страх,че ще сме самотни.Я се пробвайте да напишете някоя клюкичка и ще засичаме за колко секунди тя ще се разпространи из форума!
                Иве,пращай малко от прекрасния ви майски ден и частица от моренцето,че като гледам как е тръгнало май ще ползваме гръцко и турско,а нашето ще забравим.
                Лек и усмихнат ден на всички! Моите ще ходят на концерта на Аеросмит и ние с малкия зет ще се разправяме с оставащите малки хлапета!Зетя не си пада по такива масови мероприятия и остава гледачка,а аз ще помагам с дедито.Така,че на всеки по един брой чаве! Само Мимката ще вземат на концерта!

Диди пращам ,пращам дано да дойде,но казаха че от другата седмица става 30 градуса,да видим тогава как ще я караме с това кръвнишко.
Маринка приятно плажуване и почивката да е на MAX.
Ние днес Варненска група имаме среща в Мидената къща и ще пируваме,досега се разкрасявах ,но и времето е с нас .Заведението е на плажната ивица и ще направя снимки  на морето.
Фло ти направо си ги разкрасила девойките само така  
Хайде дано времето се оправи и при вас и хубав Уикенд    

Маринка, представих си те просто как се любуваш на морето, прииска ми се и аз да съм там...Освен следващата национална среща да я направим на плажа в Бодрум - щото съм сигурна, че на повечето им се е приискало същото нещо.

Три двойки - женени от 30 години, женени от 5 години, и младоженци - искат да станат членове на църква. Пасторът им казва:
- За да станете членове на църквата, трябва да издържите две седмици без да правите секс. Така ще знаем, че вашата вяра е по-силна от животинските ви инстинкти.
След две седмици идват трите двойки и пасторът ги разпитва. Старата двойка:
- Не беше никакъв проблем.
Пита женените от 5 години:
- Ами първата седмица беше добре, но на втората с жена ми спахме отделно, за да не се изкушаваме.
Пита и младоженците, мъжът отговаря:
- Ами, не можахме да издържим две седмици?
- Поддадохте ли се на изкушението?
- Да, преди няколко дни жена ми се опитваше да стигне една консерва с царевица на най-горния рафт, изтърва я, и се наведе да я вземе. Като я видях и ... не се сдържах.
- Съжалявам да го чуя, синко. За съжаление, вече не сте добре дошли в църквата.
- Няма дерт, ние вече и в Билла не сме добре дошли..



Тийнейджър започнал работа като продавач в бакалия в Оклахома. Един ден влязъл клиент и поискал половин маруля.
- Не съм сигурен, че можете да купите половин маруля – отвърнал младият продавач.
- Защо? – попитал мъжът. – Не ми трябва цяла маруля.
- Съмнявам се, че мога да ви продам половин маруля.
- Добре – твърдо заявил клиентът. – Доведете управителя.
Продавачът отишъл да говори с управителя.
- Един идиот иска да купи половин маруля. – В този момент забелязал, че клиентът е застанал до него. Без да се смути, тийнейджърът продължил: – А този господин иска да купи другата половина.
Когато въпросът бил разрешен, управителят казал на продавача:
- Останах впечатлен от начина, по който се справи. Измъкна се от неприятна ситуация. Откъде си?
- От Минесота.
- Защо дойде тук?
- Там всички са само курви и хокеисти.
Управителят се намръщил.
- Жена ми е от Минесота.
- Нима? В кой отбор е играла?

Айдеееееееее

Една чаша бира е по-ефикасна от психотерапия

Днес, в това дъждовно и намусено време, СВЕТЪЛЧО, ти и ИВЛИН сте за мен слънчев лъч. На завеждащите ентусиазма и смехотерапията- 5 мин. смях на ден увеличават живота с един час. Ами в тази тема, с тази компания всички ще сме дълголетници.
ИВЛИН, добре да си изкарате и се смейте-колкото повече, толкова повече
ДИДИА, двете приказки на Александър Томов са верни , само дето втората е малко тъжна. Всякъде, където се намесят пустите пари нищо не е истинско. В спорта, в приятелството, в любовта...
МАРИНКА, как няма да се лепне украинката за вас. Славянска кръв, наши хора. Има да тренираш сега руски, та като се върнеш, няма да те познаем. С тен, още по-хубава, чуждоговоряща...
ТАНИТА, сродна пишеща душа, казваш, че поемата била прекрасна. Благодаря, но един наблюдател от ООН, ми дръпна критика. Не трябвало да намесвам дядовците в поемата Посипвам си главата с пепел...
Докато напиша тези няколко реда дъждът спря и пак блесна слънчицето. Пролетно време...
ПП Наздраве РИМАРЧЕ. Сега отиваме с едни приятели на кръчма.

 Момичета, вижте на какво попаднах в нета:

"Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"

Добър ден след градушката.
Ходихме с Пламен малко на пазар и на връщане ни поочука град в Младост.
Фло, за сега съм тук - лаптопчо се държи геройски. Ама до кога?
Марина, натопли се и за нас.
Янке, много е правилно написаното. За съжаление късно го осъзнаваме всички.
За неспоменатите - наздраве!

Е, аз поне това осъзнах навреме и спрях да работя, когато внучката се роди, точно заради това - за да мога да прекарвам повече време с нея, но и с нашите, и с другите ми близки и обични хора. И можах наистина да помогна на децата си да отгледат децата си - винаги бях свободна. Кой където ме повика, на кого за каквото съм нужна - винаги съм на линия. Е, разбира се, живея по-скромно. Преди си купувах елегантни и скъпи дрехи, обувки и особено чанти (имам слабост към чантите), а сега си купувам "изкуственяци" и евтини неща, а даже и тях рядко, но пък се радвам наобщуването с  внучетата, с децата, с нашите, че и с мъжа ми. Когато той се пенсионира и останахме двамата вкъщи, направихме голямото откритие, че е готино да сте си двама - да ходите заедно на пазар, да си пиете кафето заедно, като ти дойде нещо на ум, веднага да го споделиш, не да чакаш "довечера" и да си повтаряш, за да не забравиш. Не е лошо да имаш компания, поне за мен.

Да ви кажа, и на младите си приятелки това им повтарям - по-добре  по-малко работа и една блузка по-малко, но да имаш време за мъжа си, за детето си, за близките си въобще. Обаче те не го разбират все още. Едната работи като луда на две места, детето й го гледа майка й, а тя си "изкупва" отсъствието от живота на детето си със скъпи играчки, които вече въобще не го радват, заради пресищането. Другата пък има фризьорски салон и прекарва там целия си живот, без нощите и неделята плюс една седмица годишна почивка някъде, "щото работа се работи, когато я има". Детето й израсна между другото, улисана в разрастване на бизнеса и печелене на клиенти, тя не разбра кога детето й стана мома за женене. То вечно си седеше само вкъщи и чакаше да се приберат- майката от салона, бащата от сервиза, където работи. Наистина, спечелиха много пари и на детето никога нищо не му е липсвало от нещата, които се купуват с пари...

-------------------------------------------------
В чата:
- ЗДРАВЕЙТЕ ВСИЧКИ !
- Пробвай като за начало да натиснеш CapsLock !
- БЛАГОДАРЯ МНОГО... ТАКА Е МНОГО ПО-ЛЕСНО

Стои мъжът пред огледалото, с вратовръзка, костюм, стои, кипри се. Часът е 23.20,жена му не издържа и го пита:
- А бе, Кольо, за къде си се спретнал такъв?
Мъжът с олимпийско спокойствие отговаря:
- За риба бе, Марче, не ме чакай, заключи след мен.
Жена му мълчаливо се прибрала в стаята и след 20 минути, тъкмо когато той щял да тръгва, тя излиза перфектно облечена, с вечерен грим. Мъжът и шашардисан я пита:
- А ти накъде си се засилила посред нощ, и то в такъв вид?
- При мама, картофи ще садя...

Хайде нещо и от мен.
Пациентка отива на зъболекар да й вадят зъб. Докторът започва да нагласява стола, за да му е удобно, а пациентката казва: Кое ли е по-страшно Да ми извадят зъб или да родя? Решавайте по-бързо, за да знам на каква височина да сложа стола.

Разговор между майка и син след купон. Синът: Ей, мамо, не те запознах с момичето, за което мисля да се женя. Майката: Мисля, че това е русата с червената рокля. Синът: Вярно, но как позна? Майката: Ами тя най не ми се хареса...

Оттеглям се за следобедна дрямка 

Пробвам се дали ще мога да кача клип

Здравейте!
Аз съм в голяма чуденка дали да се пенсионирам след  месец и половина или да работя още една година. Историята с бащата  и детето с 10-те лева и поста на Светалчо ме накараха да  се замисля  за важните неща в живота. А иначе вицовете и историите, които публикувате, много ме разтоварват. Ето нещо и от мен:

                   Светалчо,ще ме изгонят от къщи с твоите вицове!От половин час се смея и не мога да отговоря на въпроса на  ММ,че отгоре на това и обяснявам на какво се смея!Единственото ми успокоение е констатацията на Фло,че  5 мин. смях на ден увеличават живота с един час!Е,увеличих го поне с 24 часа!
                    K.A.G.,ами пенсионирай се и работи когато искаш!Аз поне така съм направила и то при условията на ранното пенсиониране.НЕЕЕЕмАм нерви да чакам управниците ни да ни накарат да работим до 100 години..При това не се чувствам изоставила деца и внуци. Като имат нужда звънят,а внуците са постоянно у нас.Та понякога ги разгонвам,че ми писва и решавам да бъда егоист,ама рядко се получава.Обикновенно след 5 минути дяволчетата пак са си завоювали територията!
                    И аз до сега бях по магазините на покупки,разходки и питиенце с ММ!
                    Светалчо,аз отдавна съм забравила времето когато съм пазарувала сама.ММ обича да ходи по магазините даже повече от мен и постоянно сме в разход   Е,кафето си го пия сама,ама той ми го прави!
                   Олеееееее,изчезвам,че от фурната вече ми мирише и да не изгоря тутманика.Това е поръчката на тези,дето няма да са на концерта!

Здравейте,
Къде съм гледала до сега,че не съм видяла,че съществувате? Темата я открих тези дни-след "перестройката" на форума.
Приемате ли нова баба в клуба?
Да отговоря на въпроса на K.A.G-няма еднозначен отговор. Аз се пенсионирах в същата ситуация-никой не ме караше-аз сама реших-"Стига толкова". От една страна е добре- помогнах за  отглеждането на внучето,което много боледуваше.От друга страна-откъснах се от активния живот,от срещи с различни и нови хора. Понякога съжалявам,понякога не.