КГБ = Клуб на Готините Баби - 145

Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили подаръци - цветни листчета с капчици роса. Само Кактусът не знаел какво да направи. "Розата е толкова прекрасна! - мислел той. - А аз съм толкова неугледен с тия бодли ... Не, не е за мен рожденния и ден." Но Розата била чувствителна и внимателна и сякаш предугаждайки тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му предаде непременно да дойде на рожденния и ден. Та нали приятелството е по-ценно от всичко. Как се зарадвал Кактусът на поканата!
-Непременно ще дойда - казал той на пеперудата.
Рожденният ден на Розата настъпил. Приемайки подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.
-Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - казал той. - Но ти си толкова нежна и ранима, затова и усмивката ти е винаги леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря ... Ето, заповядай ... - и той и поднесъл трънена дрешка.
-Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина много ми трябваше такава дреха. Но ти си прекалено скромен, премълча, че също имаш рожден ден. Но аз не съм забравила. Приеми и ти подарък от мен!
И Розата му подала ароматна бяла пъпка.
Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти на рожденния си ден.

Честит да е най българския и най хубавия празник!
Честити да са и учителите и учениците , малки и големи бивши и настоящи

Софийски девойки как беше срещата. Е хич не се и съмнявам че е била весела, както вие си знаете.Завиждам ви доста

Ние днес пък се разкапахме от работа.Щерката се хвана с гардеробите, да ви кажа че четири огроооомни плика за сега са опънати до стената, две коли поне са нужни за извозване на тях и каквото още предстои Аз пък се захванах да освобождавам място за хлебопекарната и сода стриим,последна мода и съм се хванала за главата що нещо се е натрупало.Как се хвърлят неупотребени никога сервизи, съдове чаши , кутийки, джунджурии, декоративни буркани за захари,кафе какао, открих в по забутани места три комплекта получени по разни поводи и неизползавни, 500 вида бутилки за вода за децата и спорт със разни патенти , абе мани мани с други думи утре до боклука оставям и 2 кашона с кухненски неща.И хич не съм Плюшкин.Но така е като от 3 домаинства в едно

Междудругото забелязвам едни доста злобничък пост на летна розичка регистрирана едва вчера и вече ръсеща обвинения Мило момиче, (щом майка ти е баба) не видях никъде майка ти да се е обърнала към нас и да не сме я приели приятелски както винаги правим.Всяка нова  бабетка е добре дошла и винаги се радваме на нови попълнения.Не виждам в какво сме я разочаровали, щом никога е писала тук.Остани си със здраве, а на мама дай линк към темата ни и ще бъде посрещата и приета сърдечно както подобава.

Още веднъж хубав празник девойки

Розичке, защо такива обобщения? Ние просто не искаме ватикански хляб, не сме отблъснали майка ти.Тя да заповяда, добре дошла е. На мен лично не ми се занимава с този ватикански  хляб, предполагам, че и другите са на това мнение, затова не са пожелали. Защо е тази обида? Не бива да се огорчаваш. Ти предлагаш, просто няма търсене при нас, това е. Нищо лично срещу майка ти.

Влизам тук да благодаря още веднъж на Фло за гостоприемството. Много хубаво си прекарахме. Поприказвахме, пооплакахме се кой от каквото има да се оплаква, посмяхме се доста. Ядохме  чудна баница, точена от 88-годишната леля на Здравчето, соленки, сладки и фъстъци разни видове, пихме кафе с Бейлис (запазена марка на Фло), бира, боза. Давам пълен отчет, за да добиете по-ясна представа, все едно, че сте били  с нас. Бяхме: Фури + детенце, Здравче-Мравче, Джили, Шпунци, Яжка, Айша,  моя милост и, разбира се, Фло.
Надахме се много Маринка да дойде, обаче нъц.

 Пу първа завърнала се от срещата.
 Е нЕма такива хора. Колко съм заредена,колко съм щастлива,че ви има мили приятелки. Как пък си намерих сродните души. Хората цял живот търсят такава а аз съм богата с вас. Как ми липсваха останалите момичета. Колко ми се иска да намирам,все нови и нови приятелки. Лакома съм. Апетита идва с яденето.
 Вярно е,че повечето вече се знаем,но дребнави душици при нас не виреят.
 Заради някакъв си хляб,някоя девойка да ми се фръцка ,айде нЕма нужда....
 Толкоз.
 Мили учителки хвала вам.
 Честит празник  момичета.
 Честити второкласници на Янчето и Фло ,Дидия,Яжка..... Кремче,честити ти цял клас второкласници. Учителя ,не е този който налива знания в главите, а този ,който събужда у децата жаждата за знание,отваря ги към света.
 Шапки долу!



 Роси ,Маринка ,благодаря ви ,че ни се обадихте.
 Фури,Ели радвам се ,че ви видях.

Девойки, да ви се оплача: срещата, заради която хукнах преждевременно и неохотно, ми върза тенеке! 
Е нема такова чудо!

Чудно си беше направо! Всички си даваме кураж, и сили, и веселие, и оптимизъм.
Вземе някоя та изплаче мъките си - и вземе та се окаже, че всички останали патят същите патила. И - смях! Какво друго ни остава?!? 

Друга пък нещо се похвали - и всички се радват с нея.

Сигурно е имало и вокални и акордеонни изпълнения   , ама аз нали търча за другаде - патка!   
И накрая като си тръгнахме с милата Шпунц - установих, че съм си загубила гласа.   

Розичке, да добавя към приятелките: тук се приема на нож всичко, що мирише на пласмент на някаква стока, все едно каква. Демек - от обществото ни да се прави бизнес. 
Може да е свята работа, ама не е прието.

И аз съм на същото мнение. С радост приемаме нови баби и не баби, стига да имат желание да пишат в темата. Ако се върнете мничко назад ще видите това. Но само с един пост, който рекламира нещо, без значение какво не показва желание за присъединяване в темата. А и доколкото знам форума не толерира рекламиране на продукти /може и да се лъжа, отдавна съм чела правилата/

Да се разпиша след срещата.
Много хубаво е описано всичко пред мене. Както винаги едвам се разделихме на тръгване и останаха още много недоизказани неща. Чухме се по телефона с Луси и Римар.
Но нищо - и утре е ден.
И то добър ден за среща - 15.00 ч. в пицария Дон домат на бул. Патриарх Евтимий, след Нотариата.
Фло ме закара до в къщи, да не се намокря от дъжда - благодарности.  
Каролин, все събирам сили да започна и аз упражнението за разчистване на място. Даже вече 2 почивни дни поизхвърлях малко. Ще продължа, няма начин.
Как сте след земетресението? Аз не го осетих, бях в автобуса за Младост. Жалко, обичам този вид природни сили.
Заядливите подмятания по наш адрес оставям без коментар. Защо ли историята ми е позната...

Привет, па дружки маѝ!
Как го написах! Дали ще разберете?
Ако помните стаааарата игра" Па дружка мая, ти си алена звезда, ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен", ще се сетите

Така съм затънала в задачи, че от час и нещо чета на прибежки.
Поздрави за празнуващите, които съм пропуснала!
Приятен път на пътуващите, добре дошли на пристигащите!

Чудни стихотворения прочетох! Ще си ги препиша тия дни в специалния тефтер, че на електронните такива нямам доверие.

Радвам се на поредната хубава среща на софиянки! От първи юни съм отпускар и може би ще ми се отвори парашута и аз да се прикалъпя някой път 

Днес най-после сколасах да засадя двайсетина корена домати. Но когато дойде ред на пипера,
пак заваля и не може да се влезе в лехите от кал Ще го садя юли месец, като засъхне Здраве да е!

Отивам да си направя няколко сандвича за утре, че през тоя ден на висене много ми  се отваря апетита Дето вика ММ, парите, дето ще ги взема, ще ги изям предварително

Никъде не прочетох за бабата, предлагаща ватикански хляб. Сигурно си е изтрила поста?
Лично аз не бих взела от някой непознат нещо такова, още повече пък да  предлагам на децата си да го ядат. Много скептична съм и недоверчива.

Както и да е!Поздрав за всички!

Mомичета, ето ме и мен.Първо да рапортувам каква я свърших на село. Знаех какво ме очаква ( безобразно тревясала цветна градинка, целия двор с трева до коляно и чистене на първия етаж на къщата)Отидох вчера към обяд и веднага запретнах ръкави и крачоли. Започнах да плевя. Имам си начин-седя на една дебела възглавница, завита в няколко найлонови торби и се боря с досадните тревички. Примъквам се с възглавницата полека лека и така почти до тъмно. Плевя и си мисля: Как ли ми се смеят бабите, че седя и плевя. Не чух някоя да се киска. Справих се. Мислех да чистя, но такава мускулна треска имах, че ходех като пингвин. Окъпах се и легнах-няма И-нет, няма скайп. Заспах в 21.00, та до 8.00 сутринта. Грабнах косачката и какво да ви разказвам-ужасТ. За пръв път кося такава голяма трева. Окосих 1/3 от двора и полетях към София-бързах за срещата. Не ни търсете в албума. Този път сме без снимков материал, но настроението както обикновено беше на МАХ. Запознах се с ФУРИЙКА- стройна,много приятна, много земна. За дъщеричката й ЕЛИ какво да кажа? Възпитана, млада госпожица, надявам се с прекрасно бъдеще. ДЖИЛИ, както винаги неотразима, ЗДРАВЧЕТО-метнала през шия артистично шал, ЯЖКА-с модна подстрижка, боядисана, начервена-КрасУта( стихотворението на ВЪВЧЕТО), АЙША-с красива, нова блуза, Шпунци-свежарка, с прическа, СВЕТЪЛЧО-с тоалет в екрю и моя милост-червено и черно ( по Стендал ). Е в тази тема с конкурс сме събирани-толкова весели момичета, толкова смях и позитивизъм, думи нямам. И знаете ли кое най много ми харесва, че сме задружни-страдаме със страданието, радваме се с радостта, гордеем се с гордостта на всяка една от нас. Прекрасни сте, мили момичета. Сърцето ми, домът ми и тайната квартира са винаги отворени за вас!!!
РОЗИЧКЕ,защо така, бе миличка? Аз пък може би съм пропуснала нещо, но написаното съвсем не отговаря на действителността. Всеки сам решава.
МАРИНКА, такъв, като СТЕФАН ПРОДЕВ се ражда на много години веднъж. Отдъхни си, а после ще разказваш...
ШПУНЦИ, хубаво стихотворение.
КРЕМЧЕ, твоята притча много ми се понрави.
РИМАРЧЕ, липсваше ми.
МАЙЧЕ, а ти къде се загуби?
КАРИ
Мисля да се занеса до спалнята. ДЖИЛИ, умната...
АЙША И ТАНУ, писали сме заедно.

Благодаря на всички, които поздравиха учителките в темата!!!
Честит празник и от мен, мили готини баби!

Янке, честита ти второкласничка! Днес те четох от тел. докато пътувах за срещата и гледах снимки на Анжи от ФБ.
Луси, дано лесно мине изборната комисия утре. ЕДно време баща ми ходеше на такова чудо и строяваше членовете като диктатор. Беше направил строга организация и успяваха бързо да си предадат данните. А други висяха по цяла нощ с чували бюлетини.

    Ето съм и аз! Вие всичко сте казали за срещата.Аз ще кажа само това-обичам ви !Всичките!Чета постовете ви и си мисля,че сякаш сте чели мислите ми.
    Ще трябва да лягам рано,та утре да хвана автобуса в 5ч.Но изобщо не ми се спи.Ще броя добичета,дано се приспя.
    Лека нощ!

   
раздел: Нъ чис бългЪрски
автор: LeoBedrosian

Ко кутса в овой мрачан саат?
- Па я кутсам - рачува Фити
И що ти кутсаш, питам яз
- Що кутсам ли - се сепа Фити-
ш`та кутсна пу главъта яз -
заканува ми се Фити.

Ща кутсаш, кутсаш - викам яз -
ш`си мирнеш, скъпи Фити.

Ето съм и аз на опашката.

Чета ви и си ви представям, чувам  гласовете ви и виждам усмивките ви...
Хаотична съм, но ми е толкова хубаво, че чак не ми се мисли ....

Яжка,  на чист български кутса = чука или кутса =куца... По мелодичност ми прилича на Финдли, ама дума не разбирам.

Тану,  по дружка моя, не е ли подружка ( от руски -приятелка) моя?
Ще ми е драго да се видим и после ще си се представяме как изглеждаме, когато четем тук.

За срещата сте писали преди мен - чудесно, както винаги.... благодарности на Фло, че ни приюти .
Фури и Ели, са направо като сестрички-фини, усмихнати и мили.

Шпунци, и аз като теб се радвам, че се намерих с всички вас ...
Винаги ми е малко времето, в което сме заедно, още толкова неща имаме неказани ...

А. вече похърква, след малко и аз се гушвам до него в леглото.
Лека нощ и приятни сънища!

И аз тук влизам без покана и дано се намери място за мен. Чета ви от доста време и ми допада позитивното настроение в групата. Желая ви лека вечер и усмихнато утро   

Добро ви утро, скъпи мои!

Вчера не смогнах нито да ви видя, нито да ви пиша. Не мога да си събера мислите. Толкова много неща преживях. И хубави, и не до там. Не мога и да ви изчета. Но, от сърце се радвам на това, че дружинката ни се разраства и, надявам се, с позитивни люде.

Добре дошли от мен на Ирманова, Въвче и Ричко! Добре дошла и на най-новия член akva7! Очакваме ви не само на виртуалните раздумки, но и на реалните ни срещи!

Момиченце-кокиченце, заразвахте ме с веселите си и зареждащи постове, откъде струи хубаво настроение и усмивки. Аз само мога да съжалявам за пропусната вчерашна среща! Но, се надявам днес да прескоча до поредната такава. И дано да видя повечко хора! Дано, дано, дано...

А иначе да споделя емоциите, изживени в Бодрум и на остров Кос май няма да мога да сторя накратко. Не го умея това. 

Изкарах незабравими 6-7 дни в Турция. Хората там са топли и усмихнати и много обичат българите, за разлика от гърците. Това е първото ми впечатление. А иначе случихме на перфектни пилоти, които до съвършенство изпълниха дълга си и накараха моят внук да се влюби в професията им. Не мигна (летяхме все рано приизори), за да се наслаждава на облаците и полета изобщо и много съжали, че сме се возили само час и петнадесет минути. Та, вече имаме кандидат-пилот! Това е новата професия, която желае да овладеее. Малко преди това, само ден може би, сподели с мен, че иска да става зъболекар. Фло, Иви, мислех си ваш колега. И като го запитах защо е решил точно това, той ми рече: За да ти правя чинета! 

Ето,че  като истинска баба започнах пак с милото внуче. Но, нали знаете, че то е основно действащо лице. Та след пилотите, другото хубаво бе, че хотелът ни се намираше на 38 км от аеропорта, на 150 м от разкошен плаж със ситен пясък, съвсем наблизо на 50 м от центъра на известен квартал, да го нарека, Гюмбет и на 4 км от центъра на Бодрум и т.н., и т.н. Е, имаше и доста неуредици, ама някак се забравят като залагаш на хубавото настроение и компания. Бодрум е град, който много прилича по архитектура на гръцките градове. Сградите са изцяло в бяло и са  подредени анфитеатрално. Много красив туристически център! Има доста исторически забележителности, за съжаление обаче не успяхме да видим. Недостиг на време и не познаване на района, за да се справим сами. Ако отида още веднъж вече знам как да постъпя. Много хубаво изкарахме и на остров Кос, гръцки остров, който се намира само на 4 морски мили от Бодрум. С малък ферибот за 50 минути си от полуостров Бодрум на остров Кос. Впечатляващ, тих, спокоен, известен  с дървото на Хипократ. Легендата разказва, че е посадено лично от него и че там той е чел лекциите на своите студенти. Там е създал и така известната лекарска клетва - ХИПОКРАТОВАТА. Имаше я на много езици, но на български, за съжаление - не. Голямо пристанище Кос Марина с много кораби и частни яхти. Плажове и много кафенета с истинско кафе - това е, което ме накара да се почувствам много радостна с любимите ми същества.

Ето, накратко, според моите възможности, се опитах да ви предам си преживелиците си, които ме заредиха със слънце и усмивки за много време напред.

Хубавици мои, сега ни очакват срещи и нови прекрасни мигове, часове, дни. Нали, така?