Аз съм в апартамента, където живеех преди да се разведа. С усещането съм, че има някакъв повод за празнуване на нещо, но не знам какво. Говоря си с някогашната детегледачка на сина ми и на вратата се звъни. Пристигат сестра ми с приятелят й и още някакви роднини, чийто лица не помня. Много съм изненадана, че идват и много се радвам, но не разбирам защо са тук. Всички са щастливи. Настава някаква глъчка и изведнъж след това се озовавам в другата стая, легнала на едно легло. Детегледачката отваря вратата, усмихва се и прави път на майка ми. Аз скачам от леглото и съм страшно щастлива, че тя е тук. Сядаме на някаква маса, една срещу друга и аз само я гледам, а тя се усмихва и заговаря. Каза ми, че сестра ми била бременна и терминът й е на 13 октомври - рожденният ден на сина ми.( към този момент сестра ми не е бременна). После ме попита знам ли какво е станало с детето на детегледачката, което е родила след като е спряла да гледа сина ми. Настояваше да се поинтересувам за тези неща. Гледаше ме, усмихваше се но не ме докосваше, просто стоеше срещу мен. На вратата почука някой и аз извърнах поглед за секунда. После нея вече я нямаше. Просто изчезна. А много исках да бях я прегърнала...Изчезна и усещането за празник.


))) Сънувах някаква каша от всичко, но акцентът беше, че бях в една къща, уж на приятел, но нищо общо с реалния му апартамент. Та някаква жена, която не познавам, ме гонеше от там много настървено и след това пътувах с кола, с влак, не знам на къде, но пътувах на далече, а в сърцето ми беше нагнетено тежко чувство на недоволство