Прочети преди Трансфер

Dea Sunshine, никой уважаващ себе си доктор няма да ти каже, защото си над 35 ще ти направим близнаци. Най-вероятно е било шега. На 42 години забременях и родих близнаци от 6 опит, нямам никакви заболявания освен ИЯР. В края на краищата опира до това какъв лекар си избрала за процедурата, информираността на пациента за основните изследвания и манипулации преди опит. Ми чети бе жена, аз съм ставала и съм си лягала с компютъра, изтекоха ми очите от четене. Като съм информирана и знам какво трябва да се направи преди опит, дори и да не ми предложат си го искам. Като видя, че няма резултат от дадена манипулация отказвам, например след 5 биопсия отказах повече такива, защото при мен не дават обективен резултат. Откриха ми малък септум в матката който не бил проблем и можело да мине без хистеро, само че аз казах правим хистерото, дори и малък проблем да се открие трябва своевременно да се отстрани. Благодарение на това, че направих тази операция, се оказа че можах да си износя близнаците, защото са ми оправили и матката, а тя беше седловидна. Това са все фактори които малко или много влиаят в даден момент.

Искам да ви попитам вие като правихте ин витро, бяхте ли спокойни. Аз се чувствам ужасно, мисля, че съм в депресия, не заради ин витрото, а просто много ми се насъбра. Сутринта си пийнах едно Деанкситче, снощи пробвах с хапчета мента, глог и валериана, обаче се събудих в 2 през нощта и до сутринта не можах да засля. Днес съм с огромни кръгове под очите. Дали е нормално това или ще си обрека опита на неуспех и може ли да ме посъветвате какво да направя, за да се оправя?  

не са смей Гуге, щях да те питам сега ако бяхме останали с тризнаци, сигурно щяха да ни линчуват  

Dea Sunshine, споко, при последния ми опит с близнаците, ревях денонощно и почти не спях. Не само че бях под стрес, ами бях нон стоп разстроена и отчаяна. И не съм посягала към успокоителни.

Темата е: Прочети преди трансфер.
На жени който им предстой ин витро да прочетата и сами да преценят дали си заслужава да бързат с връщането на повече ембриони и ако го направят четейки тази тема ,виждайки моите грешки да не ги допускат и те .
Моят съвет е че е по- добре да се връща по един ембрион.
ИН ВИТРО=ЕДИН ЕМБРИОН =ЕДНО БЕБЕ= ЛЕКА БРЕМЕННОСТ=ЗДРАВО БЕБЕ = ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ

вместо :
 ИН ВИТРО=ПОВЕЧЕ ЕМБРИОНИ=ПОВЕЧЕ БЕБЕТА=ТЕЖКА БРЕМЕННОСТ=НЕДОНОСЕНО БЕБЕ=НЕЩАСТНИ РОДИТЕЛИ

Това което ми се случи не е задължително да се случи и на другите ,но доста често близнаците се раждат преждевременно и това е доказано и има факти.
Двуплодната бременност се увеличава именно заради ин витро процедурите.
Аз не бях подготвена достатъчно,знаех че крие рискове, но не си бях дала сметка колко големи са найстина.Бях чела доста ,но за репрудоктивната медицина ,не за акушерството.

.Аз съм здрава ,жена на 30 години, страхове ми не бяха в износването ,защото нямах медицинска причина ,че не бих могла да ги износя.Когато жената има определени заболявания тя е преупредена ,преварително за рисковете.
Когато ми падна тапата аз не знаех какво е това и ,влезнах в интернет и там прочетох ,жени който са писали(те бяха в големи седмици) тогава предположих, че може да е част от тапата.Когато отидох на преглед и двата лекаря не ми казаха ,че това  е тапата ,едната каза че това били гъбички,а другата даже май нищо не ми каза.Аз до последно не вярвах ,че ще родя ,защото така ме убеждаваха и успокояваха.И защото не бях чувала за такова ранно раждане,ако бях прочела за едно такова раждане  .. . .
Аз не знаех какво са контракций,четейки отново в интернет пишеше за преупредителни контракций ,но жена която за първи път е бременна как може да ги прецени какви са ,и до последно аз не разбрах кое е контракция.не съм усещала втвърдяване на корема,само менструални болки и болки в кръста.
Другата грешка беше .че когато се изглади шийката и трябваше да вляза в болница,доктора ме попита (въпреки че е знаела че ще родя,това го разбрах след това)къде искам да лежа в частна клиника или в държавна,аз и казах че не искам да е мизерия.Отидаох в частната клиника с намерението и убеждението ,че ще полежа малко и ще се прибера вкъщи ,а не за да родя.Изборът отново беше погрешен тъй като в тази клиника не могат да се грижат за деца по малки от 1000гр,когато са знаели ,че ще родя трябвало е да ми сложат лекарство което да помогне на децата за дробчетата ,да може да започнат да се разгъват още докато са в матката и при раждане по-бързо да се адаптират.Това не беше направено.
Трябваше и да съм секцио ,а не да раждам нормално.Детето е транспортирано след час ,а за тези деца всяка една секунда е важна.
От къде да ги знам тези неща предварително ,от къде ще ги разберат и другите жени.
Ако бях сигурна, че това е тапата щях да се кача на колата и да отида в София.
Нямаше да рискувам ,нямаше да чакам ,нямаше да се съобразявам с часове и т.н
Допуснах грешка,виновна съм ,но тогава съм смятала ,че взимам правилните решения.
НО ЗА МЕН ВЕЧЕ Е КЪСНО

Сигурна съм ,че има и други жени ,който не са подготвени предварително и именно заради тях пиша тук.

Dea Sunshine, аз лично бях решила да спирам и да осиновявам, за това не ми пукаше особенно какво ще стане. Въпрос на воля и вътрешна нагласа.

  Благодаря, да не губя надежда тогава. Защото трябва да започвам, а аз не мога да се успокоя и започнах още повече да се депресирам. Даже си мислех, дали да не отложа, докато се стабилизирам емоционално, но не вярвам да успея да го постигна без розовите хапчета. 

Ако стресът пречи на забременяването ,то тогава нямаше изобщо да се раждат деца.(независимо дали са АРТ или нормално забременяване).

мани, мани 

Деа, при теб проблемът е, че ти прекалено много го мислиш това ин витро и все откъм негативните му аспекти, човек, който наистина иска дете се хвърля през глава и не му мисли толкова, особено пък когато е в началото като теб 

Вяра надежда любов, няма за какво да се обвиняваш, не си направила никакви грешки, никой не може да предвиди какво ще му се случи, мисли за малката борбена душица и и изпращай позитивна енергия, миналото го загърби доколкото можеш 

http://www.blitz.bg/article/34752   ето тази жена не се е пучила например,което за мен е просто  . .. . . . . . нямам думи

Тази жена е nikolina-pikolina и е част от бг мама. Тя е много интелигентна жена и е направила своя избор vqra_nadejda_lubov. Не става въпрос за поучаване.

каква поука е трябвало да си вземе 

Да това е nikolina-pikolina и когато разбрах какво е станало с първите и близначета много ми стана мъчно, но нито за миг не си помислих колко ембриона да връщам и дали искам близнаци. Точно от нея се поучих, че седловидната матката е проблем за износването на близнаци. Само, че тя не призова да се внимава колко ембриона да се връщат, защото при успешния си опит пак беше бременна с близнаци и ги роди в 7 месец, а направи фондация за недоносените бебета. За да могат майките да са информирани и почерпят от опита на такива майки.

Вяра, никой не казва че си виновна за нещо или дали си взела правилните решения. Човек когато нещо не знае не е срамно да попита. Когато усещах някакви болки хиляда пъти карах сестра ми да ми пипа корема за да ми каже дали това са контракции. Когато човек не е минал по даден път няма как да знае определени неща.
Дано детенцето ти се пребори и да е здраво. Има майка на която близначето се роди 900 гр. и сега е живо и здраво детенце.

Аз не знам каква матка имам,не знам дали шийката ми е нормална или е по къса.Отиваш при лекар който би трябвало да ги предвижда тези неща,но ще ги предвиди ако има индикации за това.Дори причината за ин витрото не е в мен.
Аз пак ще правя ин витро  някой ден ,но няма да върна повече от един ембрион ,ако трябва още десет години ще пробвам, знаейки, че това има голяма вероятност да се повтори.

vqra_nadejda_lubov и това е нормално, затова ходим при лекари.
Но видиш ли, тук сме свидетели на пълен абсурд, момичетата сами си слагат диагнозите след много четене, сами настояват за премахване на очевидни причини, сами решават колко ембриона да се трансферират. Сами си провеждат цялото лечение, след редица неуспехи. Аз самата също съм постъпвала така.  Това категорично не е нормално!
Затова моят личен съвет към теб е, не да се самообразоваш и да правиш същото, а да потърсиш правилния лекар (и).