Смело раздават ритници, нашите сладки юлски мъници - Тема 18

Monik@ бях си взела лаптопа и имам интернет на флашка към виваком.
Да се похваля взех си нощница с котенца ама нямаше 2 в този размер, та в събота ще ходя за втората, а най-хубавото е, че е от магазинче до нас. Превръзките за родилки само в аптеките ли ги продават?

Хайде софиянки на среща и ние......

Аа добра идея. Майка ми има флашка, ще й я гепя.
Пайче, аз лично си взех от пакостник ето тези http://www.pakostnik.com/bg/productdetails.php?id=15561&cat=93 , но нямам идея как изглеждат..не съм ги отваряла. 

lokosff: Браво за чудесните новини

Момичета какъв е този първи, втори и трети багаж   това само за частни клиники или за секцио.........много ме озадачихте та аз мислех всичко това в един сак и към болницата?

Да се мушна и аз в коментарите за Токуда. 2008-ма родих там дъщеря си със секцио. Предната вечер ни казаха след 17 ч. никакво ядене, а вода, колкото да си овлажним устните. Е за второто не послушах - през нощта не издържах и се нальоках в банята. На сутринта отивам и пред анесезиолога като мокро коте мрънкам.... Той ме пита, колко точно изпи - ами от къде да знам - гълтах от чешмата - бях откачила за вода - с малки глътчици не стана. Той въздъхна и каза, че това е много важно за упойката, но ще прецени. Секциото ми мина в десет сутринта, пред мен имаше друга майка, след мен - още една. И тринките бяхме в една стая. Цял ден и цяла нощ след това останахме на системи. На сутринта минаха на визитация, прегледаха ни, разпитаха ни, провериха всички, закачени по нас джаджи, изключиха машините и апаратите, разкачиха ни от тях и казаха да се опитаме да се понадигнем, на който му се завие свят веднага да легне пак. Или май първо ни донесоха нещо като попарка - топла водица с разтворен вътре хляб без сол и с няколко трохички сиренце май - гадорийка, ама какво да правиш. Та двете други момичета станаха Едното момиче дори отиде до банята, а другото каза, че май й прилошало и си легна отново. А аз - аз не можех да помръдна. От най-малкия опит усещах нечовешка болка в корема, сякаш динозавър ме е захапал. След няколко опита заплаках... Ако не станеш и не се измиеш в банята, не ти дават детето, а аз от предния ден не спирах да мисля за нея. Май тогава дойде докторът, пита защо плача. Аз захленчих като малко дете, че си искам детенцето, а не мога да стана. Той седна до мен, взе ми ръката и като разказвач на приказки започна да ме утешава. Разказа ми, колко операции от херния има, и че след всяка си казва, че никога няма да издържи следваща, а ето го - здрав - прав, ходи и аз ще стана, ако не сега, след половин час.... Успокоих се. После дойде една сестра и ме попита иска ли да ми помогне - подаде ми ръка и каза да се облегна на нея, но да не тръгвам без да съм се изправила напълно, да не тръгвам приведена, каза да се успокоя, че болката е само в главата ми, във въображението ми, коремът ми е задрав, зашит, чист, всичко ми е както трябва и да не мисля, че ме боли... Мислех си "глупави приказки", ама наистина изведнъж се поуспокоих, отпуснах и полека се изправих, направих няколко крачки - бях толкова щастлива. Тя ме остави, а аз след мялко бях първата от нашата стая пред стъклото с бебенцата и с умиление гледах моето. Докторът ме видя в коридора и каза "Видя ли, докъде си стигнала, а плачеше преди малко", Мисля, че малко след закуска наистина успях и душ да си взема и ни ги донесоха. Та това си бяха едни 24 часа без детенцето. Сега не знам, дали има промяна в регламента, но в общи линии правилото е едно - станеш ли и изкъпеш ли се - дават ти го. Но не преди това.

Аз си бях взела с първото дете нощни превръзки, на която марка решиш

Хайде де, хайде предлагам да е в центъра, в някое кафе.....  аааааа знам къде Вила Росиче на Неофит Рилски много любимо място ето https://www.facebook.com/VilaRosiche?fref=ts

Превръзки за родилки има и по санитарните магазини. Който е от София да потърси около Женски пазар има няколко такива магазина. На "Симеон" има един голям - там също продават. И са по-евтини от подобните по другите магазини - ДМ, Лили. В най-обикновено найлонови пакети. Има различни размери, дебелини и т.н. На мен ми казаха, че трябва да търся номер 3. Показаха ми номер 5 - ОГРОМНИ - от тях взимали жени, които и се поизпускали малко. А пък номер две бяха по-късички - може би след като понамалее за през деня. Но пък тогава вече мисля, обикновени да си взимам.

Да поздравя и аз мамите с добри резултати от ЖК.  
Гледам обсъждате годи.аз съм на 29 с ММ сме заедно от 13 г.и ако зависеше от него още преди 8 г.щяхюе да сме се ошетали,ама аз съм много страхлива и все премислям и премервам,та тази година му викам хайде,ще пробваме и то милото взе че стана веднага.Аз си поплаках малко от шока,а ММ умря от смях и само ме гушкаше,и вика на куч,че му свършило царството небесно.
За раждането не искам да е при мен,че той е много притеснителен и много изживява нещо като ме боли,а да присъства на това...направо ще умре,стига ми да знам,че е някъде долу .
Да се похваля утре ако всичко е наред тази нощ ме изписват

 lokosff, право за хубавите новини. Ще устискаме още месец 

Ох, дай боже, че така ми се пазари вече, картата се напълни с пари, аз не смея още да се развихря 

Ако съдя по себе си - и за второто не се чувствам готова. Уж не са ни напланирани децата, обаче като видях 2те черти и първия път, и сега, първо ме обзе една паника, безпокойство, въпроси и чак после дойде щастието и вярата, че всичко ще е наред и ще се справим.

Ако съдя по себе си - и за второто не се чувствам готова. Уж не са ни напланирани децата, обаче като видях 2те черти и първия път, и сега, първо ме обзе една паника, безпокойство, въпроси и чак после дойде щастието и вярата, че всичко ще е наред и ще се справим.

Много се развълнувах от разказа ти за срещата с детенцето и си поплаках.Нямам претенции как ще раждам ,а само после да сме добре с бебето и да си го гушна и да си е при мен .

При мен забременяването не беше изобщо в плановете 
Не бяхме и говорили с ММ аз пиех едни хапчета за регулиране на хормоните спрях ги за малко и тогава съм забременяла после пак ги пиех моето АГ ми каза че може да ми закъснее цикъла и аз месец и повече не бях се усетила.Като разбрах му ударих един рев,защото се уплаших и да ви кажа още не знам дали съм готова и дали ще се справя,но по-добре че стана така защото нямаше изгледи скоро да планираме бебе.На младите майки само мога да ви завиждам винаги съм казвала,че е много хубаво да си млада мама,но аз все не събирах смелост и сега съм на 30,не че ми е късно,но много се кефя на млади майки.