Смело раздават ритници, нашите сладки юлски мъници - Тема 18

лале в дъжда много хубава история.Това си е голямо търпение ,но със щастлив край!!   

ами аз съм навита то не остана

josi_josi жалко, че и аз изпуснах снимката, но  в начина по който говориш за вас и отношенията ви, се долавя една красота на душите, за това съм сигурна, че сте хубави хора . Правилно си решила да не ги държиш, форума е много популярен и всяка снимка или разговор лесно става достояние и в гугъл.
Borisa аз сега разбирам защо чакате близнаци, ми че той ТМ е близнак  
Мимето14 пожелавам ти тогаз едно близначе   Паленцата са много много сладички  
kotenze гащи можеш да вземеш на Canpol има ги освен в пакостник и по другите сайтове. Можеш да се ориентираш в размера, по посочените сантиметри http://www.pakostnik.com/bg/productdetails.php?id=3651&cat=93
Педиатър и за мен това е голямо затруднение, още гледам в няколко направления и не съм решила окончателно какво да предприема.. За педиатрията в Токуда чувам хубави неща, но незнам дали работят или не с НЗОК. Аз ще търся някой в Надежда, че да ми е наблизо, Токуда ми е далеч за съжаление.
Mama_sancho успех утре  

arin4eto_93@abv.bg благодаря   
Лале в дъжда кое му е постното  това за котката "...която обожаваме и е пълноправен член на семейството ни..." са точните думи и за нашите кучета направо са ми като деца  твоя ММ е в командировки, моя също както и нощни смени дава и те са ми компанията 

Имам въпрос - етикетите по дрехите на бебето ще ги режете ли? То много етикети много нещо, но не знам дали като ги отрежа няма ли по вече да й боцкат на душичката ми 

VeryMe    честита победа пак взехме купата 

И аз да кажа за педиатъра още не съм избрала даже не съм се насочила а времето си върви и не знам какво да правя
Ние с ММ сме от 8 години от 6 години не се пазим,но и за дете не сме говорили явно с моите хормонални проблеми просто не се е получавало и като разбрах че съм бременна чак не вярвах
На мен ММ още на 3-тата среща ми каза,че аз съм неговото момиче    и не иска друга,е аз не бях на това мнение,но ето вече сме заедно 8 години.
Пожелавам ви лека и спокойна  вечер   

И аз се развълнувах покрай романтичните ви истории мамчета  всяка една ме докосна и ме разчуства. Нека я и аз поделя своята. С ММ се познаваме от 1998г. тогава ходихме на детска дискотека и си познавахме компанийте, никога не ме е привличал и не съм си и помисляла, че може да излезне нещо между нас. Преди 12 години решил човекът, че иска сериозна връзка и почнал да звъни на телефони от тефтерчето си и така се стигна до среща с мен, на която аз му вързах тенекия  и аз не знам защо  Последва втора среща и така станахме гаджета. На първия месец от връзката ни замина за 2 седмици в Германия при брат си и аз реших, че нещата са до тук. Но милия ви звънеше всеки ден, и аз ходих по интернет залите да си чатим по мирката  оттогава сме неразделни, все още я има тръпката и у двама ни, макар да са минали толкова години. На бебе се решихме септември и октомври забременях и двамата много се радваме, всяка сутрин ми гали и целува корема и говори на беба на име и  как отивал да се труди  Ето и снимка от морето миналата година септември, когато започнахме опитите за бебче.

Ех мами чудни истории за запознанства, ние сме вече десет години заедно. Живеем в два съседни блока в Дружба, но не сме се познавали. Запознахме се в 07  РПУ в Студентдки град, аз офицер той сержант. И общо взето почти му разпоредих сутрин да ме кара на работа и така десет години. Аз съм с ендометриоза и вероятността да забременея е много малка, но той рече че съм важна аз и ако трябва ще си осиновим детенце, но за нова година 2010-2011г си направихме подарък-Калоян.
За мен май-добрия педиатър е др Масларски, но той не може да е личен лекар.

Имам едно въпросче...Преди няколко страници имаше постове за хълцане на бебето....това всъщност нормално ли е, колко често е нормално да се случва....?????

Е, на фона на историите, които прочетох, нашата си е баш постна.
Да, котаранка и двамата я чувстваме като наше дете.
Милата, и ти си в моето положение.  Аз съм свикнала, де, а и ние толкова години изкарахме далеч един от друг, че сега тия седмица-две даже и не ги усещам.

---

josi_josi и arin4eto_93, много ви благодаря за милите думи!

---

bee_di, много сте сладки!

---

Аз не показах снимка, понеже забравих. Ето две. Първата е от миналата година, а втората - от Коледа.

---

Namiby, напълно нормално е. Така се тренират дробовете на бебето. А колко често е нормално да се случва едва ли може да каже някой, все пак бебетата са различни.

Лаленце големи сте сладури   пожелавам както на вас, така и на всички мамчета много любов и разбирателство с половинките си  

Трогнахте ме с тези романтични истории. Едвам смогнах да ви прочета
В този ред на мисли с ММ се запознахме преди 9 год, но аз го отрязах, защото влизаше в казарма, а не ми се чакаше. След 2 години се срещахме съвсем случайно на плажната алея във Варна (дори не знаех, че е в този град). И така започнахме чисто физическа връзка от лято на лято без ангажименти. Свършеше ли лятото забравяхме един за друг. Или по-точно аз за него. Това беше негово решение. Постоянно ми повтаряше- не ми се играе на любов. Обаче аз хлътнах много. И така след 3 поредни лета той реши да се прибира към родния град. А аз реших да се боря за него и аз се прибрах. Тук продължихме да се виждаме вече не само лятото, а целогодишно, но никой не знаеше. Каза, че не му се занимава с глупости, не иска сериозна връзка, но и не ходеше по други жени. А аз бях сигурна, че той е Човека и искам той да е баща на децата ми. И явно си е струвало чакането. Заедно сме вече няколко години, поне от 1 му говоря за деца. Преместихме се в собствено жилище и той най-накрая се престраши да пробваме, стана от първия път И сега си чакаме една желана принцеса  
Ние също имаме куче, което за мен е първото ми дете и не бих се разделила с нея за нищо на света.

За хълцането- усещам бебка да хълца всеки ден, доколкото знам е напълно нормално.

За етикетите по дрешките- аз не мога да понасям етикети и не мисля, че на едно малко бебче ще му е приятно. Първо ги режа и после вадя остатъка леко с малка ножичка, за да не драска.

Имаше още доста неща, които исках да напиша, но и без това стана достатъчно дълго.

Само да кажа, че днес бяхме на преглед и бебка е към 2 кг, всичко е нормално. Матката ми се е успокоила, но ще продължавам да си пия магнерич и но шпа до към средата на 9-я месец.

Успех на всички мами!

Уффф с тия профилактики и безкрайно чакане да ми се публикува постът съвсем си забравям мислите. А и някои постове ми излизат със закъснение... Дано го оправят скоро тоя форум.

---

Миме, в началото няма да режа нищо (дано се сдържа ) за да видя как ще й понася на бебка. На моите дрехи режа всичко, но това е друга тема. Чела съм тук във форума, че повечето майки махат етикетите - коя ги реже, коя ги разшива, но нищо не оставят и на бебчетата им било добре. Но аз мисля да опитам без да ги махам, пък да видим.
И да - честита ви купа, мами от Разград! 

---

Иванела83, и вашата история е много романтична. ТМ отрано е разбрал, че иска да е с теб, а много малко мъже са така решителни още на третата среща. Бъдете все така щастливи!

---

kalata2011, много се радвам, че при вас така са се развили нещата. Ето, че когато човек обича и е обичан, всичко е възможно.

---

bee_di, много ти благодаря, мила!

---

Krassyto_zg, и вие дълъг път сте извървели, но ето, че всичко си е заслужавало. И браво за хубавите новини от прегледа.

---

За педиатър и аз още се ослушвам, а то си е време да задвижвам нещата...

Ах, момичета, чета от час и повече сигурно и съм разляла една щастлива физиономия на лицето си. Този форум е по-чувствен и от любовен роман сигурно
Ние с мъжа ми сме заедно май десетина години, но всеки негов поглед, всеки път, щом чуя гласа му, щом докосна рамото му... сякаш е първата година. Когато се замислим, от колко години сме заедно и двамата се удивляваме, как е изтекло толкова време, а сякаш се обичаме от вчера. Все си казваме, че животът няма да ни стигне. А от както го видях за първи път реших, че май разбирам и може би вярвам в преидшни животи. Не може да не съм го виждала и преди, да не сме били заедно и по друго време... Мислим едно и също нещо по едно и също време, казваме едни и същи неща или за миг някой от нас изпреварва другия с реплика, която и двамата мислим...
И аз не вярвах в любовта, мислех, че е измислена само за книгите и филмите, че няма такова нещо, че човек трябва да приеме да живее без обич. Също съм дете на разведени родители, на баща, който цял живот не пожела да ме види, макар, че като голяма вече, че и после като семейна правех опити да се срещнем... Както и да е - мислех да се установя, да постигна известна финансова сигурност и да намеря подходящ по моя преценка генетичен донор, от който да се опитам да забременея, без той да разбере и да си отгледам сама едно здраво и добро детенце. Мдаааа - такив неща мислех, докато не го видях...

На следващата сутрин се обадих на един приятел и един час му надувах главата, какво ми се е случило, кого съм срещнала, как ме е реазтресло нещо отвътре цялата, как всичко в мен се е сринало безпомощно и нищо от себе си не успях да запазя, колко съм влюбена и май за първи път в живота си разбирам, какво наистина е това.... Той ме попита, какво точно искам - един месец, лятото, какво очаквам от тази връзка, ако стане такава. А аз - "Искам го, искам да му рода деца, да остарея до него, да се омъжа за него!" Моят познат каза след кратка пауза "Ти си се побъркала наистина". Ами всички знаеха, че не вярвам в брака, не искам брак и мъжете са само... хайде да не ставам цинична. А срещнах него и светът ми се срина и преобърна наопаки. Нямах никакъв контрол над чувствата си, не можех да мисля трезво, не мислех изобщо. Трепереща гледах телефона, чудейки се, дали ще ми се обади - това не бях аз. А всъщност по-късно осъзнах, че съм истинската аз само с него, че животът ми започна наистина, когато срещнах него.

Относно кучетата... През годините на детството си мечтаех силно за куче и с цялата си погнуса от косми и животни един ден майка ми се реши и даде цялата си тогавашна заплата за мое куче. Бях на 13 - 14 г. - той се превърна в център и смисъл на живота ми. Той беше моят живот, моето семейство, брат и детенце... Когато рещнах съпруга си най-чистосърдечно и с цялата си искреност му казах, че за първи път обичам човек така силно както кучето си. Мисля че той разбра, че това е най-дълбокото обяснение в любов, което някога е могъл да чуе през живота си

И ме взе - такава - караконджулка крива като мен. И знаеше, че предложение е немислимо да ми направи в ресторант, в хотел, на морето, на екскурзия... заведе ме в гората - дивачка си беше взел и му беше ясно, че това ще е най-романтичното място за мен  И сякаш беше вчера - кутийката, колениченето на камъните, пръстена, думите, погледа, питащите очи, а аз... занемяла, пребледняла, почервеняла и всякаква, но без думи, вървя назад, хванала се за устата, за лицето - не вярваща, че изживявам приказка, за която никога не съм посмяла да мечтая.

И после - хората - ХАХАХА - и негови познати и колеги и мои, че дори и най-близките ми роднини - Да не би да съм бременна??? Ами не - Че за какво тогава??? Ами защото се обичаме и знаем, че ще извървим от тук натаък пътя си заедно и достатъчно сме изгубили за времето, в което не сме се познавали. И двамата се бяхме "понаиграли" доста преди да се срещнем и близките ни не можеха да повярват, че сме съвсем различни вече и напълно самодостатъчни един за друг.

Знам, че е късно, но не се стърпях: Мимето14 ха честита поредна купа за Орлите от Разград 
И DiyanaChar пак ме развълнува с разказа си  Днес наистина бяхме много романтични, усети се колко много сме щастливи и обичани. Дано все така да е и занапред 

Немога да спра да ви чета,историите са прекрасни,като от много добър любовен роман.Направо ме трогнахте и запълнихте душата ми с едно такова умиление.....
Моята история не е така романтична като вашата,но ето я и нея:.Аз преживявах раздяла от много кофти връзка,в която аз бях пострадалата.Винаги съм била по сериозните връзки с години и изведнъж сама и адски тъжна,направо не исках никакво обвързване повече.След няколко дни заминах за Свищов на лекции и ...там го срещнах.Беше лудо,необмислено забавление без никакви ангажименти нито от моя нито от негова страна,дори не се бяхме питали дали имахме гаджета.А като разбрах,че е 3 години по малък от мен  направо бях потресена ,че не съм в час-той беше на 23.Така свършиха лекциите,аз заминах за Пловдив,той за София.....уж нищо а неспирахме да си пиешем по фейсбук.След 2 месеца без да сме се виждали решихме да отидем на море заедно,аз не бях сигурна че като дойде ще го позная дори  .Такова лудо нещо не бях правила,но това беше една почивка изпълнена с адски много страст и емоции.С недомлъвки само се гледахме и някак си срамежливо се хващахме за ръка по улиците ,а дори не бяхме двойка.Така връзката ни в кавички започна от разстояние,много трудна,понякога се виждахме на месеца 1-2,говорехме всеки ден по телефона,но и много се карахме,кой кога ще иде при другия,инати и двамата,а като бяхме заедно ни беше супер.Така изкарахме 2 години и половина,накрая той започна да ми мрънка постоянно да идвам в София при него,а мен ме беше толкова страх,пак сериозна връзка,ами ако пак се обърка....и така миналия август дойдох,намерих си работа и заживяхме заедно...уж щяхме да видим как ще е,дали ще се разбираме,а още септември започнахме да се шегуваме за бебе и така просто решихме да пробваме ,а то се получи много бързо.Аз направо се стъписах като видях теста,а той беше толкова щастлив.....Чувствам се много щастлива че така се получи и знам,че той е моето момче,толкова е грижовен и отговорен,много повече от по-големите на години бивши мои приятели.Вярвам , че нашата приказка ще продължи и ще стане още по-хубава с нашето слънчице,което чакаме