С какво ви дразнят свекървите- 32

Да кажа и аз какво разбирам под "натрапен съвет"... За мен това е съвет, който се повтаря непрекъснато, въпреки че ясно съм обяснила защо не желая и няма да го приема.

Моята свеки не се е пробвала с нощната тарифа и прането, защото пералнята е в коридора точно пред нейната стая и й шумяла. Но се пробва с миялната. Първо бяше голямо тръшкане защо изобщо я взимаме, колко вода и ток хабяла. После взе да тропа с краче, защо поне през деня не мия на ръка, та да се пуска само веднъж, след вечеря, на нощна тарифа. Накрая не я изтърпях и я попитах какво толкова се е запритеснила, като ние плащаме тока и водата. Отговора беше: "Аааа, ама аз за вас мисля." Казах й да не ни мисли толкова ( с усмивка разбира се) и драмата приключи.
И сега все още от време на време пита плащаме ли парното редовно. Тя смята, че ако натрупаме 2-3 хиляди лева парно, ще я дадат на съдия изпълнител и ще й вземат апартамента.

Coming 2 life , в случая не съм съгласна с теб.
Какво значи разумен съвет?
Ами доста съвети може да са разумни, но да има железни доводи да не се следват все пак. Аз например никога не бих пуснала пералня нощем и да си жертвам от съня да простирам, само за да спестя някоя стотинка. Сутрин едвам ставам и без да трябва да простирам.
Миялна също предпочитам да пусна през деня, вместо да застана да мия на ръка. Дори да оставим настрана факта, че не смятам, че по този начин ще спестя, е ми предпочитам да използвам времето за миене на ръка за нещо по-приятно, пък било то и просто да си почина с книжка в ръка.
В крайна сметка си плащам сметките и не искам някой да ми структурира разходите и времето по този начин, пък било то и дома да е негов.

Момичета, чета ви и мисля през цялото време защо си го причинявате? Защо живеете там? Толкова ли няма къде и пари за една гарсониера да си вземете под наем?
Това постоянно съжителстване и съобразяване с чиито и майки и бащи си живо наказание и за вас и за тях.
 

Аз пък пера само на нощна тарифа. Пералнята ми има отложен старт и това е най-ползваната функция, която ползвам.

Моя случай е обсъждан тук детайлно и причината да живеем заедно четири години далеч не беше финансова, но понякога ви се чудя пък на вас питащите...
Момичета, като изключим София, Варна, Пловдив, Бургас  и още няколко града в България, имате ли представа какви заплати получават хората в тази страна? Как мислите, че на едно семейство, където мъжа получава 500 лв. заплата, а жената 300, ще им разрешат да изтеглят ипотечен кредит?
И това е най-идеалния вариант. Обикновено в малките дълбокопровинциални градове, в 90% от семействата работи само единия и не могат да си позволят и квартира...
Тук веднага много от вас ще скочат: "Ами къде са тръгнали да се женят тогава?"
И с този довод не мога да се съглася. Не мисля, че е справедливо да смятате, че само добре устроените финансово хора имат право на семейство и любов.
И накрая - някои хора нямат нужното образование за да получават заплати от над хиляда лева в нашата страна. Не мисля, че умствения им капацитет също трябва да ги обрича на безбрачие и бездетност, само защото видиш ли, майката Природа не им е дала достатъчно умствен багаж, за да добият правото да се размножават... И тук не говоря за малоумни и бавноразвиващи се хора, а такива, които не са имали капацитета за да станат нещо повече от строители, продавачи или шофьори. И подчертавам, че тези професии за мен не са позорни или срамни, а просто ги изброявам, защото са пример за по-ниско платени професии в нашата татковина!

Само да вметна, че един международен шофьор изкарва 3к месечно, строителите също са доста добре финансово.

Не говоря за международен шофьор.
А строителите в кои градове са добре? Мислиш ли, че във Враца или Берковица има строителство, та един човечец завършил СПТУ по строителство с диплома 3.00  да може да работи редовно(постоянно) и да взима прилична заплата?

Мисля, че идеално пасвам на твоя критерий за съвет - ако видиш по-напред в темата, точно това предложих. Като е бил съвет, който няма ка к да приемеш, да намериш начин да отвърнеш, защо няма да го направиш (парите ги изкарваме ние, плащаме сметките ние, не ми се простира по нощите и пр.) или да го пуснеш покрай ушите си след като си казал "а, така ли, не знаех" и въобще да подминеш.

Не всеки съвет е искан и не всеки съвет е за боклука - но "съвети, които не съм искала, не приемам", ми е малко прекалено, особено когато се генерализира след един съвсем неконкретен казус в тема за свекърви.

Пр. Една приятелка поръчва от чужди сайтове, без превозвач и без посредник - някой път имало смисъл да се пуска поръчка, друг път поръчката била на ниска стойност и таксата доставка я обезсмисля. Един ден й казах, че АЗ поръчвам чрез посредник в Продавалник, вярно таксува ми се лира/евро с няколко стотинки над курса на БНБ, но за малките ми поръчки има смисъл. Не че ме е питала как да си реши проблема. Не че не й дадох съвет, непотърсен, натрапен или както искате го разберете.  И още примери мога да дам. Поставеет се на мястото на получаващия подобен съвет и сам си преценете как ще подминете такова изказване. Едва ли първата ви реакция към приятелката ви ще е "натрапени съвети не приемам, няма смисъл да ми говориш". А ако свекърва ви се "изцепи", че зълва ви го прави това? Ще направи ли разлика?

Кали, абсолютно си права!

Не знам дали и колко финансови възможности трябва да има човек, за да създаде семейство, но е добре да бъде достатъчно зрял и самостоятелен, преди да го направи, особено ако реши и да се размножава.
Това намалява до минимум проблемите с по-възрастното поколение, особено в частта с "натрапените" съвети.
Защото проблемът не идва само от финансовата зависимост, но и от психическата. Хем да не смееш да се пуснеш от полата на мама, хем пък и с претенции да те възприемат като зрял индивид. Хем да ти сервират всички наготово, хем пък и да не ти дават акъли. Ами, не става.
Явно по-възрастните считат, че щом разчиташ на тяхната помощ - от осигуряването на покрив над главата ти до гледането на децата, имаш нужда от наставления. И се чувстват едва ли не длъжни да "съветват" младите.
Не че не опитват да дават тон и на тези, които всичко са постигнали съвсем сами, но рядко им се получава. Човек, който се чувства до някаква степен успял в живота, няма проблеми с опитите за вмешателство. Ако съветът е ценен, ще го използва когато му потрябва, ако не е - знае как да го отклони така, че да не се стига до конфликти.
Хората със самочувствие са непоклатими и ничий съвет, натрапен или не, не може да им вгорчи живота. 

Да, Сийче, когато зависимостта е психическа, съм напълно съгласна с вас. Аз го имах този проблем и търсех съвети тук.
Но доста хора в БГ живеят заедно с родители от чисто финансова гледна точка. Влюбват се, женят се, мислят си, че щом се обичат, това ще е достатъчно и няма да обръщат внимание на "дъртите", защото живота им ще е цветя и рози. Но после идва реалността и съпругата започва да мечтае за самостоятелност, но си остава само с мечтите. Защото като не работи, понеже в Горно Нанадолнище за мястото на продавачка на цигари се явяват 30 момичета за 200 лв. заплата, тя няма право да има претенции към съпруга си. Той пък милия, като мъкне вар и киреч 10 дена в месеца и после 20 дена обикаля и търси работа, а тези 400- 500 лв. максимум трябва да хранят семейството му цял месец, също си наляга парцалите и си мълчи пред мама и тате, щото иначе ще заведе жена си на улицата да живее. А той иначе много обича жена си, но не може да й осигури повече...
За тези семейства говоря. И не ми казвайте, че те са изключение, защото не е вярно.
Родена съм и израснала в малък град. Завърших МГ и после две висши и с голям ентусиазъм се върнах там, защото си обичах града и исках да живея там. Е, стоях без работа 6 месеца и понеже вече ми беше неудобно мама да ме храни, си събрах багажа и хайде обратно на Варна.
А ходех на интервюта за секретарка и не ме взимаха с двете ми висши, защото "имало по-квалифицирани от мен".
А ако ММ беше и той от там и се бяхме запознали и влюбили там? Той е заварчик, не е вишист. Във Варна взима хубава заплата и в най-голямата криза остана без работа само за 2 месеца. Чудя се какво и къде щеше да заваря там в онова градче и колко ли пари щеше да взима... Айде аз можеше да продавам някъде цигари нощна смяна за 300 лв. да речем...

Kali_tod ако имаше под всеки твои пост "харесва ми" щях да го натисна. Аз съм на твоето мнение и имам същите разсъждения. От малък град съм  и като цяло съм от най-западналия край в България- Северозападна България. Елате да видите как може да живее един човек, каму ли цяло семейство. Масовото заплащане е минималната заплата , а работиш за поне 3 -ри  такава.... Но , това , че си решил да си живееш в този край- първо не може всички да се изселим и да се преселим в София, Пловдив , Варна и Бургас! Второ това , че си по беден , не си напр. красив спрямо на някой критерия, , че не си достатъчно нахален и пробивен , не можеш да се занимаваш с бизнес и т.н. - какво да не си щастлив, да не искаш в живота ти да има любов, да имаш наследство?

Кали , не те нападам ,извинявай ако си се почувствала така.
Нямах предвид гарсониера да купувате с ипотека ,а под наем ,който в малките градове е към 200-300 лева.
Та с две думи и предписан и не-предписан апартамент най добре е да сте надалече и всичко ще е по добре за всички. Когато нещо се счупи е много по трудно да го закрепиш ,затова реагирайте навреме е единствения ми съвет ако някой е прочел биографичния ми ферман

Много, много, много подкрепям поста на Как` Сийка

Barefoot Kontesa най-вечв ми направи впечетление думите от твоя пост : " Обясниха й как тате им бил син ,както тя на нас дъщеря и как като пораснела да не идва да ни види ,да не ни се обажда и т.н. един път беше ,но ще го помниш винаги. Казах им ,че клетвите обикновено стигат този ,който ги изрича ,но това било пожелание ,не клетва " и веднага се сещам , как моята майка вече без сълзи ми говори как е боли, за думите и отношението на сестра ми към нея. Зет ми е този който каквото каже, а сестра ми слуша и стана като него. Заминаха за море и тя казва на майка ни : " няма да ни звъниш, когато аз звънна" Боли е от тези думи. А най- запаметяващи са думите на зет ми от най никакво нещо, аз бях и там. Сетра ми беше някъде в 7-8 месец бременна с близнаци, чакани 6 години , заченати ин витро и той казва : " Искаш ли да виждаш децата през терасата само?" Боли, не мислиш ли? Аз съм по средата- познавам много добре всички участници и какви са. Никоя майка не зажслужава токова отношение от никое свое дете , било момиче или момче. А моята дава всички за децата си!!! Сега и тя ги казва тези думи, не че казва клетви, но я разбирам . Надали някой се замисля, че така както той се държи с родителите си, има деца и на него няма да му е приятно да усети същото, нали? Сестра ми има две- момиче и момче! Да, майка ми е права, живота връща много неща. Аз също много неща правя или не правя, защото , заради същото нещо се замислям, че може да ми се върне!
 Та така и родителите на ТМ, може да са пренебрегнати, убидени, да им е болно, от ваше отношение, не мислиш ли?

Може и сигурно сме виновни ,няма как в една ситуация само едните да са лоши .
Не изключвам тази възможност и винаги съм се поставяла на мястото на майка му ,защото съм майка . Знам само едно ,че ми показват как да не се дълра с детето ни ако искам да я виждам