Кюретаж и забременяване след това - тема 52

  • 27 729
  • 743
# 240
И ти ли беше на 17ти? На мен Дуфастона не ми понася  Confused да видим тази гадост как е.
Виж целия пост
# 241
И ти ли беше на 17ти? На мен Дуфастона не ми понася  Confused да видим тази гадост как е.
    да на 17 04 отидохме на консултация и се видя ,че е спряла сърдечната дейност мисед аборт направо ми идеше да умра и за доктора беше неочаквано но борбата продължава на мен ми казаха да очаквам цикъл след 40-45 дни.
Виж целия пост
# 242
Значи сме заедно.  Hug
Виж целия пост
# 243
stork-boyЩъркелова вест stork-boy

Мама tasy на 23.05.2015 г. е родила своето дългоочаквано чудо Теодор 2980/49


Пожелавам на Теди да е жив и здрав, силен и любопитен и много щастливо дете.
На мама едно голямо браво за раждането и бързо възстановяване. Hug
Виж целия пост
# 244
Честито бебче на мама Таси, да расте здрав и усмихнат малкия Теодор!   bouquet Бързо възстановяване на мама!  Hug
Виж целия пост
# 245
здравейте момичета,

Приемате ли нови попълнения? Миналата седмица се сблъсках и аз с диагнозата мисед, процедурата абразио и голямата дупка в сърцето и душата ми...

Имам едно детенце - безпроблемна и много хубава бременност имах. Сега решихме да имаме второ детенце. 4 месеца опити и 2те чертички бяха налице. Щастие, радост, казахме на детето, че ще става батко и миналата седмица - в 9г.с. чух думите на доктора - "ми то не мърда...спряло му е сърцето преди дни"... Шока беше страшен...
Много искам да имам още едно детенце, но страха, че това може да се повтори не ми дава мира.... Ще чакам няколко месеца както казват докторите, но дали ще имам сили да се престраша... колко време ще продължи този страх? Някога ще се почувствам ли пак пълноценна и нормална жена??

Виж целия пост
# 246
Аиса, много съжалявам, че се записваш при нас.  Sad Болката е голяма, но наистина с времето става по-лесно. Не знам дали някога страхът ще отмине, но вярвам, че всички от темата ще се радваме на живи и здрави дечица.  Praynig Ние сме тук, споделяй, защото така наистина ще ти олекне.  Hug
Виж целия пост
# 247
aissa80, много съжалявам, че се присъединяваш към нас и ти се налага да минеш през всичко това Cry
Болката наистина е голяма и в началото имаш чувство, че никога няма да ти олекне. С времето ще се почувстваш по-добре, болката и тъгата няма да изчезнат напълно, но ще намалеят.
И аз като Кашмирчето вярвам, че всички ние, които споделяме една съдба тук, в най-скоро време ще гушкаме здрави бебенца.
Ние сме тук за да ти помогнем, не се притеснявай да споделяш с всички нас  Hug
Виж целия пост
# 248
aissa80  Hug Много съжалявам за ужаса, който си преживяла!
Няма да те лъжа, че всичко се забравя, защото не е така. Трябва да приемеш мисълта и да се научиш да живееш с нея. Сега ти се струва, че света е спрял. Най-важното е да не се предаваш и да бъдеш силна. Имаш си едно прекрасно детенце! Всички тук сме минали през ада, но за жалост пътя не винаги е лек, а трънлив. Не се обвинявай! Приеми, че това е природа и наистина всяко зло е за добро, колкото и нелепо да ти звучи в момента, но след време ще се убедиш, че е така. Знай, че не си първа и за жалост не си и последната, на която съдбата дава такова нечовешко изпитание, но ги дава само на силните. Пожелавам ти бързо физическо и психическо възстановяване и скоро пак да се случи чудото. Въпреки ужаса и страха знай, че пак с нетърпение ще очакваш двете чертички и ще си изпълнена с надежда! Дано се случи възможно най-скоро и успешно!  Hug
Виж целия пост
# 249
Да е жив и здрав Теодор и да носи много радост на мама и тати   bouquet

Алиса,съжалявам ,че ти се налага да минеш през този ужас.Пожелавам ти сила,търпение и скоро да ни се похвалиш с две чертички  Hug
Виж целия пост
# 250
Честито щастие на мамa Tasy! Да е здрав и много щастлив малкият Теодор!

Аissa80,  Hug!  Съжалявам, че се записваш в темата  Confused Страха е за цял живот. Но ако желанието е силно, човек се научава да живее с него. Поне аз чак към 7/8 месец бременна почнах да влизам спокойна на преглед. Или поне една идея по спокойна.
Виж целия пост
# 251
съжалявам, че сме толкова много в този форум, но точно в момента ви благодаря, че сте тук. Облекчение е да споделиш със сродни души. Преди да ми се случи случката не можех да си обясня как така страдаш за нещо, което никога не си пипнал, видял, усетил.. Ама е на - можеш и то много много силно...

И да ви питам, как реагират татковците, как се държат, те страдат ли според вас както ние? Мъжа ми беше плътно до мен, но беше зает с това да ме успокоява и да ми вдъхва кураж и сили да продължа и да се съвзема. И честно казано покрай себе си, не помислих за него.. Как беше при вас?
Виж целия пост
# 252
Страдат милите, но не го показват
Виж целия пост
# 253
Aissa 80 - съжалявам за страданието ти ! Всички тука сме минали по този път , за съжаление някой от нас и по няколко пъти .Дано следващия път всичко е наред .Специално моя мъж и двата пъти се държа много смело , ама сега като му казах , че вероятно и този път няма да го бъде - направо се съсипа за минута .А все си мислех , че при тях минавата малко между другото ,ама явно не е така !
Виж целия пост
# 254
aissa80 Съжалявам, че се присъединяваш към темата. Hug
Дълго време ми трябваше да осъзная, че се слочват такива неща, но болката е огромна. Времето лекува, но истината е че страха остава.
Много момичета родиха живи и здрави дечица след аборт, така че ти пожелавам да намериш сили и да се радваш на нова бременност скоро.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия