Бъдещи първокласници 2015/2016

Вяра, и моето детенце ще е първолаче на есен. С около два месеца по-малко е от твоето.
Как се решихте да тръгне на училище с година по-рано?

И аз като теб Касита много се чудех дали и как ще е по-добре за нея. Мисленето ми беше изключително дълго като време. Дали няма да сбъркам, как ще се чувства детето по-добре. В един момент хванах един лист и почнах да слагам плюсове в колонка за ДГ или училище. В колонката за ДГ остана положително другарчетата на детето (нейните приятелчета) и възрастта й. За това на есен записах малката в ПГ на училище на набор 2008. Детето емоционално и умствено е подготвено. Физически е малко дребничка, но в нейната група има и деца с нейната височина и кг, а са предния набор.

Защо я записах при по-големия набор? Защото тя се движи някак по-напред, ако мога така да се изразя, спрямо средното ниво. Не я свърта в къщи. Все иска да чете и пише още от четири годишна. Предполагам тук е важно и това, че тя има брат, който учи, пише домашни и т.н. Тя го разпитва, той пък й показва, разказва, обяснява и тя някак дърпа за още знания.

В момента, без да съм я карала и учила на букви и т.н.  чете почти гладко. Сама си взима книжки и я чете на глас. Като чете книжката и може да ти каже за какво се разказва и какво става в прочетеното. Ако й дам тест или нещо друго което е дадено за домашно от училище, сама си прочита какво се иска и си го прави. Смята задачи до над 100. Дори не искам да пробвам да разбера до колко може. Опитва се и да умножава - това пък от къде не знам, но и това прави с 2 и 3. Пише си ръкописно. На скоро само ме дърпаше да й правя диктовки. Сама си взе един буквар и си преписа всички редове от него, които са ръкописно написани. А минавайки през страниците четеше каквото беше написано - било то дума или стихче. Пее, като за дете в трети клас - според майка ми която е пенсиониран начален преподавател. Рисува и оцветява с удоволствие. И сега е хванала една книжка, която е от типа как да се научиш лесно да рисуваш. Реже с ножица (това е мечтата на всяко дете - да реже, реже, реже,....), лепи и прави апликация по зададен модел сама. Доста често, при занимания в клас, тя помага на други дечица да си направят каквото са започнали - било то по конструиране или да покаже кое на къде трябва да свърже, напише и т.н.

Когато започна ПГ в училище, госпожата не знаеше че е набор 2009 и ме посъветва да си я пусна в първи клас още тогава (била готова). Разбира се, като разбра че е много малка за първокласничка много й се зарадва и така. В групата й има и други дечица, които се справят много добре, но това е нормално. Все пак на есен ще са първи клас.

Може да има и друго, което да напиша за нея, но за сега това се сещам. Пропуснах най-важното - детето иска да започне училище и да е ученичка, знаейки всички последици от това (много сме говорили на тази тема с нея и сме й казвали какви са минусите да започнеш рано). Дори липсата на приятелките й от ДГ не я разколеба.

ПС: Надявам се, че никой няма да се раздразни от това, което съм написала, но исках максимално да се обоснова защо постъпвам така. Истината обаче е, че всеки родител наистина сам може да почувства и разбере кое ще е най-добре за детето му, дори и да няма толкова много факти пред себе си. С батко й постъпихме по друг начин, когато той беше на тази възраст. Той също умееше всичко това, с малки разлики, но за мен емоционално не беше готов да тръгне. Някак имаше нужда от повече игри и лудуване. Сега пък ме упреква, че не съм го пуснала по-рано, но това е друга тема.

Вяра, благодаря за отговора! И браво, браво на дъщеричката ти!
Ако ти се рови в темата за набор 2009, където писах аз, ще прочетеш абсолютно сходна на твоята история, или по-точно на тази на момиченцето ти.  Все едно описваш моето дете- и като начин на поведение, и като желание за учене, а и имаме по-голямо дете на десет и половина.
Само дето моето беше на четири години, когато тръгна на ПУ в училище с набор 2008 и тази учебна година си продължи с тях. Иска, съответно, насен отново да е с тях. По-точно не че иска, струва му се напълно естествено да продължи с тях. А и чисто физически не се различава от набор 2008.
Дано не сбъркаме.

Касита, прочетох мнението ти там и също като теб си помислих, че децата ни имат сходна успеваемост. Аз следя и нея тема с интерес. Сигурна съм че не бъркаме, за това че ги пускаме по-рано. От нашата пък паралелка изглежда всички деца сме ги записали при един учител, и е сигурно че продължават заедно - това някак случайно стана. А децата от училище влизат в критериите с предимство при желанието им за паралелка с даден профил. (Няма възможност да се избере учител по име, но е ясно кой учител какъв профил води.)

здравейте попаднах случайно на темата  ..всички ли деца могат да четат и пишат ..какво ще учат в първи клас 

Не, Цвети, спокойно, не всички деца.

Vyara D, определено детето ти е готово за училище, явно има нужда да развива потенциала си.

Моята хубавица другия месец става на 7 и имам чувството, че колкото повече наближава времето да е ученичка, на нея повече и се играе, отколкото да пише, чете и въобще всякакви образователни дейности. Нямам някакви амбиции, но тя отдавна имаше желание да чете и се научи, но си стои на това ниво, срича, никакъв напредък, цифрите повечето ги пише огледално, както и някои букви. за рисуването и оцветяването само нямам забележки

Благодаря wiwi! Да, така е.

Всяко дете се развива по начин, който му приляга и е най-подходящ за него.

Разбира се, че децата по-скоро е нормално да не могат да четат и пишат. Все пак точно с това ще се занимават в първи клас. Просто моето така е тръгнало. Да си призная, в началото даже ме беше срам като почна да ми чете табелките по улиците и всичко, което й попаднеше пред погледа. Беше на 3 и половина. Чудех се какво ли си мислят хората за мен, как ли не тормозя детето, но то пак си чете и чете. А пък като видеше замъглено стъкло или в скреж (примерно на спирка) и почваше пък да пише. В началото наистина някои от буквите ги пишеше огледално. Така че мисля, че това е начина да се научат децата - печатни букви, някои огледално и постепенно научаване коя каква е, как се пише, ... .

Според мен не е толкова важно кога точно ще се научат децата да четат, а дали ще започнат да четат книги след това, т.е. с какво темпо ще напредват и как ще ползват това ново познание. Големият се научи да чете на 6г точно и още в началото започна почти гладко. Нямаше период на сричане при него. И какво от това? Две години и половина по-късно, книгите прочетени от него, се броят на пръстите на ръцете ми 
Малкият започна да срича от миналата пролет - можеше да прочете лесни дву- или трисрични думи. Чак сега, година по-късно започна да чете по-добре, но пък за сметка на това постоянно иска да си чете книжки. Малко му е трудно с някои думи и изречения и тогава помагаме, но има желание и държи да си чете книги.

Мойта кокона може да чете и да смята до 20, обаче напоследък така й се играе Иначе в училище дава всичко от себе си и много държи да е изрядна. Вкъщи го дава лежерно напоследък. Две седмици не е ходила обаче и позагуби форма (бяхме болни всички от някакъв ужасен грип).
При нас работата е там, обаче, че след 3 седмици заминаваме за Германия. Почти на 100 % е сигурно, че първи клас го почваме там. Тя интуитивно започна да проявява интерес към латинските букви и се опитва да чете английски и немски думи (трудно й е, разбира се, и гледам да помагам)...
Vyara D, Касита, на мен ми се струва, че децата ви са напълно готови за първи клас  

Vyara D, Касита, и аз смятам, че са абсолютно готови 
Цвети, не, не всички .. индивидуално е.
моарейн, ще се справи перфектно и в Германия. Ето виж ... ти сама пишеш - интуитивно.
Това според мен е ключето - индивидуалността на детето. Всички ще се научат да четат и смятат 

Моето дете израстна заедно с племенниците ми при баба си. Те са по-големи /едната на 13, другата на 11/. Всеки ден домашни, учене. Покрай тях прояви любопитство, питаше, опитваше да пише, смята и така.
На 5 сричаше. Без никакъв натиск от моя страна. На 6 вече четеше гладко, а сега любимото й занимание е да чете ... не да играе. Обожава да чете  Понякога насила взимам книгите от нея, за да поиграе.
Беше категорична обаче, че не иска да бъде в ПГ в детската градина. Държеше да е в училище. Така и стана. И съм доволна 

В началото на февруари се разболя ... изпи един АБ и решихме да не я пускаме повече - до 05,03 ... имаме планувана операция за тази дата, трябва да е абсолютно здрава, да сме направили всички предоперативни изследвания ... сега е момента, ако отложим - такова дълго отсъствие вече в 1-ви клас ми се струва много.

Мислех, че ще загуби тренинг честно казано, но тя отново ме изненада. Поиска ми тетрадки - сама си пише ченгелчета, букви, съставя си елементарни задачки и си ги решава. На края на деня иска проверка и оценка от мен 
Радвам се отстрани, не натискам излишно и се надявам и занапред да ми е такова любознателно детето 

п.п. Операцията ще е на очите /и на двете, едновременно, с вроден страбизъм е/ - най-голямата й мъка казва, че ще е това, че няма да може да чете /не трябва/ 7 дни ...

ninnann 
Успешна операция! Като се възстанови детето и отново ще си чете.
И моята действа така, когато си е в къщи й е болна. Иска да пише ченгелчета, да си прави нещата, аз да й ги проверявам и оценявам. 

Има ли списък с литературни произведения,с които децата трябва да са запознати за първи клас? Или може би зависи по кои учебници на кое издателство ще учат?
Прави ми впечатление, че в учебните помагала за ПУК, по които работим в момента вкъщи, се срещат доста често картинки по дадена приказка, като детето трябва да познае коя е и да я разкаже по тях /н-р "Примък-отмък", или баснята за "Костенурката и заекът" и други/.

Първото- зависи от това, която е програмната система.

Една интересна идея, която я има и в диагностиките по образователно направление Художествена литература за деца- картинки от приказка, която илюстрират отделни части от нея /приказката/, дадени на детето разбъркано. Целта е да ги подреди в правилна последователност.

Синът ми обича да го прави,но няма как,ако не сме чели приказката.
Сега се занимаваме по програмната система на Анубис. Много ми допадна
От чисто любопитство-много ли са одобрените от МОН системи?