Юлски бебета 2013 - тема 21

Аз пък бях свидетел как един баща биеше дъщеря си в градинката. Дърпаше я за ръкава и през две крачки се обръщаше и я шамареше, защото не вървяла достатъчно бързо. А то детето, на видима възраст 8-9 г. се влачеше като помиярче отзад и тихо си плачеше - явно е свикнала на такова отношение. И хората седят, гледат и никой нищо не казва. Даже отвръщаха поглед. Аз едва се сдържах, но мъжът беше много афектиран и огромен като бъхтич, я съм му казала нещо, я ме е ошамарил и мен. Толкова мъчно ми стана!

Кате, аз виждам аватари.

Кате, аз също виждам аватари.

Децата изпадат в истерии, дори и по-големите, дори и добре възпитаните. Късметлии са родители, чиито не го правят. В такъв момент е адски трудно да се държиш адекватно, на мен ми иде да го набия, честно ви казвам. Ни се води, ни се кара. И до ден днешен е способен да истеряса когато се е преуморил от игра, когато не се е наспал или е гладен. Има моменти, в които му говориш уж да го успокоиш, а то се държи като зверче. И това не е защото е адски разглезен или нещо подобно. Просто реакция  към някакъв дразнител.

И аз се дразня на такива изпълнения, но вече гледам да проявявам разбиране към родителите. Може да са абсолютно нормални и възпитани хора, може детето да е чудесно, но в конкретния момент да е изпаднало в истерия. Много гледам да не съдя, защото и аз съм се заричала, че това на мен няма никога да ми се случи, ама ей на, случва се.

Аз пък и с риск да бъда  ошамарена,бих се намесила.Не мога да си представя,че ще остана безучастна.Не,знам..Силни думи са,но ще ги кажа.Някои хора просто не заслужават да бъдат родители.
Наскоро бях в болницата,чаках пред един кабинет и пред мен жена с малко момиченце на около 5-6 годинки.Говореха с останалите чакащи на български,а по между си на някакъв друг език.Мисля беше арменски,но не съм сигурна.По едно време на детето му писна да чака и започна да нервничи.Майката направи няколко пъти забележка,но то мрънкаше,викаше нещо,постепенно нервичките му преминаха в истерия.Тя го хвана за ръка,изведе го навън,наведе се към него и започна да му говори.Не чувах(а и да чувах,едва ли бих разбрала) какво му говори,но тонът и беше равен и приятелски.Разбирах по жестовете й ,че не му се кара,а просто разговаря с него.След малко момиченцето кимна с глава,явно в знак на съгласие и двете се прегърнаха.Влязоха вътре и продължиха да чакат спокойно пред кабинета,а от нервното дете нямаше и помен.
След това разказах случая на мм,а той отговори,че най-вероятно не живеят в България.Попитах го защо си мисли така-ами защото ако жената живеела в Бг,щяла да го ошамари и да се приключи.Самият той бил ставал много кратно свидетел на подобни случки.
Много искам и силно вярвам той да греши!

Руме,сигурно е било разбрано детето,а и 5 - 6 годишно си е друго.Друго е 2 годишно да се мята по земята ,защото не иска да си тръгва от люлките примерно.Големият ми син беше много емоционален ,едва се оправях с него ,но все пак не се е тръшкал до припадък.Не познавам дете,което да не е имало такива моменти.И не ,не е до възпитание ,а до дете.Ако в пика на лиготията говоря с Петьо и го прегърна,той ще се съгласи с мен и след минута време пак ще прави същото 

Здравейте и от мен,

ако някое дете се тръшка аз не бих се намесила. Какво ще постигна ако се намеся? Най-много родителите да се изнервят още повече и то на детето, а после то ще го отнесе и ще страда, защото аз не съм издържала да гледам как го правят еди какво си.
Ако го бият по-скоро бих се намесила, но ако му се карат или то се тръшка - не съм аз човека, които трябва да въдворява ред(или поне така си мисля). Истината е, че всяко дете понякога просто се тръшка и лигави и тук е момента да се намеси родителя, но не някое непознато лице.
Ако го удари леко - значи според мама или тати това помага в този момент и не съм аз тази, която ще преценява, защото обичайно има много фактори, които ние не виждаме. Виж вече ако го налага сериозно това си е тормоз над детето и трябва да се предприеме нещо.
Не одобрявам месенето, нито даването на съвети, нито обвиненията, че така са го възпитали. Защото всяко дете си има периоди на тръшкане, на сърдене, на не-та и всички други неща типични за възраста. Ако ми кажете, че съществува дете на този свят, което никога, наистина никога в този живот да не е искало нещо и да е плакало, няма да повярвам. Всяко дете е имало моменти, когато е изнервено,както и ние възрастните и единственият начин е да го покаже като реве. На вас никога ли не ви се е искало да започнете просто ей така да крещите, защото просто днешният ден е кофти? Не вярвам в максимата, че децата са постоянно и винаги щастливи - те също тъжат, ядосват се и имат всякакви емоции, които обаче нямат свян да крият. Аз мисля да правя точно така както бих искала да направят с мен, когато съм ядосана, сърдита или тъжна. Сега мисля така, не гарантирам за след някоя година
Другото, което съм чела по книгите е игнорирането. Това с цел да се покаже, че с тръшкане нищо не се постига.

Не исках да вземам отношение към темата, че ще ме "убиете с камъни" но голямата ми дъщеря само един път в живота си, се е тръшкала навън за глупости. Беше на годинка и нещо и не знам защо се тръшна на земята, казах и да става, че ще си тръгна без нея, тя не прие. Оставих я да се тръшка и си тръгнах, или по-скоро се скрих, след няма и 5мин беше станала от земята и ревеше за майка си, оставих я около 5 мин да си пореве, съответно събра се народ около нея, да я съжаляват, че е загубила майка си. Повече никога не се тръшна навън, за нищо. Явно страхът от изоставянето е бил по-голям. Сега не знам дали бих постъпила по същият начин, защото не съм нито на тези години, нито на този акъл, но тогава явно метода е подействал.

Аз също не бих се намесила, ако някое дете се тръшка и родителите му не могат да се справят със ситуацията. Причината за намесата ни в конкретния случай беше, че детето крещеше "Не си ми баща, пусни ме!".  Ако вика "Мразя те" или нещо подобно бих ги подминала...

Аз казах,че бих се намесила по  повод поста на Мъхчето,дето бащата шамарел  детето си ,защото ходело бавно.Ако просто се тръшка,не бих.Там никой не би могъл да помогне.

,

Ха-ха, няма такова нещо като задължително изследване на кръвна група на новородено, нито сега, нито преди години. Маса народ и на 50 не си знае кръвната група, ако не се е налагало. И на мен ми е странно, но е факт.
Подаръче, ами ако не е кръвната група на мъжа ти, а твоята, пак ли се брои за чуждо бебе?!    Боже, тая жена... ДНК тест да поръча, то само с кръвна група не става!

Подаръче, свекърва ти е уникална! Сещам се, че в средата 90-те, когато започна Нова телевизия,  много гледах латиноамерикански сериали, там задължително имаше някоя много, много, много лоша родителка (без значение тъща или свекърва), много проклета, лоша, измисляща какво ли не за да дискредититра любовта на детето си. Аз все съм си мислила, че това са едни доста хиперболизирани образи, но твоята свекърва ме кара да си мисля, че хич не е така. Не я слуша главата женицата....

То може да не е кръвната група на нито един от двамата. Аз гледах таблици за вероятности да е една или друга кръвна група преди да се роди малкия. Ние сме А и Б. Малкият можеше да е А, Б, АБ или 0, като най-вероятно беше АБ. Да, ама не. Той е Б като мама. Сигурно защото е от съседа.

А, Терп, хиперболизирани?!

Пина, сразяваш ме! Наистина тези истории винаги са ми звучали измислени, но те са взети едно към едно от живота очевидно!
Сега ме вкара в размисли- от първата ми бременност имам 2 снимки с корем, от втората имам само от срещата в Борисовата градина през юни миналата година, където съм по-скоро дебела, не толкова бременна. Лелееее, ако някой ми каже, че не съм ги родила тез двамцата след всичките кила дето ги качих   Направо го убивам!
Момичета, карат ли ви се бебетата? Адриан от вчера ни се кара, ама наистина много ни се кара! Основно за ядене, нищо, че той тъкмо се е наял. Смръщва вежди, маха с ръце и нарежда. Брат му направо мирно застана няколко пъти за тези два дни. Ако от сега така ни строява, какво ще правим по-нататък?

Изтървах историята да шетам.

Подаръче, ужас! Представям си и моята какви ги е говорила и говори за мен.