Прозвуча като любовен роман в далечна страна, посред знойно лято, тайни срещи, младост, трепети - скрити в ненаписаните мемоари на жена с минало, които изплуват само понякога, надвечер, на терасата с питие и цигара, когато слънцето захожда за залез, но още се вижда над хоризонта.

Нищо подобно! Нали знаеш?
Пиша на кратко, за да не е загадъчно.
Миналата среща беше пак на Ариана. Мина чудесно, но аз си бях направила криви сметки. Мислих, че ще седим до към 15.00 часа и ММ след работа ще мине да ме вземе. Да, ама времето беше гадничко и всички се разотидоха към 13.00. Звъня на сестра ми, която живее близо, но си е изключила телефона. На практика си оставам сама в парка за около два часа, при това на силен вятър. Тогава Петя Портокалова предложи да се приберем двете с нейната кола, но моята стара количка беше толкова голяма, че не влиза в багажника. За да можем да се съберем, аз трябваше да седя на предната седалка с Лазар и Ема. Беше щуро, първо жена шофьор, второ аз отпред с двете бебета, та на всичкото отгоре нашата Петя забравила да зареди и ни свърши горивото по средата на пътя. Бяхме се препотили и двете от зор, но в същото време ни беше хванала онази истеричната лига. Но успяхме де, прибрахме се. За тези спомени говоря.
Между другото, след този случай Петя беше качила тук снимка, аз в колата с двете деца. В същият ден аз водя Лазар на ваксина. Пред поликлиниката ме спира една майка и ме пита аз ли съм Весела, отговорих "да", тя ми каза, че ме е познала от снимката. Тя също е родила юли, през цялото време е била с нас тук, но не е писала. От тогава сме неразделни, всеки ден сме заедно. Днес ще дойда с нея на срещата.
Пине, разбулих ли мистерията?


Не искам да съм на мястото на бременното момиче.
)
Егати, радвам се като малко дете. Картата ни е от 20 юни за едни бунгала на НСИ в Китен. Само незнам как ще стане номера с целия катун, който трябва да се помъкне с нас. Май керван ще да е.. 
днес и пуснахме кръвни и ще видим иначе видимо си изглежда добре