ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№16

  • 94 474
  • 876
# 195
Момичета добър вечер,пак съм аз и пак имам нужда от споделяне и съвет.Закъснява ми с няколко дни и симптомите ми са.........чуствам се ужасно притеснена а физическите симптоми ме измъчват,но преди малко се случи нещо което ме изплаши много.Къпах се и си понатиснах малко яйчниците с идеята че може да дойде най на края,обаче в тоя момент жестока болка за по малко от минута в корема но може би по на високо,Изплаших се разтреперих се цялата,излязох от банята и всичко беше наред,но мислите в главата ми продължават и започва хипохондрията.Сега единствено ме резва ниско долу и малко ми къркори.....
Виж целия пост
# 196
Enyo успех с новата работа, ще се справиш!  Hug                     
Виж целия пост
# 197
Благодаря за пожеланията Simple Smile
Дано всичко да тръгне като хората...
  bouquet
Виж целия пост
# 198
Благодаря на модераторите, че вече взимат мерки.

Stephanie, как си, мина ли болката? Сигурно е от наближаващия цикъл, надявам се да си по-добре   bouquet
Виж целия пост
# 199
Добро утро,мили момичета.Днес болката е по-слаба,замайването е по-леко,но пък нямам никакъв апетит(не мисля,че това е сериозен проблем,след няколко часа ще си огладнея сигурно)След като се замислих,че всички болести са в главата ми,се чувствам по-добре,някак си здравия разум като,че ли надделява,но пак има някоя друга натрапчива мисъл.Още със събуждането си казах днес ще е прекрасен ден,аз съм здрава и го повтарях докато не ми се набие в главата.След малко ще отида до аптеката да си взема Деаксит,защото от седмица и малко не съм вземала и дори само тази мисъл ме успокоява.При вас как е преди цикъл,засилват ли се ПА? Пращам ви целувки и ви пожелавам ПОЗИТИВЕН ДЕН  Hug
Виж целия пост
# 200
Здравейте, момичета и момчета!
Вчера бях на преход по Пирин. В колата, докато стигнем, в главата ми бяха всички депресиращи и натрапливи мисли. Казах си - къде съм тръгнала. Та на мен ми идваше само да се върна у нас. Но като тръгнах лека-полека ми стана едно радостно. Натрапливите мисли се опитваха да напомнят за себе си, но им казвах - ходете си. И те си заминаваха. Това нещо не ми се беше случвало. Нито като ходя и по близките планини - Витоша, Лозенската.
Май това ми трябва на мен - преходи по непознати територии. Записала съм се за едно екскурзионно в Рила, но май ще ми трябва още поне едно.

Като гледам вече месец АД не ми действат както трябва, може би съвсем леко. Ще изчакам още две седмици и пак ще ходя на психиатър.
Приятен и спокоен ден ви желая!
Виж целия пост
# 201
Признавам, не съм чела всичко, което сте написали, чета по диагонал  Embarassed Има ли хора от вас, които са се избавили от паниката без АД? Има дни, в които е толкова силна, че ставам и тръгвам без да зная къде??
Виж целия пост
# 202
При вас как е преди цикъл,засилват ли се ПА? Пращам ви целувки и ви пожелавам ПОЗИТИВЕН ДЕН  Hug

Аз преди цикъл съм получавала най-силните си атаки.
Виж целия пост
# 203
Признавам, не съм чела всичко, което сте написали, чета по диагонал  Embarassed Има ли хора от вас, които са се избавили от паниката без АД? Има дни, в които е толкова силна, че ставам и тръгвам без да зная къде??

Това е тревожност, не е паника Wink Ами преди 12 години си се оправих от само себе си,без лекарства, без нищо и не съм си мислила,че ще ме повтори. Сега ми е в пъти по-трудно без лекарства, но силно се надявам,че  всичко ще отшуми с времето. Simple Smile
Виж целия пост
# 204
Явно разликата между паника е тревожност е тънка, и то доста  newsm78 Не мога да я направя
Виж целия пост
# 205
тревожността може да трае дълго време, да съпътства човека почти през целия  ден и понякога да прераства в паническа атака, докато последната може да се появява изневиделица, като от нищото...

тревожността може да се разгледа и като фон, даващ тласък на ПА.
а един път появили се, ПА могат, от своя страна, да превърнат тревожността в перманентна, поради страха да не се явят отново.

нещата са навързани.
Виж целия пост
# 206
Искрена, вашият отговор ми проясни нещата. Явно имам силна тревожност, не е паника  newsm78 Както и да е, другата седмица съм на психиатър  Confused
Виж целия пост
# 207
радвам се, ако отговорът ми е бил от полза!
макар това, дето казах, то си е очевидно.

а психиатърът не виждам за какво ти е, освен да ти задълбочи проблема, наблъсквайки те с химия и с един билюк празни и суетни приказки, нямащи нищо общо с реалността, но затова пък достойни за покоите на  Шехеразада.
Виж целия пост
# 208
Ениоооооо, успех и този път никакво отказване...ти поне пиеш АД. аз започнах от миналия петък и лекторски по философия и психология ведна професионална гимназия....та сега от много акъл на три работи.....намоменти вече направо издивявами съм на ръба да посегна към АД.....АМА НЕ......все още държа фронта.....ах ако не беше тази сутришна зверска тревожност, която дори и в почивните дни не ми дава да си полежа до по-късно.....другите екстри щях да ги трая.......
Виж целия пост
# 209
Признавам, не съм чела всичко, което сте написали, чета по диагонал  Embarassed Има ли хора от вас, които са се избавили от паниката без АД? Има дни, в които е толкова силна, че ставам и тръгвам без да зная къде??
nefertari33, има едно момиче, което е било на АД и се е излекувало напълно и ги е спряло. Тя много рядко пише вече, но метода, който е подействал при нея, е холотропно дишане. Дискутирали сме го и него, но според мен не е за всеки. Може да потърсиш в нета да видиш за какво става дума.
Иначе има други, които не са взимали никакви АД и се борят с други средства.
Изобщо, границата е много тънка. Има определена граница, до която живееш някак с тревожността, депресията, ПА и каквото е там. В смисъл - имаш сили и желание да участваш в живота, макар и не с пълни сили. Отвъд тази граница, обаче, животът става ад и наистина е невъзможно да продължаваш да се бориш. Тогава си има нужда от външна помощ.
Трябва да си прецениш за себе си, но мисля, че имаш нужда от малко помощ. И не се страхувай от АД. Както хапчетата за кръвно държат кръвното в определени граници, така АД държат нервите да не скачат много-много.

Вредата от АД е силно преувеличена. Ще ти дам пример от себе си. Преди за първи път да започна да пия АД, се бях докарал почти до гроба. Не можех да ям, буквално. Всичко, което хапвах, не само, че не се смилаше, ами имах чувството, че несмляна храна влиза в кръвния поток и организма се бореше да я изхвърли. Просто храносмилателната ми система отказваше да работи. Оттам получавах и алергични реакции при всяко ядене. Бях станал кожа и кости... И продължавах да се топя, защото слушах съвети на хора, уж препатили, докато не си дадох сметка, че те нямат такива проблеми като моите. Ами, АД ги оправиха тези неща. Сега, храносмилателната ми система работи в ритъм, тя има и силите да се чисти от остатъчните продукти от лекарствата.
Та така...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия