ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№16

Лично аз ще ти бъда благодарна да споделяш от опита си, а предполагам и други. Аз също правя всичко възможно за да не пия отново АД. Вече повече от година издържам, но за сметка на това се боря с ужасни симптоми като най-сериозният е ужасна тревожност и депресия.....

y_em Абсолютно съм съгласна с теб! Аз съм се зарекла, че няма да се дам без бой! 
Моята дозировка не е се променила от почти 2г. Пия по едно хапче на ден. Аз много се страхувах да не получавам серотонинов синдром.  Мисля за деца вече /26г. съм/ и се страхувам, че за целта трябва да спра хапчетата, а мислех от другия месец това да се опитам да направя. Обаче с тази тревожност сега май не е много удачно.
А ти 13г. каква ли борба си водила просто....не мога и да си представя. Мъчи ли се да ги спираш АД-тата?
Има ли някоя сладурка от вас, която е пила АД и през бременността?

Алина, то май това с промяната на нагласата и мисленето е най-важното и най-трудното за нас.
Всички в живота си сме се мъчили да променим поне един човек въпреки, че е грешно разбира се! А как да променим себе си?! Е това някой ако каже как да стане.... целия форум ще го черпи! 

Ами аз от 20 години се мъча да променя нагласите си и какво ли не правя по въпроса.....но много трудно върви.....1 напред-2 назад.....

Алина, добре е че 20г. се бориш за себе си, това си е борба достойна за уважение! Най-тежката и най-сложната битка е тази със самите нас. Аз не мога да кажа, че се боря. Май съм се опряла на АД-то и си чакам да ми оправи всичките проблеми, което знам че няма как да се случи. Все си мисля да започна някакъв спорт, дето се вика за здраве. Но пусто не съм била никога спортна натура и 2 дена спорт са ми много. Бързо се отказвам. Имам си един страх във мене дето някой път е по силен и ме спира за някои неща, друг път явно надделявам над него и си живея добре. Дразня се на себе си, че сама си поставям бариери и сама се спирам. Много ме е яд! А не съм такъв човек! Страх ме е да наяравя това, страх ме е да направя онова..... и защо?!!
Дето казваш ти, ние сме като раците 1 напред, 2 назад. Трябва да се отърсим от страховете, но отговора - Как!? Ясно е, че е строго индивидуален! Явно трябва да се върнем някаде на зад и да открием себе си, там кадето сме се загубили педи време, за да продължим смело на пред в живота. 

alinnna, при мен ключовият момент беше, че намерих подходящият терапевт. Ходех 9-10 месеца 2 пъти седмично. След това продължих да ходя още месец-два веднъж седмично, накрая той искаше да  приключим...и въпреки, че аз не исках приключихме   Бях и изключително мотивирана, макар че в началото не вярвах и по-скоро го правех, защото усещтах облекчение, че правя нещо.  Упражнения заедно с утвърждения. Също така книги, йога.. правех неща от които ме беше страх, учех се да мисля по определен начин и с времето мозъка се научава да мисли така...изграждат се нови пътечки на мисловните процеси (става много бавно и много бързо се руши постигнатото, защото постоянно имаме склоност да се върщаме към старият модел). Можеш да ми пишеш на e-mail-a, остави си телефон ако искаш, ще се свържа с теб, мога да ти дам някои неща...книги, линкове, утвърждения, които аз съм използвала. Искам да ти кажа, че не си сама!

Йоана, имаме една форумка, която е бременна и пие АД, но май скоро не е писала. 6u6ulina мисля че ти беше  На нея психиатрите са и казали, че може. А и по други форуми съм срещала жени, които пият АД бременни и после имат здрави дечица. Направи си консулт все пак с пси-то и гинеколог и не го мисли.
Ох, опитвала съм да спра АД през годините, но се връща всичко. Психиатърката даже ми даде схема за спиране преди 2 седмици, защото според нея щом пия 1/4 значи ще мога да ги спра. Да, ама не. Пробвах и отново се влоших. Явно още не мога без тази патерица. И аз като теб си поставям бариери и сама се спирам, от малка съм страхопъзла 
А това със спорта не е никак лоша идея. Въпроса е да се насилиш първите няколко пъти и след това като ти стане навик, ще искаш да ходиш. А и тялото се отплаща. Аз от 6 месеца ходя на фитнес и това ми помага (да не се взирам толкова във себе си и проблемите ми), макар че фитнеса не е най-добрия спорт, по-добрия вариант е да спортуваш на открито сред природата 

Здравейте! моят психолог също много ми говори за позитивното мислене   сега чета Вадим Зеланд "Пространство на варианти" след това трябва да прочета "ПРАКТИЧЕСКИ КУРС ПО ТРАНССЪРФИНГ ЗА 78 ДНИ" отделно гледам поне веднъж седмично филмчето "The Secret" и слушам Луиз Хей   но за сега ефект нула.Трудно се променя негативната мисъл в позитивна когато 30г. си мислил тъй на всякаде се повтаря едно и също МИСЛИТЕ СА КАТО МЪГНИТ КАКВОТО МИСЛИШ ТОВА ПРИВЛИЧАШ.
Искам да попитам всички:
Когато получите пристъп пред хора страх ли ви е че някой ще го забележи?
Позволявате ли си свободно да говорите пред другите за това?

Алина, аз съм говорила с психиатъра ми преди година за това, той като цяло е против. Но според мен за да ме накара и стимулира да ги спра. Аз като започнах да пия АД/симулотон/ мн добре ми понесоха, не съм имала никакви странични ефекти. И си мисля, че нарочно ми каза, че бременността и АД не вървят заедно. Имам и аз една приятелка, която пи хапчетата до 7-8 месец от бременноста и ги спря, май за да може да кърми до колкото си спомням. Детенцето и си е здравичко.
Пък аз от малка си бях много силно и самостоятелно дете. Винаги съм се борила и оправяла сама, тичах като луда, работих като вол. И изведнъж нещо ми стана. При мен нещата започнаха след аборт на 17г./по мое желание, за което не съжалявам/, много тежко го изживях.Няколко месеца след това получих първата ПА, но не знаех каво се случва, мислеж че ми пада кръвното рязко и ми призлява. През годините от тогава съм съм имала още няколко паники, първата година като студентка започна да се развива по стабилно състоянието ми и да се украсява и гарнира всячески. Преди 2г. и половина беше вече в вихъра си и се наложи да разбера, че имам проблем и трябва да се лекува. Няма да описвам какви ужасии съм преживяла, защото всички тук сме идентични.
Дано в един момент ти да можеш да спреш АД както и аз и всички тук. Просто да нямаме нужда от тях.
Относно спорта много искам, но явно трябва наистина да се насиля в началото. Преди години ходех на фитнес и доса добре ми се отразяваше наистина. Ама то пък мойто мързел ли е...

На психотерапевт не съм ходила, нещо много шарлатанско ми се вижда. Разбира се не се съмнявам, че  са помогнали на хора като нас. Попадала съм в форуми в които известни и споменавани и тук терапевти, така пропагандират срещу психиатрите и тяхното лечени, че чак дразнят. Хора си споделят проблемите и търсят отговори, те им казват потърсете психотерапевт. А форума е точно за помощ онлайн. Чиста проба реклама си е това. Сори за дългия пост.   

Дани - да, притеснявам се когато получа ПА и има други хора около мен. Даже притеснение е слаба дума. И не, не говоря свободно с всеки за това, изключено е. Много лесно се лепва етикет "луда".



Напълно съм съгласна. Даже сред психотерапевтите се шири мнение, че ако пиеш АД това пречи и няма да се оправиш. Трябвало да оставиш паническите атаки да се развиват, да заобичаш страха, да не се страхуваш от него и прочие. И това постоянно чоплене в миналото - кой те е травмирал, дали си му/и простила, какво си изживял в детството, пубертета....Такива сеанси (при мен) ще доведат до влошаване, а не до подобряване.
И в позитивното мислене и самовнушение също не вярвам. Тук се сещам за един виц - един човек ,който ходел на курсове за самовнушение и позитивно мислене се прибирал с автобуса и му се доакало. Почнал да си повтаря: "Не ми се ака, не ми се ака......" Повтарял така известно време, помълчал напрегнато и след това продължил: "Не съм се наакал, не съм се наакал.........."  
Та така.  

Да се отчета и аз, макар и с по-различни неща. Ходих на кардиолог, каза, че иска да сложим холтер и да изследвам ТСХ. Засега без промяна  лечението. Ох само да се чувствам добре, че съм на 3-на комбинация в максимална доза, даже и доктора викаше дано няма нищо на ЕКГ, че не знам какво ще правя.

didito_mam, какви упражнения си правила? Иска ми се и това да пробвам. Смятам и при първа възможност да тръгна на йога. Просто за към момента много сериозно ме тресат агорафобийни състояния и всяко излизане ми е голяма мъка..с много симптоми. За по-кратките разстояния все пак се справям сама, но все още не смея да ходя сама по-далече. А йога центъра ми е от по-далечните дестинации и много, много се надявам скоро да успея. 

И аз така.

Elizabett, когато ти четох поста, в който пишеше, че получаваш ПА и на детската площадка и въпреки това продължаваш да ходиш там...от тогава все ми се иска да те питам как успяваш да се справиш с ПА на такова място? Какво правиш като те връхлети там?

y_em, вица беше супер як! А и много стойностен хиихих !
Относно прихо терапевтите и антидепресантите - ДА! Това да не се пият беше в основата, като съм съгласна че едва ли са най-безвредните, но те пък кои хапчета не са?! И аз също не искам да ми се рови в миналото, детството и т.н. Да трябва да има и психотерапия ръка за ръка с АД-то, но според мен само в началото и ако сме попаднали на добър специалист психиатър, той ще го осигури, както беше при мен. И то за мен се изразява в това да те насочи, как трябва да се справиш и превъзмогнеш и да ти обясни от каде би могло да е дошло, без прекалено задълбаване. Моят лекар толкова финно изкопчваше от мен тази информажия и ме разпитваше за изживяванията ми, че аз после дълго време се чудеш как го постигна и с моите въпроси така обръщаше нещата,че аз сама си давах и отговорите.
Много дълъг ще ми стане поста, но искам само да разкажа една случка свързана с психотерапевтите, която беше капака на недоверието ми към тях.
Занимавах се с едно заведение до преди 1г. там клиенти пожелаха да си направят семинар, оказа се че психотерапевт води курс по психотерапия. Приехме ги, дойдоха сигорно 20-тина човека и въпросния  много известен терапевт. Като този курс пожелаха да се направи в почивен за нас ден и се наложи аз и моя колежка да отворим заведението специално за тях. Този господин направо си ни каза, на мен и на колежката да се изместим и да не слушаме, ако не сме си платили курса. При положение, че той много добре знаеше, че ние сме на работа за да се грижим за тях в този момент и да ги обслужваме. Много се ядосахме, беше супер нагъл, кураснтите сред които имаше и наша позната обясниха, че искал някакви суми да му плащат за да дойде от София, да си осигурят място каде да им се проведе курса, ами и да си платят наема на помещението. И още куп грозни неща, които вече не помня, но знам че бях супер възмотена.

Дани, ти сама си преценяваш на кой искаш да кажеш и на кой не, но не е хубаво да знаят много хора наистина заради този етикет "луда", а други пък ще те подценят като човек. При мен само най-близки приятели знаят и то не в подробноси, какво ми се е случило. Имай в предвид, че ние не се чувстваме нормално, но сме си напълно нормални хора в очите на другите. Относно ПА, нормално е да се притесниш, но въяроса е да си кажеш, сега ще отмине, да дишаш с корем за да се опиташ да я прекъсеш преди да се е развила. Най-важно е да се опиташ да запазиш самообладание.