На море в Гърция 2014 - V

Аха - за двама възрастни с две деца.
 

А малко по сериозно:
Янка да не се обижда ,  ама все пак 12 000 000 туристи посещават Гърция и доста голяма част от тях са семейства с деца - намират начин да ги изхранват не по зле от Турция или Тринидад.Огромна част от летните таверни с маси навън са покрай градинки , плаж ,  на пешеходни улици , пешеходни зони .................... и децата да има къде да тичат и се забавляват.

И нещо много, ама много гръцко, макар и на стотици километри от Гърция, но пък носещо такъв заряд, че всеки път, когато го гледам, ми настръхват космите, а краката сами започват да потропват в ритъм:

Иска ми се и ние, българите, да сме толкова единни, когато сме навън, да си тачим традициите, да си помагаме...Размечтах се нещо, но все още ми е пресен разговора със съседското момче, което от време на време изкарва овцете в близките маслинови градини. Заговорихме се, докато си берях полски цветя (специално за вас щракнах букета и по-късно ще ви го "подаря" виртуално  ). Разбра, че съм от България по произношението и веднага добави "Чувал съм, че там хората са мрачни и угрижени. Аз не знам дали е вярно, но ако е така, защо са такива?". Не ми се влизаше в обяснения за народопсихологията, кризата и т.н., а и моето мнение не е меродавно, та смотах набързо някакъв отговор и отклоних разговора към местни теми. За пореден път останах изумена от предаността на местните към техния остров, към тяхното родно място. Момчето е само на 19 години, през деня се грижи за семейното стадо овце, а вечер ходи на училище, за да завърши средното си образование. Останах с впечатление, че е будно и работливо дете, което с много любов говореше за Кефалоня и каза, че за нищо на света не иска да я напусне: "Та ние тук си имаме всичко и живота ни е по-добър от този на атинейците. Е, през зимата е мъртвило, не е като преди години, но покрай животните и тя се изнизва неусетно."
Преди дни, когато се отбих в селската пекарна, възрастна жена ме обслужи, а младо момче, най-вероятно нейният внук, приготвяше нощвите и пресяваше брашно, за да замеси хляба за следващия ден, да втасва цяла нощ и още преди слънцето да е близнало с червения си език хоризонта, над селцето да се понесе аромата на прясно изпечен хляб. За месарницата ви писах - пак младо момче, местно, което просто върши това което умее - да гледа животни и да продава месо от тях. А какъв  хубавец е само - истински Аполон - ако го надушат някои ловци на нови лица за модните подиуми, ще го лапнат на секундата.  Младото семейство (около 30 годишни) в Зола също твърдо заяви, че не възнамеряват да напускат родното си село и че според тях, острова предлага достатъчно възможности за спокойно и здравословно отглеждане на малките им момиченца. Така им се радвам на тези хора! И така ми се иска изплашените от земетръсите местни, че и туристи, да се завърнат и да вдъхнат живот на пустите сгради, да се отворят канатите, да довършат изоставените строежи и острова да запулсира с онзи негов ритъм, който според местните е имал преди няколко години. Знам, че тежките икономически условия в цялата страна (то и у нас не са по-леки), също са много виновни за сегашното положение, не са само земетръсите, но Кефалоня наистина е райско местенце с прекрасни жители, където самият досег до тях те кара да се чувстваш по-добър и благороден. Тук не се краде, наистина е така! Няма решетки на прозорците, няма зидове и камери, няма я параноята, че някой ще ти навреди или иска да те прецака. Хазаинът ни се притесни, че сме надраскали колата. С известна доза срам му обясних, че това не се е случило на острова, а е дело на злобен съсед в БГ със силно развито собственическо чувство относно уличния асфалт. Учудването му ме разсмя -  не можеше да повярва, затюхка се и се завайка и пак поиска да му разкажа ситуацията, защото не можеше да я проумее. Ей такива ми ти работи - за някои действителност, за други - трудно смилаема чужда реалност. 

Параход- за Талата става въпрос. Петерки-не сме сигурни в нищо вече, ще мисля още, гледам и най- накрая каквото сабя покаже.

Кефалония е много сериозно обезлюдена още при първото и чувствително по-тежко земетресение през 1953 г. - от 125-хилядно население са се изнесли 100 хиляди (според други данни населението не е било чак толкоз голямо, но при всички случаи миграцията е огромна). И как не, като са останали без къщи и животът им е бил пряко застрашен. Тези, които са имали смелостта да останат, е ясно, че са силно привързани към земята си - всеки по-практичен си е бил шута
Сегашниият трус може и да е довел до отдръпването на туристи, но аз лично останах с впечатление преди няколко години, че сезонът им е юли и август - и без земетресение в началото на септември е доста пусто. Оживена беше само столицата Аргостоли, която си е истински голям и жив град.
Иначе и аз като теб, Синьо лято (и като Ана Бел), смятам, че островът е много специален и с удоволствие бих се връщала там.
Btw повечето гърци, с които съм говорила (не там, но по разни региони), също като българите смятат, че мнозинството им сънародници са идиоти, да не говорим за правителството

Eто и едно четиво за някои несъвършенства на Гърция, на което всеки път се хиля

verano, направо ме кефиш както се изразяват синовете ми   оправи мрачния ми и нервен работен ден, благодаря ти  
Чета те и ми е тъжно, че нямам възможност и повечко дни, та след Парга да се спуснем направо към Кефалония....ако колежката не излизаше веднага след мен ....честно щях да го поставя шефа пред свършен факт, че оставам у гръцко  

millenita, вярно, че коментирахме района на Врахос с теб, изключила съм  при положение, че ти е толкоз малко хлапето, мисля, че идеалното място за вас наистина е Амудия    райски бебешки плаж, чисто море, фин пясък, топла вода и спокойствие .... пък като поотраснете може да търсите глъчката  а ако ви доскучае на големите ...мястото не е чак толкова далече от Парга и други красоти в района

verano azul благодаря ти, че за пореден път стопли душата ми и осмисли деня ми!   

След твоите разкази, ми идва на момента да зарежа всичко тук в тази наша мила държава и да се преместя да живея на Кефалония (уви ще си остане в сферата на мечтите за сега по ред причини). Точно такива неща ми липсват адски и на мен тук в България особено в София и ме карат все по-често на дърти години да се замислям за емиграция.

И за днес май приключих с работата. Няма да мога да се съсредоточа вече, край. 

Гледам тук е имало модераторска гума... слава богу.

verano azul много вдъхновяващо пишеш. Определено имаш дар слово и е хубаво да го оползотвориш. АнаБел правилно предположи, че заради теб (но и заради нея) следващата година ще скитаме по местата, които описваш.

Сайта с таверните е уникален   
А флаш моб-а и на мен ми разтуптя сърцето.

Verano azul, имам чувството, че чета книга, написана от теб. Всеки ден очаквам нова глава 
Спомних си за едно селце на Закинтос, което почти нямаше местни жители. Една вечер един дядо си прибираше козичките и ни видя, че разглеждаме дворовете и мрежите, опънати против градушка. Дойде при нас и заговори на немски. Беше над 80 годишен и ни показа 3-4 места със зеленчуци, които той отглежда сам. Имал брат, който бил по-млад от него, но той имал таверна - видяхме я по-късно. Оказа се, че е най-голямата в селцето  - имаше дори оркестър. Та въпросният дядо напълни ръцете ни с домати от градината, а дъщеря ни - тогава на 5 и половина - гриза домат като ябълка. Дотогава ядеше само краставици 

Кокошки (и петел), пълните ми душата 

Верано, все едно чета хубава книга. Изгледах още сума ти гръцки флаш мобове.

Параход, ако щеш вярвай, но вчера като пусна линка това беше първата история, която прочетох и се посмях от сърце.

Блис, с известно недоверие сутринта реших да проверя как работи един линк, който излиза в долен десен ъгъл на всеки пост

Здравейте,
пиша тук, тъй като темата за Корфу не е никак активна.
Има ли почивали в хотел Gelina Village на Корфу? Замислям се да резервирам там за наесен? Колко часа е пътят с автобус? Плажът става ли или е каменист, и има ли камъни в морето? 

Тези впечатления прегледа ли? Някои са дори от тази година.

lineto,
ние бяхме миналата година в Гелина Вилидж, писала съм няколко пъти за там. Плажът е хубав, само в началото в морето има малко камъчета. Бързо става дълбоко. Ние пътуваме от Русе и до Игуменица са си 12 часа път.

Сънувам острови и фериботи! И това не е инцидентно! Толкова много ми липсва гръцкото море, че ако не отидем скоро поне за уикенд, ще се побъркам 
Тази нощ даже изпуснахме ферибота, ама той се върна специално за нас 

  Разбрах, че става въпрос за Талата. Ние и тази година сме там, третата седмица на юни обаче в къщичка. Приятели обаче ще са на палатка. Поне за юни не правят резервация там и няма проблем с настаняването. Миналата година и ние останахме 1-2 вечери на палатка след къщичката около 20-ти юни и места имаше, но за юли нямам впечатление. За къщичките със сигурност няма да има места, защото доста рано свършват тези на хубава сянка, а ако има останала ще е с навесите.
  За палатката имаш дървета, които пазят сянка, но не е и като да е прохладно определено. Беше напълно излишно носенето на всякакви спални чувалчета и други завивки и вътре си беше леко задушно. Хубавите места за палатките също са заемат по-бързо и за юли не знам какви места ще са останали.

Аила, благодаря за изчерпателния отговор. Ми просто няма да носим спални чували.