За самотните майки и безсилието. Или злоупотребяват ли с вас?

  • 28 120
  • 77
# 15
Аз се справям сама. Сутрин ставам, взимам си душ, събирам го на градина, отивам на работа, след работата го взимам от градината...
Някъде веднъж месечно ми идва на гости баща ми за някой уикенд, но през останалото време се справям с всичко сама.
На работа почивам от детето, с детето от работа и хронично недоспиване. И да, наистина понякога го има момента на безсилието, особено когато дори не мога да си позволя да се разболея, защото той си иска неговото и трябва да съм усмихната и всеотдайна. Случвало ми се е да плача от изтощение и безсилие.
Но като ме прегърне вечер или ми се усмихне сутрин, разбирам че всичко си струва Simple Smile
Единственото, което не разбирам в заглавието на темата е какво се има предвид под "злоупотребяват ли с вас?" кой да злоупотребява?
Виж целия пост
# 16

Единственото, което не разбирам в заглавието на темата е какво се има предвид под "злоупотребяват ли с вас?" кой да злоупотребява?

Не говоря от името на авторката, предлагам свой отговор на въпроса ти. С уговорката, че не съм самотна майка, защото се подслоних при родителите ми, когато измъкнах новороденото си бебе от агресивните лапи на бащата и получавам голяма помощ. Та злоупотреба не е точната дума за това, което ще опиша, но мен лично масово ме гледат като престъпник щом разберат, че съм напуснала бащата на детето си, когато то е било съвсем малко бебе. Никой не ме е попитал за причината. Просто ме заклеймяват и ме пращат " у лЕво" да се оправям сама както и с каквото мога. Но това си има плюсове - разбрах на кои хора от обкръжението си мога да разчитам истински. Останалите аз също изпратих "у лЕво". В общи линии се чувствам дискриминирана и отбягвана от хората не само в "приятелските" си кръгове, а и запознавайки се с други майки от квартала или дори отивайки в някоя институция да си поискам например полагаща ми се социална помощ. Но пък това ме прави по-борбена и ми идва като бонус.  Sunglasses Единствето ми е тъпо от факта, че от цялата тази ситуация аз излизам лошата, а обществото ни е готово да приласкае горкия татко-насилник, защото видиш ли е изоставен от лошата му жена, която е сапсила себе си и детето от живот, пълен с болка и насилие.
Виж целия пост
# 17
като цяло и при мен го има този момент, нямаше "насилие" но пък имаше психически тормоз и просто в един момент не издържах и напуснах. Сега определено ми е по-леко, но опрделено го имам момента с въпросителния като кажа на някой че сама съм напуснала мъжа ми и съм си тръгнала с малко дете. Всички толкова се вълнуват за това общува ли детето с баща си и как му трябва мъжко общуване.
Единственият който "злоупотребява" е бившият, който се възползва от срещите с малкия за да ми изпразни хладилника и да ми промива мозъка как съм лишила детето от баща му и от пълноценно семейство.
Виж целия пост
# 18
Здравейте мами  Hug
Включвам се като самотна подпомогната родителка тъй като имам щастието моите родители да ми помагат в отглеждането на моето дете. Не искам изобщо да се жалвам, нито да се хваля, а искам да споделя с вас една моя мисъл. Нали самотен родител според българското законодателство е родител на дете, което не е било припознато. Там без никакъв коментар децата трябва да имат предимство във всичко, но за тези, които са припознати, а другия родител не само, че нехае, но и пречи за отглеждането им, какви преференции има? Какви са вашите наблюдения? Аз лично не мога да го запиша на детска градина - пробвах всичко законно : ходих от детска на детска още докато беше за ясла и молех директорките за съдействие. Беше ми отговорено, че има по-малко точки и нищо не може да се направи, но можело ако детето бъде изкарано анемично, алергично или асматично. Грехота е да се гаври със здравето на детето, защото има наистина болни дечица, които имат реална нужда от специални грижи. Подавах молба до работна група със съдебно решение, че бащата не взима участие в грижите за детето. Нищо ! Та така се получава, че вече трета година водя люта битка за ясли и детски, а държавата и системата мълчи ! Не е ли логично самотния родител (който отглежда сам детето или децата си) да бъде закрилян от държавата? Не знам...просто споделям с вас! ПОжелавам ви хубав ден на всички  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 19
deneva.linda, а какво ще кажеш за тези, които съзнателно не вписват бащата в акта за раждане, или тези които живеят на семейни начала  с друг мъж?

Много е трудно да кажеш кой кой е.
Виж целия пост
# 20
deneva.linda, а какво ще кажеш за тези, които съзнателно не вписват бащата в акта за раждане, или тези които живеят на семейни начала  с друг мъж?

Много е трудно да кажеш кой кой е.

Taka e Happy mama®, но всеки знае защо и как е стигнал до определено решение ! Има всякакви причини. Ако ме питат сега дали искам да бъде припознато детето ще кажа не ! Има случаи в които е по-добре да се оправяш абсолютно сама ! И без това си сама, а понякога тормозена по какъвто и да е начин напълно безнаказано !
Виж целия пост
# 21
Много е деликатно това положение. Аз самата като попитах за помощ за самотна майка, служителката ми  се озъби, че си било мой проблем това, че нямам брак с бащата. Почти в прав текст ми заяви че съм лъжкиня, изобщо не ме изслуша, че сме разделени с бащата. Детето носи името му, значи нямам нужда от помощи.
Но и тях ги разбирам, ззащото наистина всеки може да отиде и да си измисли някаква драма с цел да се облажи от социална помощ, която не му се полага реално.
Виж целия пост
# 22
Да, така е.
Щом детето е припознато се очаква да получаваш издръжка.
Виж целия пост
# 23
Аз пак не разбирам -защо някой трябва да помага newsm78

Става въпрос за гнева от чисто физическото безсилие (да не можеш да си пренесеш хладилиника или секцията).  

Хехехе, ела да видиш физическо безсилие. И гардероби съм местила, разглобявала, сглобявала. Зимата как се изхвърля боклук с малко бебе - ами обличаш го като за разходка, прецапваш през леда, хвърляш боклука и пак събличаш.... За семейното ходене до тоалетна и къпане няма смисъл да споменавам - кой не го е правил. Не искам да кажа, че не е трудно, но то е като всяко трудно нещо, което преодоляваш - прави те по-силен, по-умен, по-борбен и в крайна сметка се гордееш с това, което си постигнал. В крайна сметка мога да кажа, че бях една щастлива самотна майка, имах си социален живот (от хола докато лапето спи  Wink) Знаех да правя всичко, което по презумпция правел бащата... Не ми оставаше време ни да съм болна, ни да съм уморена, но пък не съм се чувствала безпомощна.

Мацки, защо не вземете да се организирате някак на разменни начала? Това доста се прави в чужбина. Една майка взема няколко други деца в свободното си време, а през това време останалите си почиват, вършат си работа и т.н.
Сега ви е трудно, знам, но децата порастват и става все по-лесно и все по-лесно.
Виж целия пост
# 24
Много е деликатно това положение. Аз самата като попитах за помощ за самотна майка, служителката ми  се озъби, че си било мой проблем това, че нямам брак с бащата. Почти в прав текст ми заяви че съм лъжкиня, изобщо не ме изслуша, че сме разделени с бащата. Детето носи името му, значи нямам нужда от помощи.
Но и тях ги разбирам, ззащото наистина всеки може да отиде и да си измисли някаква драма с цел да се облажи от социална помощ, която не му се полага реално.


Ама какво значи да си измисли драма ? Ок ако формално разделени родители се опитват да хитруват и да търсят вратички за да се облажат допълнително, но във момента, в който драмата е реалност трябва да има регламент по който да се разграничат родители сами отглеждащи децата си от родители, които се правят, че сами ги отглеждат. Нали е затова закона? Да има разграничение ! Що да се срамуваме, че сме в определена ситуация и да ни се карат лелките по гишетата, на които ние им плащаме заплатата и са там в служба на всички граждани, най вече на тези в затруднено положение ! Драмите се доказват с редица документи и съм  сигурна,че всяка от нас може да извади по една тлъста папка с документи, жалби, молби, декларации, съдебни решения, искови молби и мнооого други ! Те ако не са достатъчни за доказване на ситуация самотна майка аз не знам какво трябва да се доказва още !
Виж целия пост
# 25
Нещо сте в грешка.
Помощи се полагат на социално слаби, гледа се дохода.
Не знам за какво сте питали по гишетата.
Само затова, че отглеждаш сам дете, не знам да се дават пари.
Всъщност съм сигурна, че не се дават.
Виж целия пост
# 26
Нещо сте в грешка.
Помощи се полагат на социално слаби, гледа се дохода.
Не знам за какво сте питали по гишетата.
Само затова, че отглеждаш сам дете, не знам да се дават пари.
Всъщност съм сигурна, че не се дават.

за преференции във всичко говоря аз лично ! Не за пари толкова колкото да има достъп детето ми до ясла или детска градина, или поне да има адекватни точки, а не по-малко. Да има предимство в училища, учебни заведения всякакви за да мога аз да работя, а не да чакам социални помощи от държавата като социално слаба. Всичко е сбъркано - защо не ми осигурят отглеждане на детето за да мога аз да работя и да си плащам данъците ? На обратно са нещата ! Супер сбъркани!
Виж целия пост
# 27
Имането на дете си е твое решение.
И отговорност.
Виж целия пост
# 28
deneva.linda , имах същия проблем с детската градина, взеха синът ми чак на пет и то заради новия закон.Искаха  какво ли не като инфо за бащата, а аз нямаше как да го дам, защото изобщо не зная къде е. Ако съм знаела какви пречки ще ми причини с присъствието си в акта за раждане,  щях да  си (ни) го спестя. Но човек не създава деца винаги с такова знание в себе си. И Хепи е права -  не знам дали точно това е нейното мнение - "Имането на дете си е твое решение", но е мнението  и на държавата ни, от което мнение се възползват достатъчно хитрите, съвсем Не и достатъчно умните, съвестните, грижовните и работливите. Жалкото е , че точно последните обаче  се питат защо, след като вече  няма връщане (парадокс някакъв).  Бори се поне за издръжка (там не е нужно да  знаеш къде точно се намира субектЪТ- баща, имат си процедури). За съжаление,  обаче, ако не намериш кординатите на бащата, няма да можеш да  избягаш от държавата, която е с нелепи  закони (нашата), поне не с детето  си Rolling Eyes
Виж целия пост
# 29
Направо ме е срам да си призная, но много държах бащата да си даде името, за да си поеме отговорността, защото през бременността ми вече разбрах, че нещата отиват към раздяла, а нямаме брак, пък той си е един вид кръшкач от всякакви задължения ... Вече започвам да съжалявам, но няма връщане - детето е с неговото име и сега каквото и да правя ще трябва да го търся.   #Crazy Каквото сам си направиш, друг не може да ти причини ...  Close
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия