Юлчета, стойте по местата, с тате още бистрим имената! - Тема 20

това  с кг е много относително
До  ген си е. Има хора, които цял живот броят калории и "поутпуснат ли се  веднага им се отразщява и обратно, такива които винаги и всичко си хапват без да гледат какво пише на "етикета" и пак са си слаби .
Беше писала бебе2 веднъж, какво хапнала. За мен си е диетично меню  , аз ако хапвам това само ще стана 45 кг например..
Аз си хапвам всичко , без да се ограничавам -тортичка-тортчика, еклерче еклерче, сармички-сармички, кюфтаци, кюфтаци  и съм + 12 кг. досега.
Моя мъж например е под строг контрол, всяка седмица е на диетолог .Приготвям му всичко стриктно , както му е по меню/ден, час и винаги си казвам, че много храна има  , но той пък слабее  .
Аз си мисля, че на мен не би ми действало така 

И аз имам такава кошара

за секциото и лохиите подкрепям казаното от елфита, даже не помня дали веднага тръгнаха а на другия ден сутринта ме вдигнаха и се оправяш вече сама, няма драма.
другите девойки имаха проблем с катетъра по-скоро и искаха да им се махне час по-скоро, аз нищо не усетих, може би е късмет.

жоси, като дата 22ри ли мислиш да е, има ли шанс за 23ти? ако искаш пиши ми на лични а самите дати пак ти казвам не са "страшни", но има подходящи и по-подходящи да кажем 

момичета, нещо интересно за нумерологията: http://www.umaybg.com/Numerology.htm
1. кликате на "изтеглете компютърната програма на нумерологична карта и се сваля екселска таблица, в която всеки си пише личните данни
2. Обясненията са на първа страница на сайта: направи сам изчисления
На мен ми е полезно
а тук: http://www.umaybg.com/Numerology4.htm са различните числа

Elpet честита годишнина,да сте винаги ръка за ръка.

за водата, знам от кърмаческите лекции че ако се дава с цел изплакване на устата, най-добре след кърмене с лъжичка. Ако ще даваш, защото си решила да даваш, между храненията. Но не непосредствено да не му се напълни корема на душата

Аз уж съм наясно как се изчисляват болничните, кога трябва да се представят в НОИ от фирмата и кога се изплащат, но.... Имам питане.... Болничният ми(поредния) беше от 2.04 до 1.05.2014. И в Нои трябваше да го представят до 15.05.  Следващия трябваше да започне от 2.05, следователно да го представят в НОИ до 15.06. Обаче аз влезнах в болница на 28.04- 4-ри дни преди да ми изтече предния. В болницата казаха, че предния се прекъсва и съответно няма проблем. Но фирмата ми не трябваше ли да предаде в НОИ и двата болнични до 15.05. Сега е представила само този от 2.04- 1.05.  Та въпроса ми е как ще ми прекъснат болничния след като тези дни трябва вече да ми го изплатят, а другия още не е представен в НОИ, а той започва от 28.04?

Звездичке, честит рожден ден  
Елпет, честита годишнина Момичета, здраве, обич и много радости да ви съпътстват  

Лейди, за мерките, теглилките и позата... Ами аз с предишното си дяволенце, което ме съсипваше от бой и ритници   постоянно чувах и от моя доктор и от този, при който се уговарях за секциото "Оооо, много е голяма", "Ооо, много е напред с ръста, няма да дочака термина", "Ааа и да не беше секцио по принцип, ти нямаше как нормално да я родиш - голяма е", "А - тя е готова да излиза, скоро ще е" и все от тоя сорт. И в тази възка идва и въпросът с датата за секциото. Въпреки предупреждението на доктора, аз поех риска, искайки поне това да е "естествено", настоях за датата на самия термин. Истината е, че ако не беше плануваното секцио дяволината изобщонямаше да си излезе скоро - никакви признаци нямах, а тя само се забавляваше в мен на циганско колело - нито води, ното контракции, нито тапа, нито абсолютно никакви признаци за раждане. И на всичкото отгоре си се появи с тегло 3450 - съвсем нормално бебенце. Та тези прегледи са си относителни. А за посоката - наистина казват, че може и накрая да се врътне. А и да не - и така си се ражда нормално, само в някои случаи може да преценят лекарите, да я обърнат или да предприемат по-сериозни мерки, ако детенцето е застрашено. Не се тревожи излишно.
Моята настояща танцйорка в корема ми мисля че още е с главичката нагоре. Не съм сигурна, не съм я виждала от два месеца или повече (с предишната бременност докторът ме гледаше всеки път, ама сега решл да се придържа към позволените от здравната каса и ми е малко тъпо :/ ). Над пъпа ми вдясно все ми се издува едно обличко и твърдичко - едва ли ще е дупанка, а бутанията с краченца или ръчички е в долния ляв ъгъл на корема ми или назад и надолу в карантийките в корема ми. Та мисля, че още не се е обърнала, но изобщо не се притеснявам - природата си знае работата. Мисля да си поговорм с нея на финала и да се опитам след последния преглед (ако съм познала) да се пробвам с някакви упражнения.

За раждането, независимо дали секцио или естествено, не рискувайте с никакъв лак и грим - може да ви накарат да го махате на място - по цвета на кожата ни и особено по ноктите разпознават, ако настъпват фатални промени, на които трябва да се реагира мигновено.

Жоси, за упойката и усещанията да разкажа при мен, какво беше усещането. Докато ми слагаше упойката, анестезиологът ме предупреждаваше във всеки миг точно какво ще почувствам - боцкане като от комар, после леко опъване сякаш се протягам, после не знам си какво си. Аз се изненадах наистина, как точно описваше усещанията. Аз да си призная изпивам срамно голямо притеснение (меко казано) от игли и подобни неща. Да не говорим, какъв ужас изпитвах от последствията от недобре поставена игла в гръбнака ми... Но при тази упойка нямаше абсолютно никакви неприятни усещания, нищо притеснително. Както и да е. Не разбрах, кога станах безчувствена от кръста надолу, защото щом се изправи анестезиолога и ми каза, че мога вече да си поема дъх (бях свита като кученце и дишах доста трудно за няколко мига) си обърнах горната половина на тялото, но за долната ми помогна докторът, който вече беше влязъл, както и докторът от Св. Лазар, който беше дошъл за стволовите клетки. Приказвайки си двамата просто се включиха в процедурите около мен и аз разбрах, всъщност видях, че те ми обръщат кръста и краката, а аз с интерес гледах и се чудех, как наистина изобщо не ги чувствам и гледам сякаш пипат чужди крака. Другият доктор също ми постави какетър, което също не усетих изобщо, после ми сложиха параванче пред гърдите, което ме разочарова - исках да гледам Но предполагам, че все пак любопитството ми в един момент можеше да ме отрезви и да ми призлее като си дам сметка, че режат моя корем, дори да не усещам нищо НЯмах ни най=малка представа, кога ще започне процедурата, вече нищо не виждах, вързаха ми ръцете отстрани и аз леко захлипах, шепнейки си тихичко името на ъжа ми, който беше отвън - заличката беше много мъничкаи не го пуснаха и макар че тръгнах смело и непукистично към операционната изведнъж се почувствах малко самотно и уплашено. Сълзите ми започнаха да текат в ушите - беше кошмарно, не можех да ги избърша В този момент усетих гъдел по корема и започнах да грухтя и хиля на масата. Докторът ме попита, какво става, а аз му казах, че имам гъдел по корема и то страшно силен в лявата част - явно беше започнал да ме маже с една йоднокафява дезинфецираща течност на марличка и минавайки с размах по корема ми ме разсмя. А нищо друго не усещах Той пък започна да разказва, как на един лагер край огъня някой си разправял такъв смешен виц, че той с пълна със салата уста така се разсмял гръмовно, та чак му изхвърчала една краставица от носа... Такива небивалици заразказва, че аз съвсем забравих, че съм на масата и ще ме клъкат, а и всъщност не бях разбрала, че са започнали. Анестезиологът и асистентката му непрекъснато ме питаха, как съм, какво изпитвам и аз си помислих, че явно вече ме разкрояват зад параванчето. Другото което почувствах беше тъпия натиск в костите, които ме боляха много тежко от около петия месец - не можех да ставам, да ходя, да се обръщам дори в леглото, ако не ми помагаше мъжа ми по десетки пъти на нощ. И явно докато са ме разтварли ли, не знам точно, почувствах силно бутане долу и им явно съм направила физиономия и анестезиолозите веднага "КАКВО?!" Казах нищо - нищо - костите малко ме болят долу, после обаче стана още по-силно бутането, а те си ме боляха с месеци така сило, сякаш див кон ме беше сритал между краката. Опитах да кажа, че боли, но се задъхах и през хрипове прошепнах "боли, боли..." (Да не се стреснете тази болка си ми мина с времето след раждането, като започнах да се смалявам, не е от операцията), момичето над главата ми каза да се успокоя, под силно напрежение съм, но мисля, че може да са ми влели още нещо, защото последната част от операцията ми се губи малко. После усетих отново Бояна   Малко преди да стане време да раждам бях захлипала на мъжа ми, че скоро тя веченяма да рита в мен, няма да е част от мен, че ще ми липсва този постояннен и неспирен малък живот вътре в мен, който ми съсипваше и дните и нощите, но който ме изпълваше с трепет и щастие.... Горкият ми мъж, не помня, какво и как се е опитал да ме успокои   Та тогава на масата я усетих отново, пак ме срита високо в дробовете, усмихнах се и попитах колко е часът. Момичето над главата ме попита, за какво ми е сега да знам, аз по-нетърпеливо попитах, колко е часът. Тя ми каза 10,24. В 10,24 Бояна за последен път ме стрита отвътре, мигове след това всички в залата викнаха ЧЕСТИТООООО!!!! и я видях... ох Божичко и сега се разревах дори - вдигнаха я за крачетата високо, видях я - мургавичка, рошавичка, моето детенце.
Трепетно затаих дъх, чаках да я чуя - по филмите децата реват силно, трябва да я чуя да плаче! Тя по-скоро изскимтя недоволно, сякаш закиха - успокоих се, жива е, цяла е, всичко си има, диша, недоволства и живее, вече извън мен - тя е жива, тя е истинска и моя. МОЯ! В този миг сърцето ми сякаш стана безгранично огромно - по-голямо от вселената. Не виждах и не чувах нищо освен Бояна. Изнесоха я на маса над главата ми и аз щях да си счупя врата да я гледам, да гледам, какво й правят - бършеха я, обръщаха я, повиваха я, мереха я - всичко беше толкова бързо, а имах чувството, че ако някой направи най-малкото погрешно движение на мига ще скоча и с една ръка ще го удуша на място. Толкова безсилна пред нея и толкова могъща заради нея се чувствах в този момент, а сърцето ми щеше да експлоадира. Една от акушерките ме попита, защо плача - не знаех, че плача. Тогава се усетих, че хълцам и ридая с глас и се треса цялата. Маската се беше изхлузила от лицето ми, така силно си бях обърнала главата към масата с детето ми. Едва успях да кажа "щастлива съм". Попитаха ме искам ли да я целуна. Дали искам?! Исках да си я взема на мига, да я прегърна, да си я отнеса, да я накърмя, да си отида с нея в къщи, да я обичам, да я милвам, да я целувам, да я нося, да я пазя и закрилям от целия свят. Тя вече беше целият ми свят... Кимнах и ми подадоха главичката й. Залепих устни на мократа косичка, на топлото теменце, затворих очи, такава гореща вълна ме обля, такава главозамайваща обич, не исках да отлепям устните си никога повече от нея... А устните ми изведнъж изстинаха - отнесоха ми я. Излязоха с нея от залата...
Тогава вече усетих, че се унасям. Леко се тревожех, къде ми е детенцето сега, какво й правят, но и бях някак спокойна, отпусната... Задаваха ми постоянно някакви въпроси и не съм сигурна дали им отговарях, но всеки път отварях очи, за да им покажа, че съм добре, че ги чувам, че всичко с мен е наред... Може би са ми задавали кратки въпроси, изискващи само Да или Не за отговор - не мога да си спомня, какво ме питаха, но подозирам, че го правеха,з а да ме държат в съзнание. Много по-късно си дадох сметка, че може да са ми били още нещо, защото операцията вече беше приключила и докторът ме кърпеше сигурно, а аз изчееезвах, изчееезвах...
Помня, че ме закараха в стаята, че пуснаха после мъжа ми и доведоха Бояна в кошчето - тя пак шаваше, въртеше се, кокореше се, риташе. Георги се удиви, колко е жива, будна, активна, как си върти главата, оглежда се сякаш, кокори се, скимти си, пери ръце и крака. Аз се усмихнах и казах: "Ето това беше и в мен през цялото време" .
После казаха, че трябва да си тръгва за сега и да дойде утре, отнесоха пак Бояна и аз може би съм заспала отново. През деня не помня, колко и как съм спала. През нощта ми беше некомфортно. Попитаха ни вечерта, кой иска обезболяващо и другите две момичета си поискаха, аз като видях вирнатата игла, съпровождаща въпроса и отривисто поклатих глава в отказ, но пък не можах да спя. Опитах ли се да помръдна и ме срязваше корема. На сутринта минаха на визитация, смениха ни лепенките, чаршафчетата под нас. Не помня дали тогава ни сложиха лигнин, дали преди това е имало. Махнаха и катетъра - малко неприятно усещане. Сложиха под мен нещо като ваничка и ми поизмиха корема, раната, сложиха нова лепенка и казаха, че след час ще дойдат да ни помогнат да станем. Не знам обаче за кръв и такива неща - нямам спомен наистина. Не ни даваха да си носим превръзки, никакво бельо - даваха ни лигниин, колкото искаме и щом минеха на визитация искаха да го видят, явно така проверяваха, какво и колко изтича. Ходехме като японки по коридорите - това ме влудяваше. Исках си бельото и превръзките ПЪК!


Уффффф, ама пиша сякаш исторически хроники. И сигурно после ще се сетя за още неща, дето съм "пропуснала"

Елпет, честита годишнина

Krassyto_zg ,и двата болнични от април е трябвало да се представят в НОИ.Звъни в работата и питай защо не са занесли втория ти болничен за април
А той с какви дати е от 28 ми април до ....?

Той ми е от 28.04 до 24.05. защото от 25.05 ми започва 45-дневния. Най-вероятно не са го представили, защото изобщо не са обърнали внимание. Малко е сложно, защото счетоводството е в София, аз го давам в Стара Загора. Но изрично тогава се обадихме да им кажем, че ми се прекъсва предния и да не стане някакъв проблем. От счетоводството казаха, че няма проблем, но аз мислех, че ще ги представят и двата. А сега като гледам в НОИ, само единия 
А какво ще се случи сега, след като така или иначе не е представен навреме, и може би утре ще ми изплатят стария?

Е,как няма да обърнат внимание,че имаш още един болничен за април.Звъни по телефона,пиши мейл до счетоводството в София
В най-лошия случай ще го представят с болничните от май и ще ти забавят плащането

Аз май трябва да си призная нещо....  През уикенда ходих на село....и понеже се чувствам добре...поработих. Т. е. помагах в правенето на компоти и ходих на лозе.....пак помагах и така се сдобих с подути крака...и левия повече. Та в понеделник и вторник не успях да се намързелувам вкъщи и си ходех подута, но днес като станах на обед....гледам, краката ми изглеждат нормално или поне близко до нормалното ! Относно водата аз пия по цял ден още преди да забремения и сега си е така! В последните изследвания резултатите са ми добри (като гледам референтните стойности).
Та, не се преуморявайте момичета, почивайте колкото може повече!

DiyanaChar,   четох и плаках, колежките се ошашкаха  
Прекрасно си го описала. И си мисля, че ако аз трябваше да разказвам тази история, бих я описала по същия начин, така бих я и преживяла - със същите усещания и чуденки, направо все едно аз съм го разказвала. Благодаря ти за прекрасния разказ. Вече не ме е страх. Нямам търпение да дойде момента.
   благодаря ти, още веднъж.

 DiyanaChar, наистина много хубаво си го написала, сякаш и мен не ме е страх сега! 

DiyanaChar - докато ти четох разказа направо се разревах   Искрено се просълзих !!И то и защото съм на тази вълна в момента...


Да ви се оплача! Първо, че от обяд имах болки в корема, непознати за мен. Веднага ми светна, че може да са контракции. Първо, че бяха като менструални, второ на моменти се засилваха и трето на няколко пъти сякаш ми се ходеше до WC.  И не на последно място - пих но-шпа и магнезий, които НЕ помогнаха! Изчаках да стане 4, за да отида на тонове(имах час).Тоновете бяха нормални,бебето мърдаше невероятно много и съответно пула му варираше между 125 и 170, а пък машината разбира се отчете прословутите контракции. После почаках да вляза при моя АГ.Докато почаках болките се изпариха...
Погледна, каза че тоновете са добре, че имам контракции.  Нито ми препоръча да лежа, нито изписа нещо. Само каза, че не ми остава много време и че даже нямало смисъл да планираме секциото, а направо да му звънна като ми изтекат водите или имам регулярни контракции. Естествено го питах дали СЕГА съм почнала да раждам, но отрече. Слава богу..
И така де, сега съм на тръни. Първите ми болезнени контракции са налице, не иска да ми планира секциото, въпреки че го говорим от началото и знае, че ще си платя за избор на екип. Не знам какво се случи този следобед, но съм наплашена и ми се реве и ми иде не знам какво да направя    

И един въпрос към вас; Това направление 7 личната лекарка ли го издава?