Отровните хора

Това си е просто самостоятелен тип патология, при която човек може и да не ощетява толкова много околните, но пък да си мисли горното за себе си.   Често срещано явление е.

А това е доста спорно. Даже не го приемам за вярно по принцип. Има си доволно количество гадняри, които си знаят, че са такива и вредят напълно съзнателно и целенасочено, дори понякога се гордеят с това си поведение. Аз, понякога, си се кефя на отровата, която бълвам, т.к. смятам, че получателят й я е заслужил. Понякога сам си я търси. Като наркотик му е.  Е та що да не му я дам, да го пооблекча?

Поета Дамян Дамянов го казал прекрасно .
Казано простичко това са мрачни хора , които са толкова
тесногръди , че развалят и най-прекрасния ден .
Критикари , които искат тяхната дума винаги да е последна .
Злопаметни и отмъстителни , не прощават .
Винаги развалят купона с наставленията си .
Всичко това , което е обратно на широко скроения човек.
Защото съвършен човек няма и въпрос на мироглед
да можеш да махнеш с ръка , да не водиш безсмислени битки .
Не си струва .Ако се хванете на въдицата на отровните хора и
започнете да водите борба с тях , ще сте тяхна жертва -те това искат .
Най-добре е да махнете с ръка , като при досадна конска муха .

Стигнахме ли до това, че другите са психопати/злобни/дребни душици, а ние сме целите в бяло 

Как така "Стигнахме ли?"? То това е уводът на темата и главите до сега поддържат този лайт- мотив. 

Всъщност отровните хора, истински отровните, са доста рядко срещани, повечето са напълно нормални.

В моя случай имам най-много 1-2 примера.

Когато си тръгваш с главоболие и спиш два дни като утрепан, по-трудно е да си кажеш, абе може и аз да съм лош. Може да съм всичко, но около мен хората не получават главоболие, нито ги стяга сърцето.

Е, нали около сто и хетдесет пъти казахме, че всеки си е себе си, просто някои да са си себе си по-далече от нас 

Че те, психопатите си съществуват! Всеки има някакви такива черти, но при психопатите са в пълен комплект. Повечето хора може да са/сме глупави, нетактични, несъобразителни, егоистични, но в някаква степен първично и неосъзнато, под напора на емоциите. А психопатите много добре разчитат чуждите емоции и са отмъстителни и злопаметни, те ти го връщат след години, ако им е изгодно да чакат. Тръпки ме полазват като си помисля само.

А как се комбинират отровните помежду си?

Не се. Отровните си търсят жертви.

От тези, за които аз се сещам - все не са комбинирани....

Разбира се.
Аз пък не познавам хора като описаните в първия пост.

Понякога се засрещат и тогава йерархията е като при хищниците. По-нахаканият дори може да използва по-дребния отровен човек. А този на втора позиция включва на сервилен режим и боготвори първия, опитвайки се, разбира се, да вземе някаква облага от него.

За мен да засичаш време на инвалид за колко време ходи до тоалетна, да го тормозиш психиески, да го унижаваш и да го принудиш да напусне работа си е чиста проба психопатия. Гнусна и долна.
Можеш да ми се довериш, чела съм мейлите на това долно говедо към момичето, което така или иначе напусна, за да не си върне болестите.
Това не е обикновена гаднярка.

А тази, дето ми е пряка колежка, какво да ти кажа, натам клони. Издевателствата над хора са си точно това.

Други като тия двете не съм срещала.

Обикновена гаднярка съм аз  

Мисля- пак зависи от вида на отровата и количеството й, от това, с какво вещество точно се комбинира, както и от някои фактори на околната среда. Могат да се неутрализират взаимно, да засилват действието си, да не се смесват, а всяка да си има самостоятелно битуване и т.н.
Комбинацията може да е между отрови у един индивид или у няколко различни.

Например постоянно оплакващ се и търсещ съчувствие и помощ до степен, изпиваща силите на околния свят, би се комбинирал с егоцентрик, влюбен до болезненост в прекрасния си имидж на добър и великодушен помагач, който дори е склонен да наложи, ако трябва и със сила, своето великодушие и виждане за доброто на света.
Как ще си житкат двамката- пак много зависи, но тук ще търсим някаква симбиотична връзка по между им, вероятно.
Маниакален егоцентрик и професионален използвач биха се избили взаимно или, напротив, биха попревъзмогнали егото си, в зависимост от множество допълнителни фактори- лично семейно възпитание, правила, наложени от средата, степен на развитие на болестното състояние, лична изгода и т.н.

Понякога отрова може да се комбинира с уж полезно вещество и комбинацията да се получи като особено отровна или пък добра.
Напр. много подходяща комбинация е завистлив и отмъстителен човек, с хаплив език и много развита интелигентност. Интелигентността, сама по себе си, хората си я считат за нещо положително- развиват си я у тях и у децата си, тестове попълват, че и плащат за това. Въпреки това нейно положително възприемане, лично за мен е важно с какво се комбинира тя, за да установя дали е положителна или отрицателна.

Един принципно чувствителен и състрадателен човек /колко "добро момче!"/ става досаден и задушаващ с прекомерната си грижа, избиваща в желание да направлява чуждия живот.

А, в този ред на мисли сега се сетих и за друг пример, който мен ме "трови"- човек от типа "Колко съм чувствителен! /Мери си винаги поведението и приказките, когато общуваш с Мен!/ Къф съм емоционален! /Избухванията ми са тъй симпатични!/ Разбирам те от пръв поглед /първа буква/!" /Аз знам най- добре ти какво си мислиш и от какви мотиви се водиш./- Досада голема.

Вярвам ти, ТиноНино, не отричам, че има такива отровни, но повечето си пишат за обикновени гадняри.


Така съм се чувствала няколко пъти след дълго време, прекарано с хора, които не само не са лоши, ами са наистина добри. Явно успяваме да обменим енергия, след което те се чувстват много добре, а аз имам нужда да се зареждам няколко дни. Интересно е, че след няколко месеца, когато те са се почувствали по-добре, не усещам същото изцеждане.