Отровните хора

milittana, да много е трудно. Аз бях систематично тормозена от един такъв човек.  Започна в много слаб за мен момент итовадопълнително ме отслаби. После открих, че след ваканция и хубви преживявания не се връзвам. Трудно се изменя такава динамика, но има надежда. Трябва да репетираш да умориш атакуващия от "глад". От енергиен глад. Мисловно не трябва да я допускаш в мислите си. Ако ти прави атака, тя влиза в мислите ти, ти се шашкаш и реагираш в объркването си. Когато те "атакува" се ощипвай и си повтаряй наум някаква глупост "варен картоф варен картоф" или наум си пей песен, каквото и да е, просто за да не реагираш. Реакцията обикновено е много бърза,  и автоматична, така че ако запазиш самообладание първите секунди и не поддадеш, после е овладееш нещата лесно. Също така, когато този човек не е около теб, опитвай се да го омаловажиш, повтаряй си "еми какво толкова някаква идиотка/някакъв идиот".  И най-вече действай по засилване на вътрешни ресурси. Така лека полека ще спреш да си храна.

Съотака основната трудност е да идентиицираш, че този човек те работи и ползва за храна, когато го разбереш вече другото е по-лесно. Човек в началото не знае какво става, и си мисли, че в него е проблемът и даже се чувства виновен заради негативните си чувства към човека.

Благодаря ти за съветите. Точно така - особено пък след почивка съм по-способна да приема нещата философски и съм по-обрана в реакциите си. Но пък точно тогава съм супер провинила се, защото видите ли съм пропуснала "жизнено важни за службата" неща, които "по никакъв начин не могат да се компенсират във времето". Разбирай "как можа да отсъстваш точно сега"? Ами то никога не е подходящо според въпросната особа да ме няма, а все пак и аз съм човек. В такива дни по пет пъти ми се казва колегите ми какво точно са свършили вместо мен, като че ли аз не замествам всички на общо основание......

milittana без да ми се обиждаш още от съобщението ти виждам грешните ти разсъждения. Естествено, че ще си най-виновна, когато си идваш от ваканция  ти си се откъснала от сферата на влияние и явно се пробва да те работи с по-засилена атака. Грешката ти е обаче, че седиш и мислено анализираш атакера. и му се сърдиш и водиш диалози наум с него. Установила ли си веднъж, че това е енергиен вампир, полагаш всякакви усилия да не мислиш за този субект с емоция ---това включва да не го обвиняваш, да не говориш за него, да не повтаряш колко е лош и несправедлив. Това допълнително засилва "жертвенното" мислене, защото ти някакси подсъзнателно  очакваш той да започне да се държи правилно или да приеме, че греши, или да се извини, или да спре да бъде лош, да стане човек дет се вика и справедливостта и доброто да възтържествуват. Не, това няма да стане. Твоята задача е да се защитиш вътрешно,  като това включва да излезнеш от гнева си към този човек . Не давай емоции, не давай мисловна енергия.  Псуването е измислено с тази цел. Варен картоф, варен картоф.

п.с. Не поддавай на обвинения. Така ги манипулират  само най-съвестните всеотдайни служители. Не бъди толкова съвестна, бъди мъничко калпазанка вътрешно и няма да ти става гузно. Мислиш ли, че ако твоят шеф отиде да критикува  някоя истинска кръшкачка, оная ще се впечатли изобщо? Най-хубаво е ако можеш да отговаряш с ирония и майтапи и тн на подобни провокации, което е най-силното оръжие. ", но според мен е много трудно, когато човек е шашнат  и уязвим.

Да, абсолютно си права. Никак не се обиждам даже - грешката си е в мен. И да - най-големите кръшкачи не отразяват изобщо забележки на тази персона, ама тя пък не ще да работи с тях. Яхнала е такива като мен и си развява коня. Но стига вече съм я анализирала - варен картоф и баста  Написах това явно да споделя с вас и да се пооплача. Ама така наистина мисля за ситуацията, а не е добре.

абсолютно е задължително нерви да се развиват за такива ситуации. тези приоми стават все по-разпространени и човек ако иска да работи, трябва да си развива имунитета, противоотрови и тн.
Естествено, говоря не за социопати и психопати, а просто за "амбициозни" ръководители, които и от камък мляко ще изцедят. На тях това им е работата. Нашата работа е  да сме прилични служители без да ни се качват на главата.

Това с оттеглянето е толкова ефективно, че почти мога да изчисля колко дни са необходими за една отровна личност, преди да планира някаква атака, за да ми привлече вниманието. В моя случай седмица и нещо са лимитът, особено ако е нямало други хора за тормоз.

Обикновено точно тогава си планирам "полов ден", в който от*§авам всичко и целенасочено не се връзвам, не подхващам нищо от инструкциите на този човек.

В момента виждам как намаляването на контактите ядосва страшно тези хора. Най-обидното е просто да не им обръщаш внимание.

липсата/наличието на емпатия (сетивност към емоциите на другия) е по скала. в единия край на скалата са хората, които са емоционални телепати, повечето сме "нормални", следват  леките кучки, до пълните психопати и нарциси. Да, пълната крайност е рядка, но съществува. Който твърди, че всички сме еди какви си и тн просто не познава такива хора отблизо. Има хора, които са лоши хора, както има умствено недоразвити хора и хора гении, така в областта на емоциите и емпатията има както хора с изключиителна сетивност към околните, така и хора с абсолютно нефункциониращи обратни неврони и абсолютно безпощадни. Замисли се за серийните убийци...хора на които им доставя удоволствие да убиват...еми има хора, на които им доставя удоволствие да причиняват емоционална болка и морално да мачкат жертвите си. Ако човек не е наясно с това, че такива хора съществуват, е хубаво да го прозре, защото именно такива разсъждения "Ами ние всички имаме хубави и лоши черти, ние всички сме еднакво хуманни" водят до това човек да стане жертва. Да, рядко е, но ги има. И слабото място е емпатията, съвестността, чувствителността, както и незапознатостта с феномена. Тези хора действат обърквайки те, карайки те да се съмняваш в нормалността на реакциите си в инстинктите си.

Психопатите имат чувствителност към чуждите емоции, но не и емпатия. Те просто използват чуждите емоции, за да получат това, което искат. Дълбоко се съмнявам дори да могат да обичат истински, като под "истински" разбирам поне понякога и в критични ситуации да не мислят само за себе си.

Това е много свежо. Ще го вкарам в употреба.

Според мен, истински психопат не може да обича, в смисъла, в който ние влагаме в тази дума. Но говорим за истински нарцисисти и психопати, не за примерно гаден шеф, отровна съседка. Това естествено е мое мнение,не съм психиатър.

Аз пък имам друг проблем, и аз вкарвам много драма в живота на близките и любими хора, но от емоционална лабилност --усещам емоциите много силно и в екстремни ситуации не мога винаги да се справям с тях. Иначе имам много силна емпатия и обикновено се грижа за емоциите на другите, но заради лабилността се случва да наранявам. Мислих си дали не съм бордърлайн, но нямам рискови поведения. Така че дори да имаш емпатия пак може заради своите собствени емоции да вкарваш близките си във филм и крайният резултат да е същият.

Според мен самият факт че се чудиш дали си такава или не, значи че не си
Тези хора в никакъв случай не се смятат за различни, особени или ненормални и в никакъв случай не полагат усилия да се променят. Напротив, годините успешно "хранене" ги прави още по-настървени  А "гладът" доста ги озверява и амбицира, но това е проблем само ако са ти много близки. Аз лично смятам че от съсед, колега, не е толкова трудно да се отървеш. Най- трудно предполагам е от родител или съпруг/а

Просто малко наблюдение върху един екземпляр, който наблюдавам. Хванах го в отлично настроение и веднага разбрах причината- беше "нахранен", имаше си жертва, от която да черпи внимание и реакции. Но като остане над 10 дни без някого да командва, става страшно, излиза на лов за хора.

Ауууууууууууууууууууууу...от глад умирам!

Според мен, най-тежкото е детето ти да е отровно ...
В интерес на истината за психопат наистина не се чудя дали съм, никога не съм се чудила, защото имам по-скоро обратния проблем --прекалено силно развита емпатия към другите и когато бях малка ми беше трудно да слагам границата къде почват моите емоции и къде свършват емоциите на другия човек. Също така, успявам да усетя  някой друг когато общувам известно  време с него, на чисто интуитивно ниво, и когато за първи път пообщувах с човек със социопатични наклонности по-продължително време, усетих , че ми става зле. Тоест на чисто емоционално и интуитивно ниво ми ставаше лошо, когато се поставях на негово място. Трудно е да се опише. Също така при голяма част от тези хора има премисленост и спирки на емоциите, конкретни емоции се показват с конкретна цел. При мен има по-скоро обратния проблем. Абе много мога да говоря за социопатите, защото съм имала  близка среща и сравнително продължителен контакт с такъв човек. И знам, че човекът с емпатия е губещ, дори да знае с какво си има работа. Просто заради емпатията.

При мен проблемът е, че наистина съм крайно емоционална, нещо, което съм се научила да контролирам в "нормални" ежедневни ситуации, слагайки спирачки на емоциите си. Но при екстремни ситуации просто не мога. Например за мен началната фаза на влюбването е много тежка и винаги е била, заради наистина екстремните емоции, които изпитвам, не всички са положителни. Част от тях са на страх, болка и понякога чист ужас. Заради това началото на връзките е много трудно при мен, докато ми се стабилизират емоциите и влезнат в някакво русло. Знам, че човекът реципиент на тази буря от емоции не винаги е на голям кеф и не знае какво точно става и защо.

Забелязвам, че това е генетично или въпрос на  среда в детството, защото и двамата ми родители са изключително емоционални хора, особено майка ми. Та с майка ми понякога ми е много трудно, защото поемам нейните емоции, успокоявайки я, когато е разстроена. Тя също поема моите, когато аз имам силни  и от малка така съм свикнала - на силно общуване на ниво емоция. И предполагам това ме е повредило. Примерно, в моето семейство  се казва "обичам те" сигурно по 15 пъти на ден. Въпросът е, че такава емоционалност също може да пречи и натоварва и наранява. Заради това със сигурност си мисля, че нещо не ми е съвсем наред, в сравнение с другите хора. Нито на родителите ми, де. Но не знам дали става дума за личностно разстройство, дали за дизрегулация на емоциите. Но определено неща, които за другите хора са дребни, предизвикват по-голяма реакция у мен.

LOST, прочетох, че ти си отгледана от такъв човек, би ли казала какъв ефект е оказало това върху теб? Аз си мисля, че децата на такива хора сигурно развиват имунитет някакъв.